Намираме се на финалната права за съставяне на правителство и предстои да разберем дали гласуването ще бъде успешно. Поведението на всички политически сили, обаче, говори за явно нежелание да се управлява. Парадоксално, но и никой не иска нови избори. ГЕРБ се надяват на евентуални провали на друго управление – било то редовно или служебно. „Има такъв народ“ не са сигурни дали ще могат отново да спечелят, в зависимост от това как ще бъде оценено поведението им от техния любим „Суверен“. БСП се опасяват от още по-голям крах, заради това участието им във властта е от животоспасяващо значение. „Демократична България“ ще трябва да извадят отново огромна сума за кампания, а проблемът с оценката е същият като при ИТН. ДПС са по-скоро безразлични, а от „Изправи се, ние идваме“ не е сигурно, дали въобще биха влезли при нови избори, независимо дали ще успеят да си измислят ново, още по-екстравагантно име.
Президентът Радев също няма интерес от избори 2 в 1, поради това, че служебното правителство (което и да е правителство) би започнало да се износва след „медения месец“.
„Вземи го ти!“
Извън коалиционните пререкания и борбата за „парче от баницата“, този път има и други причини за бягането от отговорност.
Идните четири години, освен текущите държавнически проблеми, вещаят и вземане на няколко твърде непопулярни решения или поне такива, върху които обществото ни е изключително разделено. Някои от тях са: Четвъртата вълна на COVID-19 и мерките свързани с нея, решението за Република Северна Македония, кога (и дали) да приемем еврото, зеленият преход и свързаните с него затваряния на предприятия, (нe)изпълнението на Плана за възстановяване, евентуален нов мигрантски натиск, продължаващият натиск за различни „джендър инициативи“ И т. н.
Четвъртата вълна на COVID-19
Както и при предишните, всичко започна тихо и с няколко тревожни медийни предупреждения. Без съмнение ни очаква нова вълна от заразяване с короновирус, вече настъпваща, в момента на писане на този текст. За самия вирус е изписано повече и то от специалисти, интересни обаче са мерките са справяне с него. Какво е различното?
Този път ваксини има за всички и всеки, който е искал да се ваксинира, е имал възможността да го направи. Немалка част от населението вече премина през вируса. Още за третата вълна трябваше здравната система да е подготвена за посрещането му. Вече година и половина се прилагат и всякакви други ограничения и мерки.
„Суверенът“ няма да се съгласи с ново затваряне. (Макар, ако бъдем честни, истински локдаун в България не е прилаган). Няма и никакво оправдание това да се случва. Вече всичко е въпрос на лична отговорност. Вменяването на колективна вина вече не работи и няма причина да се затварят бизнесите или местата за отдих на всички, заради тези, които не могат да си понесат тази лична отговорност.
Лек хумористичен нюанс в иначе черната ситуация, внася фактът, че новите мерки, ще трябва да бъдат налагани точно от партиите, министрите и президентите, които построиха репутацията си именно върху отрицанието им. Но, както казват „стратегическите ни партньори“ – what goes around, comes around.
Решението за Република Северна Македония
Няма да сме твърде далеч от истината, ако кажем, че решението за вето върху стартирането на преговорите за присъединяване на република Северна Македония към Европейския съюз е второто, за последните 30 години, което е взето в разрез с гореспоменатите ни „стратегически партньори“. (Първото беше недопускането на албанските бежанци при последната война в Югославия). Факторите за това са два – наближаващите избори в България и току-що свършилите такива в САЩ. Макар натиск да имаше, той беше основно от Германия и няколко други европейски държави, както и от неправителствения сектор в България, известен повече като „грантовия професориат“.
Според източници, контактуващи си често с представители на Държавния департамент, сега вече и този от САЩ се засилва, като последните са твърдо решени РСМ да започне преговорите в рамките на година-две. Трябва да се отбележи, че (почти) всички политически сили удържат този натиск, но: 1. Натискът ще се засилва. 2. Когато не наближават избори, подобно решение може да изглежда по-лесно за преглъщане.
Точка две би била брутално подценяване на ситуация, тъй като това е една от малкото теми, които биха ескалирали политическото напрежение до непознати дори за последните 30 години нива. Подкрепата за това вето, според всички социологически изследвания е над 80% – премахването му би означавало откровено политическо самоубийство.
Кога (и дали) да приемем еврото
Темата за еврото е дълбоко разделителна в България, като и прогнозите, че изведнъж ще забогатеем и тези, предричащи апокалипсис, нямат особена връзка с реалността. Освен в България, тя е разделителна и на други места – например, от „Козяк“ има натиск и за това еврото да бъде прието бързо, а пък други американски фондации, раздават определени суми за лобизъм против него. Съчетани с традиционните германски и руски влияния, лавирането по темата става още по-трудно. За разлика от другите проблеми, обаче, тук лесно може да се избегне от политическа отговорност и то по цели два начина.
Първият е да се отложи решението, тъй като краен срок за приемането му, България няма. От ИТН вече заявиха, че планират подобен подход, което може би е правилно, с оглед на далеч по-големите проблеми, пред които е изправена страната.
Вторият е да се организира референдум. България е задължена, с договорни обвързаности с ЕС да приеме еврото. Подобен референдум трябва да е доста точно формулиран, а ако има нещо, което допитванията в България да са доказали, е, че резултатите от тях нямат никакво значение. Все пак, може и това да е правилно решение, злоупотребата с волята на „Суверена“ е особено модерна напоследък.
Зеленият преход
Според КНСБ заетите във въглищните топлоцентрали, заедно със семействата си, наброяват около 140 000 души, концентрирани в няколко региона, а не равномерно разпределени. При това с немалки доходи за българските стандарти.
Това е само една от обвързаностите по т. нар. „Зелена сделка“. Разбира се, всички правителства до момента се опитват да неглижират въпроса с преобразуването им в газови централи (които също ще трябва да бъдат затворени, макар и малко по-късно) или с милиони за преквалификация. Последното странно напомня на идиотското „просто да станат програмисти“.
Сега си представете, че някой ще трябва да го съобщи на горните 140 000 души. И че това е заради зелените, утопични мечти на хора, скъсали с реалността. Докато Китай и Индия (които се намират на същата планета – б. а.) въобще не ги интересува това.
Представете си, че нямаше какво да включим, когато цените на тока достигнат нов връх. И че това ще се случва, не само за индустрията, но и за крайните потребители.
Представете си, че (твърде вероятно) ядрената енергетика също няма да бъде включена в „добрите“ енергоизточници. Прекрасни перспективи пред всяка една политическа формация, не мислите ли?
Да добавим и други теми
(Нe)изпълнението на плана за възстановяване – към момента планът е ревизиран няколко пъти. Първоначално беше съставен от правителството на ГЕРБ, след това имаше питания от 45-ото Народно събрания, беше редактиран от служебното правителство, сега ще бъде променян от 46-ото НС, а вероятно и от редовно правителство (или от 47-ото НС). Освен огромно забавяне и дори вероятност да загубим част от парите от ЕС, крайният продукт след толкова много ревизии от най-различни заинтересовани страни може да не е шлифоване, а тъкмо обратното.
Наближаващите избори в Турция, продължаващото напрежение в Сирия и Ирак, изтеглянето на американските войски от Афганистан, още по-крайният нов държавен глава на Иран, проблемите в Магреба, гражданските войни в субсахарска Африка, са само малка част от предпоставките за увеличаване на мигрантския натиск към Европа. Справянето с този проблем, когато достигне до границите ни, първите признаци, за което вече са видими, ще изисква огромна политическа воля и широка подкрепа. Както и умело навигиране между интересите на българските граждани и натискът от страна на „правозащитните“ организации.
Да живееш в интересни времена
Българската политика рядко предлага теми, които могат да се коментират по друг начин, освен хумористично. Това са част от тях, излизащи извън рамките на дежурните сблъсъци между проксита на различни олигархични кръгове. Кой ще се наеме да извади горещите картофи от огъня, бидейки наясно, че това по всяка вероятност би означавало политическата му смърт?
