Афганистан се върна под властта на талибаните по-бързо от очакваното и евентуалният мигрантски натиск, за който писахме само преди две седмици, вече е реалност. Той беше увеличен още от началото на годината, като валят репортажи за препълнени бежански центрове, за които дори вътрешният министър Бойко Рашков призна.
Какво е различното сега?
Предишната миграционна вълна, породена от войната в Сирия, не е забравена. Обичайното, което се пропуска за нея е, че тя не беше главно от сирийски емигранти (поне към Европа). Огромна част от бягащите тогава, уж от война, не бяха потърпевшите от Ислямска Държава сирийци и иракчани или жертвите на „умерената опозиция в Сирия“. Съжалявам, че написах ИДИЛ два пъти в едно изречение. Повечето мигранти бягаха още тогава от Афганистан, както и всяка друга точка на Близкия Изток и Африка. И немалко бяха обикновени икономически мигранти, които просто се прикачиха към бежанците от войната. Със сигурност и сега няма да е малко количеството подобни опортюнисти, но поне никой няма да има съмнение, че основната част от идващите ще са афганистанци.
Различните реакции
Първите реакции в Европа са обнадеждаващи – към момента няма държава или наддържавен орган, който да се обявил за безконтролно приемане на бежанци, по подобие на Меркеловите отворени врати. От една страна е възможно грешките отпреди няколко години да са научени, но от друга проблемът все още да не е почукал на портите. Наближаващите избори в Германия предполагат, че подобна грешка няма да бъде повторена, дори от откровено слаб кандидат, пародиен аватар на Ангела Меркел, какъвто е Армин Ланшет. Заявената му позиция, че „Грешките от 2015 година, от гражданската война в Сирия не трябва да бъдат повтаряни“ е продължение на признанието за грешка на Меркел, а не за нейното „Wir schaffen das!“
Нито един друг от европейските лидери не подкрепи безконтролния прием, като повечето, включително българското служебно правителство, към момента, са заявили прием само на сътрудничилите на коалиционните мироопазващи сили. (За България – около 70 човека).
Но защо наистина?
Европа е осъдена да плаща за авантюрите на други държави в Близкия Изток и Магреба – независимо кои са. И ще го прави, докато гореизброените, заявени позиции не се превърнат в реалност.
Разпространена заблуда е, че първоначалната инвазия в Афганистан е операция на НАТО. Не е. Това е американско-британски отговор на атаките от 11 септември с помощта на локални играчи, милиции и съпротива, включително Северният Алианс. Силите на НАТО, включително тези на България, дойдоха по-късно като поддържащи реда и мира, доколкото е възможно. За почти 20 години, около 11 000 български войници са преминали през азиатската държава, без да са включени в реални бойни действия – и слава Богу, без да дадат жертва. България и другите страни в НАТО нямат никакво задължение или отговорност за ситуацията там.
Тези, които „забъркаха кашата“, е необходимо да понесат последствията – и двете държави извън Европа.
Редно е да заявим, че това е една от малкото войни в последните години, които имаха реално основание – вече споменатите терористични атаки. Също така в първоначалната си форма, САЩ постигнаха това, което беше и официално обявената цел – елиминирането на Осама Бин Ладен. Проблемът, дойде с паралелното и последвало начинание – поредният опит за износ на идеология. Независимо дали става дума за демокрация, комунизъм или каквото и да е друго, насилственото налагане на чужди за една държава „ценности“ винаги завършва с гражданска война.
Изключителната изненада
Талибаните победиха не американската армия, а обучените от нея афганистански военни сили. Извън изключителната корупция, включващи поделения, които съществуват само на хартия и няколкото глупави програми за „дайвърсити“, причината за това е изключително проста. Афганистанците предпочетоха да не водят война срещу сънародниците си, без изглед за бърз успех и в името на ценности, които те не подкрепят и дори в голяма част са им толкова чужди, че не ги разбират. И няма нищо по-нормално от това. В своята арогантност, артикулирана от Фукуяма с „края на историята“ си мислеше, че единственото, което е необходимо е лек тласък за да разберат всички, колко е прекрасна. Тежък сблъсък с реалността е, че Хънтингтън беше далеч по-прав.
В тази връзка, дали наистина е добра идея да се приемат дори сътрудничилите на силите на НАТО в Европа (САЩ и Великобритания да постъпят както намерят за добре)? Колаборационистите на чужда окупация на собствената им държава? Дали са го направили от искреното убеждение и искане за „Кабул прайд 2022“ или за някаква собствена изгода? Знам, че е неудобно подобни сравнения да бъдат правени пред нежните евроатлантически души, но с какво те са по-различни от нацистките колаборационисти във Франция и Нидерландия или с партизаните в България под ботуша на Червената армия? Към тях изпитвате ли съжаление?
Защо точно в Европа?
Според официалната статистика населението на Афганистан се състои от 42% пущуни, 27% таджики, 9% узбеки, 9% хазарейци (шиити) и по-малки групи туркмени, араби и т. н. Над 99% мюсюлмани. Всеки, който е виждал карта на Афганистан, лесно може да се досети, че всички съседни, близки или по-пътя към Европа страни, са далеч по-подходящи за очаквания 10 милионен миграционен поток. Пущуните са основна част от съседен Пакистан, таджиките от Таджикистан, узбеките от – да, познахте Узбекистан. Отделно лидерът на шиитския ислям – Иран, също е там, а за сунитите имате изключително богати държави в Залива или Далечния изток.
Все страни, които културно, в повечето случаи и езиково са по-близки до афганистанските бежанци. Защо в Европа? Може да има само две причини за това – едната е за да пренесат войната тук. Втората, защото искат да получат всички облаги на Запада наготово – без да са извървели дългия път за тях.
Врагът вкъщи
Никой, обаче не може да вини самите афганистанци, че когато имат подобна възможност, ще я използват. Кой обаче ще им предостави подобна?
Европейските политически лидери към момента се държат подобаващо. Към момента. Но вече тече огромна кампания, движена от корпоративни и НПО интереси с широко медийно отражение за прием на бежанци. Няма как да не сте срещали сърцераздирателни истории за „клети бежанци“, за непредставително малка част от мигрантите, които действително са жени и деца или любимата мантра на грантовия професориат, дори у нас – за нуждата от „свежа демографска кръв и работна ръка“.
Конспирация няма, нито някакъв дълбок замисъл. Причините са прости – корпорациите искат, вече споменатата евтина работна ръка, все повече при повишаването на стандарта на коренното население на Европа – да, дори в Източна. Неправителствените организации и активистите вече потриват доволно ръце при мисълта за новите програми, по които ще се приберат милиони за „интеграция“, „обучение“ и все подобни неефективни и некадърно реализирани дейности. А медиите? Тези, които не са зависими от горните, просто обичат драмата.
Дали целият този картел ще надделее над необичаните, но все пак политически легитимни лидери е, само по себе си по-важен въпрос, дори от миграцията. А за нея е редно да се заяви: Нито един мигрант не трябва да бъде допускан в Европа.
