Меркел си отива след 16 години като канцлер на Германия. Това не се случва с фанфари, както би подхождало за подобно историческо постижение, а с антирекорд – най-слабото изборно постижение на Християндемократическия/Християнсоциалния съюз след войната. ХДС/ХСС взима 24,1% срещу 25,7% на Германската Социалдемократическата партия (ГСДП). Другите партии вляво – „Зелените“ са с 14,8%, а „Левите“ падат под бариерата (5%) с 4,9%, но поради особеностите на избирателната система, влизат в Бундестага благодарение на спечелените три директни мандата. Либералната Свободна демократическа партия (СДП) са с 11,5%, а „Алтернатива за Германия“ (АзГ) с 10,3%.
В 735 места общо, това изглежда така: ГСДП – 206, ХДС/ХСС – 196, Зелените – 118, СДП – 92, АзГ – 83, Левите – 39, Други – 1. Поради историческия комплекс и медийната пропаганда, никоя от партиите не е дала каквито и да е индикации за коалиция с уж „крайнодясната“ Алтернатива за Германия, така че възможните коалиции се ограничават до следните любими на германците цветови комбинации:
„Светофар“: ГСДП + СДП + Зелените
„Ямайка“: ХДС/ХСС + СДП + Зелените
„Кения“: ХДС/ХСС + ГСДП + Зелените
„Германия“: ХДС/ХСС + ГСДП + СДП
„Червено-Червено-Зелено“: ГСДП + Левите + Зелените
Наглед сложна ситуация, но нека да видим първо как се стигна до тук, а после и защо всъщност няма особено значение – поне от гледна точка на другите европейски държави – каква ще е следващата коалиция.
Фигурата на Меркел
Няма как след 16 години като канцлер фигурата на Меркел да не предизвиква разнопосочни мнения и от приятели и от врагове. В този период се появиха няколко големи кризи, чийто отговор беше с променлив успех.
2008 – Глобалната финансова криза
Меркел успя да предотврати т. нар. bank run, т. е. масово теглене на пари от банките, което би довело до верижна реакция на фалити. Въпреки последвалата рецесия, не се стига и до разхищения или дългова спирала. Без съмнение, това е един от големите успехи на канцлера и прагматизма на спокойствието и стабилността.
2010 – Гърция и Еврозоната
Гърция изпада във фактически фалит и е спасена от огромен заем (над 100 млрд. евро) чрез посредничеството на Меркел. С това не се допуска вероятно катастрофален спад на доверието в общата европейска валута от една страна. От друга се дава лош пример и знак за другите икономики с огромен дълг, че винаги ще бъдат спасени, дори да не „играят по правилата“. Макар самата Гърция вече да не е в непосредствена опасност, последиците от тази криза все още дебнат зад ъгъла и могат да имат дългосрочни негативни ефекти.
2011 – Фукушима
След аварията на атомна централа в Япония, следствие на земетресение и цунами, „зеленото“ лоби в Германия празнува. Меркел взима решение за затваряне на атомните електроцентрали и мораториум върху технологията като цяло. Съчетано с последвалите, отново водени от Германия политики на Евросъюза, често налагани насила, за въглеродни квоти, щедри субсидии за възобновяеми (но неработещи постоянно) енергийни източници и техният жесток сблъсък с реалността на „живия живот“ води до днешната ситуация. Ситуация, която ще усетите съвсем скоро и пряко – не само през цените на стоките – когато ви дойде сметката за ток. Тогава, ако искате да благодарите на някого си спомнете за това решение, Меркел и всички, които безропотно се съгласиха със зелената лудост.
2015 – Бежанците
Много опити бяха направени да се смали вината на Меркел по отношение на тази грешка. Грешка, която тя самата впоследствие признава. Когато войната в Сирия е в разгара си, Канцлерът заяви: „Елате, ще се справим“. Дори ако избегнем спора, дали всъщност тези, които бягаха от самата Сирия са „жени и деца“, „инженери и лекари“ „демократична опозиция“, а не да речем „млади последователи на Ислямска държава“, факт е, че този призив беше чут от икономически мигранти от целия Близък Изток, Магреба и Субсахарска Африка. Мигранти, които впоследствие окървавиха Европа в краткосрочен план, а в дългосрочен на практика подменят нейното население.
2020 – Китайският вирус
Все още е под въпрос справянето на Меркел и взетите мерки са твърде скорошни за да бъдат оценявани, но дори с цената на собствения си рейтинг, непопулярни мерки и дори временно отказване от почти фанатичния си остеритет, Германия водеше Европа през кризата.
Архитекти на собственото си унищожение
Тези кризи, чийто отговор варира от „блестящ“ до „трагичен“, трябва да отчетат и един друг фактор, който е сложен за разпознаване отдалеч. През по-голяма част от тези 16 години, Меркел трябваше да се справя не само с проблемите на Германия, но и с тези на Европа. И то напълно сама. Британците, по стар свой обичай винаги са гледали на себе си като на нещо различно от европейци (и напълно правилно). Франция, преди идването на Макрон, се люшкаше между Наполеонов комплекс (Саркози) и хора-които-се-чудите-как-изобщо-са-попаднали-там (Оланд). От консервативна гледна точка управлението на Меркел може да се охарактеризира с една-единствена дума: „отстъпление“, но нека все пак не забравяме и факторът на самотната отговорност.
Дори всичките кризи да бяха с отрицателен знак, това не е основната причина за загубата на ХДС. Тя се състои в кандидатът им за канцлер – Армин Лашет. Още при предишният избор на лидер на християндемократите – Анегрет Крамп-Каренбауер беше ясно, че се търси просто по-млада версия на Меркел.
Армин Лашет олицетворява точно това – и германците го видяха. Видяха, че не се предлага абсолютно никаква ревизия на грешните решения, че се търси просто начин Меркел да остане на власт, дори след пенсионирането си. Далеч по-добрите варианти – Мерц и Зьодер (лидер на сестринската, баварска ХСС) бяха оставени на скамейката, поради това, че адресираха грешките на Меркел, а не бяха нейни идентични аватари. Всичко това се случи по един изцяло демократичен начин с вътрешни избори – ХДС станаха архитекти на собственото си унищожение.
Защо това няма никакво значение?
ХДС се провали защото предложи некадърна имитация на Меркел в мъжки панталони – Лашет, политически образ без собствено мнение, без собствена индивидуалност, без нито една собствена идея. Хомункулус, създаден с цел само да бъде следващият „Меркел“, но 16 години по-късно, без дори малък опит да се адресират грешките, а да се черпи от позитиви, които бързо ерозират. Това обаче няма да промени нищо съществено, нито за Германия, нито за Европа. Какво толкова ще се случи, ако социалистите и зелените (извинете за тавтологията) са на власт? Да, със сигурност ще се ревизират няколко данъчета нагоре и ще се затворят няколко централи три-четири години по-рано, отколкото при ХДС. Иначе? Така нареченият „Християн“-демократически съюз вече свърши по-голямата част от работата – унищожи енергетиката в зелената си лудост, доброволно затвори ядрената си енергетика, покани целия Трети свят в Европа, узакони еднополовите бракове, лицемерно пускаше по някое остро словоблудство за Крим, докато си строеше Северния поток, а неговите протежета в ЕП бяха на първа линия да наказват всички държави в Европа, която не следват правата, прогресивна линия.
Колко по-наляво може да се завие? Никой в Европа няма да усети разликата, каквато и да е следващата коалиция.
