“Полекзит е фалшива новина”, написа полският премиер Матеуш Моравецки в Туитър и добави: “Съюзът е твърде сериозна Общност, за да бъде вкаран в сферата на измислиците”.
Всичко започна с едно решение на полския Конституционен трибунал, в което бе оповестено, че Конституцията на страната е над европейското право, респективно някои закони на ЕС противоречат на основния закон на Полша. Последва остра реакция от Брюксел – Европейската народна партия (най-голямата политическа сила в Европейския парламент) публикува становище, че “полското правителство напълно загуби доверие”, а “нелегитимният Конституционен съд в Полша постави страната на пътя за излизане от ЕС”.
Френският министър по европейските въпроси Клерман Бон даже нарече решението “атака срещу ЕС”. За сметка на това унгарският премиер Виктор Орбан подкрепи решението на полския съд, след като то бе подкрепено и от правителството във Варшава.
Лидерът на полската опозиция Доналд Туск призова сънародниците си на протест в защита на полското еврочленство. На призива се отзоваха хиляди поляци както в столицата, така и в други големи градове.
Стигна се дотам еврокомисарят по ценности и прозрачност Вера Йоурова да изрази опасения, че Европейският съюз “ще започне да се разпада”, ако не даде отпор на Варшава в усилията ѝ да постави националното си законодателство над европейските норми. Наистина ли обаче положението е толкова сериозно?
Преди всичко, е редно да се направи едно важно уточнение. Настоящата Конституция на Република Полша е приета през 1992 година, или доста преди влизането на страната в ЕС (и подписването на съответните ангажименти). По пътя на логиката, ако между двете има несъответствие, то би следвало някои от предприсъединителните договори да са невалидни, тъй като са сключени в разрез с вече действащия основен закон на Полша. Но това е тясно юридически казус, по който трябва да се произнесат специалистите.
В действителност, въпросът е много повече политически, отколкото правен.
Европейският политически елит отдавна води битка с “непокорното” правителство на “Право и Справедливост”. В края на 2017 година Европейската комисия се вряза фронтално на Варшава, предлагайки на Европейския съвет да задейства Чл. 7(1) от Договора за ЕС, при което Полша можеше да бъде лишена от право на глас при вземане на общите решения в Евросъюза. Тогава мотивите на ЕК бяха, че приетите в страната съдебни реформи сериозно застрашават върховенството на закона и независимостта на съдебната система.
Под претекста на обтекаеми определения като “върховенство на закона”, “човешки права” и “европейски ценности”, брюкселските чиновници и политиците от доминиращия Европейския парламент “либерален консенсус” (социалисти, либерали, “зелени”, крайно леви и по-голямата част от ЕНП) се опитват силово да налагат своя дневен ред на държави, “които не им играят по гайдата”. Така беше с Унгария през септември 2018 година , така беше наскоро и със самата Полша, когато Европейската комисия настоя за ежедневни глоби и именно това провокира полското правителство да се обърне към Конституционния трибунал. Целта е “опърничавите” държави да бъдат принудени да променят законодателството си (ако се налага, и основния си закон), в съответствие с “модерните европейски тенденции” като например признаване на еднополови бракове, а също и “абортът като фундаментално човешко право”. Решението на полския Конституционен трибунал обаче “бърка в здравето” на Брюксел и оттам първосигналната реакция е на сатанизиране на управлението във Варшава – именно чрез внушения, че ПиС иска да извади страната от ЕС.
Което не е изненадващо, брюкселските бюрократи отдавна са възприели болшевишкия принцип “който не е с нас, е против нас” – щом някой не е на тяхното мнение, значи задължително иска да разруши Съюза (европейския, да не си помислихте, че става дума за съветския).
И са готови на всичко – днес дезинформация, утре, ако се наложи, шантаж с европейските средства.
Само дето полското правителство очевидно няма такива намерения. Не са такива и нагласите в полското общество, в което едва 16,2% са против членството в ЕС (според скорошно социологическо проучване). Полша няма и интерес да напуска Съюза, тъй като е най-мащабният бенефициент на европейски фондове. По-скоро битката на Варшава е да “промени ЕС отвътре” (каквато може би трябваше да бъде и на Лондон, вместо да отиде към Брекзит, но това е една друга тема). И ако в близко бъдеще антиевропейските настроения в Полша (или другаде) се засилят, това вероятно ще стане заради реакции на Брюксел, подобни на сегашната.
А Полекзит може да почака…
