Настоящият текст страда от необходимото в днешно време на доминация на социалните мрежи и хора, четящи само заглавията сензационност в него (заглавието) – за което предварително се извинявам.
Всеки социолог, с когото имах удоволствието да разговарям през последната седмица е на едно и също мнение – с въвеждането на мерките за задължителен зелен сертификат за достъп до определени услуги имаме качествено нова политическа ситуация. А всички изследвания правени преди него могат да отидат директно в кошчето.
За медицинският и юридически аспект от въвеждането на зеления сертификат, на всички други видове мерки и ваксините е изписано и изговорено достатъчно (и дори прекалено много) от специалисти по темата, нека ги оставим на тях. Да се фокусираме върху политическия, който винаги съществува, особено при демократична ситуация, в която всяка кампания започва от края на предишната.
Подкрепящите ваксинацията, в голямата си част не са избиратели на президента Румен Радев. Според всякакви изследвания и ако се наблюдава поведението на потребителите на социалните мрежи (макар и социологически непредставително), това са основно привърженици на ГЕРБ и Демократична България. Условно тук може да причислим и неясния, но близък до ДБ профил на Продължаваме Промяната, които са про-Радев и съвсем неясната позиция, бидейки предимно клиентелистки, на ЕЛЕКТОРАТА на ДПС, които са анти-Радев.
Резултатът от въвеждането на зелен сертификат (чийто единствен ефект би бил да засили темповете на ваксинация с малко, но за това по-късно) може да се разглежда като опит за вземане на тези гласове. Освен ПППП, които вече заявиха подкрепа за втори мандат на Румен Радев, ресурсът тук е само от гласове на Демократична България. Предвид нежеланието на Христо Иванов да подкрепят собствен кандидат за президент, ясно видимо и от бутафорната кампания на Лозан Панов, това е възможен сценарии. Още повече, че немалка част от този електорат така или иначе би подкрепил настоящия президент на втори тур.
Дали подобни нови завоевания биха компенсирали доста по-големият пул от избиратели, които виждат(-ха) в Радев алтернатива на мерките, особено през миналата година, предстои да се разбере.
Разбира се, длъжни сме да подчертаем, че всичко освен преизбирането му, би било огромна изненада, а битката към момента (като дори тя изглежда предрешена) е кой да отиде на балотаж срещу него за почетна загуба. Въпреки това, отпорът срещу мерките вероятно ще накърни възможността на Румен Радев да спечели още на първи тур.
Което само доказва за пореден път, че ти е нужен дори само един основател на ДСБ (като Стойчо Кацаров) за да провали многогодишни усилия по повишаване на рейтинга.
Апологетика на властовите катарзиси
Ако има нещо, което настоящата година ни доказва, то е че далеч по-трудно е да упражняваш реална власт, отколкото да я критикуваш. Като се започне от (не)опитите на „Има Такъв Народ“ да се състави правителство, та чак до служебните състави на Министерски съвет.
В тази връзка претърпените катарзиси не са изненада. На първо място отново е Стойчо Кацаров, който твърдеше през април, че сертификатите са непряка дискриминация и неглижираше всякакви мерки, но сега му се налага да издава заповеди, с които ги въвежда.
Румен Радев, също преди година и половина, съзря опит за политическа репресия срещу себе си заради мерките, а сега трябва да понесе отговорността за тях.
Макар да продължават линията на предизборния си слоган, предишните управляващи точно в този случай трябва да избягват точно употребата на „хаос“, предвид как бяха въвеждани и променяни всички мерки по тяхно време.
Тежка, тежка е царската корона.
В категорията на по-скоро-забавни ситуации в иначе черното положение са текстовете, в които медиите на демократическата общност се опитват да обяснят политическите позиции за ваксините. Какви ли не словесни еквилибристики бяха използвани за да се заобиколят фактите. А те са, че единствено лидерите на партиите, които най-много мразят – ГЕРБ (Бойко Борисов) и ДПС (Мустафа Карадайъ) се ваксинираха и призоваха публично всички да го направят. През последните дни го направи и враг номер едно на тутраканската селищна система – Делян Пеевски, което почти сигурно беше „само заради меметата“. Междувременно лидерите на всичко що е прогресивно, модерно и неганьовско, трябваше да бъдат издирвани под дърво и камък с мейли, за да признаят през зъби, че са ваксинирани. Може пък да е част от битката за ДИГИТАЛИЗАЦИЯ, кой знае…
Мерки и резултати
Извън вече споменатия медицински и юридически аспект, които ще оставим на специалистите, въвеждането на зелен сертификат, както и на предишните мерки имат по-важни измерения. А именно – доколко ще работят в реалния свят, извън това, че са написани на някакво хвърчащо листче (и в някой сайт, когато работи).
Зеленият сертификат изисква далеч по-сложна логистична работа по проверка, отколкото това дали дадено място е затворено или не. А знаем, че дори при предишните затваряния редица места си работеха, въпреки че не би трябвало. Сега си представете, че трябва да се провери QR код за всеки – на листче, на телефон със система, която не е особено стабилна по всяко време. Всичко това зависи единствено от добрата воля на проверяващите. А кой ще проверява проверяващите? Има ли капацитет системата на РЗИ, особено в по-малките населени места? Въобще служителите на РЗИ имат ли такъв сертификат? Имат ли право да изискват лични документи за да установят самоличността на носителя на сертификата?
Отново достигаме до фундамента на проблемите – независимо дали мерките са добри или лоши, ако няма кой да прилага контрол върху тях, то няма никакво значение какви са. И това не е проблем на някой “там горе, във властта”.
Да допълним още един катарзис, който никой няма да ви каже в прав текст – при 20% ваксинирани, бизнесът предпочита пълен локдаун. Защо? Защото при него получават компенсации, а при зелен сертификат, хем нямат достатъчно клиенти, хем получават нищо.
Като допълнение – премахването на присъственото обучение на най-малките е по-вредно за бизнеса от затваряне на определени сектори. Защото родителите трябва да взимат отпуски или болнични за да гледат децата – родителите от всички сектори, а не само от определени, които могат да бъдат целево компенсирани.
Многобройните катарзиси по темата за коронавируса не помагат да се справим с него. От Стойчо Кацаров, който твърдеше, че сертификатите са дискриминация, Румен Радев, за когото още от Шипка 2020 го плашат с някакъв измислен вирус по политически причини, та чак до неудобните признания на медиите на демократическата общност как единствените ваксинирали се и призовали публично за това, са именно лидерите на партиите, които най-много мразят.
Тезата, че коронавирусът се използва политически, би трябвало да е някакво велико разкритие, досег до изключително заплетена конспирация, разкрита само за малцина избрани, имали благоразумието да последват връзка към скрито видео в youtube.
Със съжаление ще трябва да ви съобщя, че абсолютно всеки проблем, абсолютно навсякъде и по абсолютно всяко време в историята, абсолютно винаги е бил използван политически. Беше използван от едните преди година, сега е използван от другите.
И това далеч не е само български патент – не беше чак толкова отдавна, когато уж свободните медии в САЩ истеризираха всяка дума на Доналд Тръмп за коронавируса преди изборите, а след тях темата внезапно изчезна, извън успехите на новата администрация. У нас, в губернията, пък нищо не ни пречи да постъпваме по същия начин.
