Корпоративните медии в САЩ отдавна оперират като пропагандни платформи за властта на Демократическата партия в Белия дом и Конгреса, и подкрепящите я транснационални конгломерати. Понякога има послания, които не са подходящи за официални прес съобщения и тогава се задейства топлата връзка с редакциите на някога най-уважаваните и разпознаваеми издания на планетата.
А посланията, които печатните и електронни органи на управляващата класа изпращат, следва да интересуват глобалната аудитория. Тези медии никога не комуникират само с американската публика, тяхната платформа е световна. Пропагандна статия в The New York Times от вторник вечерта може да стане водеща тема през контролираните алгоритми на Twitter в сряда и до четвъртък вече да влезе в международните новини на десетки държави. Целият процес е зверски порочен и корумпиран, но работи.
Осъзнавайки глобалната си мощ да оформя наративи, които пътуват скоростно от Вашингтон до всяка столица, за която се сетите, корпоративната медийна машина забравя за думи като смирение и нюанс, за контекст, истина и баланс. Избуява нагласа на наглост, прозира презрение, някои биха описали процеса като пиеса със заглавие „Елитът“ сваля маската“, а други като „Операция „Нормализция на ненормалното“.
Темите варират – раса, пол, икономика… Но тонът ескалира и става все по-снизходителен, все по-уродлив. Едно такова послание на корпоративно издание обиколи социалните мрежи тези дни и припомни на мнозина какъв неприятен спектакъл представлява американската либерална преса.
Този път става дума за статия на The Washington Post – изданието, което преди няколко години беше пропагандно романтизирано и идеализирано от самия Стивън Спилбърг с номинирания за няколко награди „Оскар“ филм The Post, с актьорски състав, включващ имена като Том Ханкс и Мерил Стрийп.
Всеки, който е преглеждал съдържанието на изданието в последните години е наясно, че то заслужава по-скоро брутална сатира от братята Коен, или черна комедия по Мартин Макдона, отколкото патетична драма по „истински“ случай на холивудския властелин Спилбърг.
Една от многото причини е невероятно наглата статия със заглавие „Спрете да се оплаквате от недостига на стоки и проблемите във веригата за доставки. Опитайте да си занижите очакванията“.
Снизхождението направо капе от всяка буква. Вижда се и механизма на манипулацията – оправдаване на един откровено дисфункционален и некопметентен политически режим плюс вменяване на вина на редовите граждани. Вина, че са дръзнали да поискат неща като… добре заредени магазини и адекватни услуги.
Вестникът на властта размахва пръст към американците – а оттам и към всички в развития свят – и тяхното „свикване с бързи услуги и лесен достъп до продукти“. Медията продължава да обвинява „консуматорите, които били разглезени от десетилетия“. Точно коментатори от Вашингтон да говорят така дори не е лицемерие, то е гротеска. Цялата политико-медийна класа в столицата на Америка спокойно може да бъде определена като най-разглезената и нахална прослойка в западната цивилизация.
Наглост на стероиди е, когато „анализатор“ със сигурна „работа“ в редакцията на обилно финансирано от мултимилиардера Джеф Безос пропагандно издание, реши да повдигне обвинение към средната класа в страна, ударена от едновременно от пандемия и невероятно некомпетентен политически режим.
Авторката дори дава пример със себе си и обяснява как щяла да стисне зъби ако проблемите с веригата за доставки се отразят отрицателно на продажбите на нейната нова книга. Понякога наистина изглежда така сякаш тези хора обитават друга планета и нямат никаква връзка с реалността на терен.
В същото време зад демонстративната неадекватност изглежда се крие много по-голям разказ за бъдеще на хронична криза от разнообразен характер. Заглавието „Занижете очакванията“ е глобално послание с особен резонанс и за Европа. Виждаме какво става с безумия като зелената сделка и всички задаващи се последствия от енергийния мазохизъм на Стария континент.
Всички груби грешки и съзнателни гадости, сътворени от либералните властови класи през годините сякаш са синхронизирани с шепота „свиквайте“.
Е, шепотът вече е крясък. „Свиквайте“ с масовата миграция от Третия свят и терористичните атаки. Преди време кметът на Лондон Садик Кан буквално каза след поредното клане в Лондон, че това било „неизменна част“ от живота в големия град.
„Свиквайте“ с трансджендър идеологията, която вече е насочена основно към още неоформените съзнания на подрастващите и се възползва от всяка тяхна закономерна фрустрация и колебливост.
„Свиквайте“ с Грета Тунберг и Мегън Маркъл, с Окасио-Кортез и Илхан Омар, с Антифа и Black Lives Matter. А който не иска да свиква – е медии като The Washington Post разполагат с други инструменти. Много бързо „разглезените граждани“ от статията за занижените очаквания ще се первърнат в „расисти“ за нов материал, посветен на бялото превъзходство във всяка западна система и организация.
Арсеналът на пропагандата е богат и затова могат да си позволят да нормализират идеята за нова бедност като добродетел в името на екологията и социалната справедливост. Унижението на занижените очаквания е комуникационна програма с дългосрочна цел – демотивация, деморализация и дезориентация. Покваряване на плановете за просперитет. Но само за другите. Авторката от The Washington Post ще разчита на Безос, дори и да не си продаде глупавата нова книга на либералното стадо.
