През октомври миналата година ЕП прие резолюция, внесена от българските евродепутати Радан Кънев (ДБ/ЕНП) и Елена Йончева (БСП/ПЕС), която касаеше върховенството на закона у нас, но (случайно) засегна и националните ни интереси с текста за ОМО „Илинден в т. 15: “… призовава българското правителство да предприеме всички необходими мерки за ефективна защита на правата на малцинствата, включително чрез изпълнение на съответните решения на Европейския съд по правата на човека”. Тогава дори от БСП (чийто представител е Йончева) се обявиха против спорната точка, заявявайки, че тя не отразява позицията на партията по този въпрос.
Преди почти осем месеца Европарламентът отхвърли с внесената от петима депутати поправка в доклада за Република Северна Македония (РСМ). “За” гласуваха 232-ма души, „против“ бяха 353-ма, а 97 се въздържаха. Да припомним, че в поправката се осъждаха „провокативни изявления“ на български правителствени служители по исторически въпроси, засягащи РСМ, а властите у нас бяха призовани да се въздържат от подобни изявления „въпреки продължаващата предизборна кампания“. Въпросната поправка 77-А беше направена от представители на социалистите и „зелените“ в Европейския парламент и беше насочена срещу българския национален интерес в РС Македония.
Скандалната поправка гласеше следното:
,,Осъжда неотдавнашните провокативни изявления на български правителствени служители по исторически въпроси, засягащи Северна Македония, които противоречат на духа на Договора за добросъседски отношения с България. Призовава българските органи да се въздържат от подобни изявления, въпреки продължаващата предизборна кампания в България. Приветства зрелия и балансиран отговор на тази провокация от страна на правителствените служители в Северна Македония.”
Поправката не бе оттеглена въпреки опитите дори от страна на наши евродепутати (Петър Витанов) от Прогресивния алианс на социалистите и демократите (СиД). Тогава той заяви, че: „…Не може, когато внасят поправка, засягаща страна членка, да не я консултират с нейната делегация за предварителна дискусия. Изпаднахме в ситуация да осъдим нашите колеги социалисти, защото иначе ще бъдем обявени за национални предатели.“ Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) пък заяви, че: „Все още в РСМ се дискриминира всеки, който заяви своя български произход. Историческата истина е табу, а който я сподели, е подлаган на заплахи, натиск и дискриминация“. „Република Северна Македония не изпълнява договора с България и продължава антибългтарската си кампания. Все още не е осъден геноцидът по време на комунистическия режим“, заяви и Александър Йорданов (СДС/ГЕРБ), обвинявайки властите в Скопие, че продължават политиката на смяна на идентичността дори на починали българи. „Това, уважаеми, не е Северна Македония, а е Северна Корея“, изрази възмущението си и Ангел Джамбазки (ВМРО/ЕКР).
Тогава това бяха позициите на политици от няколко партии, с разминаващи се виждания по много други въпроси. Но въпреки дори фундаменталните различия между партиите, които представляват – както у нас, така и в ЕП, изразените от тях становища бяха националноотговорни, български.
„По македонския въпрос най-важно е да направим правилните работни групи – историци, хора от бизнеса, от културата, от инфраструктурата. Не е нормално да отида до Скопие през Виена. Не може целият казус за приемането им в ЕС да се крепи само на историята. Трябва да се видят всички точки. Решението ще се сведе на база на работните групи, а не на политически изказвания. Не може да имаме само едната страна на монетата. Най-лошият вариант е темата Македония да се използва за политически лозунги“, заяви преди броени дни лидерът на ПП Кирил Петков. Именно той е спряган като бъдещия министър председател на България.
По същото време Скопие ни информира, че: „Най-вероятният нов премиер на България Кирил Петков ще назначи за министър на външните работи свой близък сътрудник. Петков твърди, че за този пост най-добрата личност би бил Даниел Лорер“. Касае се за страхотен скандал, защото за пръв път от чужда страна разбираме името на бъдещ наш министър. По-точно е да се каже, че скандалът трябваше да е огромен, но бе проспан от повечето ни медии и политици, служебното правителство си замълча, президентът също не счете за необходимо да вземе отношение по този въпрос.
Медиите в Скопие са очаровани и от победата на ПП на парламентарните ни избори.
Освен декларираните от Петков позиции, лидерът на ПП даде интервю за македонската информационна агенция МИА, в което заяви, че ще наложи „нов подход за решаване на проблема между София и Скопие“, защото фокусът трябва да бъде върху икономиката, а не върху историята. Също пред МИА, другият лидер на ПП Асен Василев, категорично заяви, че: „Ако гледаме само назад, никога няма да направим крачка напред“.
Абсолютно задължителният минимум, за да можем да отстояваме позицията на страната ни, е, консолидация на парламентарно представените партии. И докато допреди шест, седем месеца това бе факт, след април ситуацията коренно се усложни. Към днешна дата вече не говорим просто за комплицираност, а за значителен брой депутати, както и за неясен брой партии в новия парламент, които са склонни да погазят националните ни интереси. ДБ винаги са имали витиевати позиции – достатъчно е да си припомним изказвания на Стефан Тафров, Атанас Атанасов, Радан Кънев и други. ПП, още преди да са поели кормилото на властта, декларираха готовност кардинално да променят позицията на България. Преди броени дни и ДПС припомниха, че многократно са заявявали своята подкрепа за незабавното започване на преговори на РСМ за членство в Европейския съюз. Това направи постоянният докладчик за РСМ и евродепутат от ДПС Илхан Кючюк по време на среща с външния министър Буяр Османи: „Изборите в България и Северна Македония приключиха, сега очакваме да започнат реални преговори за решение на двустранните въпроси. По време на предизборната кампания нашата политическа сила многократно заяви своята недвусмислена подкрепа за незабавното започване на преговорите за присъединяване на страната към ЕС.”
ИТН са трудно предвидими, макар преди няколко месеца на въпрос: „Трябва ли България да промени позицията си за отмяна на българското вето над започването на преговори за членство в ЕС на Република Северна Македония”, лидерът им Станислав Трифонов да отговори: “Не смятам, че българската позиция по въпроса трябва да се сменя. Тя е точно такава, каквато трябва да бъде. Топката е в тях и те трябва да направят нещо, за да я променим. Ние дълго време бяхме с прекрасно отношение към тях. Реакцията от тяхна страна не бе такава.”
Позициите на ГЕРБ, БСП и Възраждане са сходни по темата – тоест нацоналноотговорни, поне към този момент, но при първите две има различни нюанси, различно мислещи членове, има и подадени оставки, натиск отвън или отвътре.
Съществен проблем е, че в момента основен приоритет е съставянето на правителство, не можем толкова време да се люшкаме от едни избори в други, ясно е, че безвремието, в което сме попаднали, безмислостно ни притиска към дъното. Всички кризи – било то икономически, здравни и т.н., се обострят до краен предел, което прави излизането от блатото все по-трудно и изискващо пределни усилия от всички. Въпросът е коя от партиите по коя (уж) базова за нея тема би отстъпила, по коя не би.
Темата за отношенията ни със РСМ е ключова, дори фундаментална, което предполага консолидация на всички политици.
Нещо, което вече очевидно не е така. Ние отдавна сме, да не кажем от самото начало, в международна изолация по въпроса за Македония, плод както на слаб или никакъв лобизъм от наша страна, така и именно на обратното от страна на РМС – непрекъснато повтаряни, налагани, отстоявани интереси пред всичките страни, с които по един или друг начин те имат някакви отношения. Нашите позиции трудно стигаха до партньорите ни, а в пътите, когато все пак явно ги изричахме, оставаха някак неразбираеми. Стъпка в правилната посока бе изпратената до 70 посолства в София “Бяла книга за езиковия спор между България и РС Македония”, но това всъщност беше единствената и най-мащабната проява за популяризиране на българската позиция по въпроса за евроинтеграцията на Скопие. Но говорим само за една стъпка. Имаме си и бяла лястовица в лицето на Виктор Стоянов, който е приел за лична своя кауза да се бори срещу дискриминацията и непризнаването на българите в западната ни съседка, провежда различни кампании и активности, дарява български книги. Но нито една наша институции не е подкрепила (поне не официално) неговите действия.
Македония не е само живата рана на България, темата за нея е и разграничителната линия, която безусловно осветлява дали политиците ни защитават националните ни интереси, защото България означава (и) Македония.
