Колдо Саласар Лопес е роден през 1988 г. в Ла Линеа де ла Консепсион, Кадис, Испания. Завършил е право. От 2013 г. се занимава с писане и геополитически анализи, свързани предимно с Близкия изток и Африка. Автор е на няколко книги. Сътрудник е на сайта „Ел либерал”, където коментира актуални теми.
Много се говори за корупцията в Испания, сякаш този печален факт е травма, за която да напомняме на опонента си – онзи от противостоящата партия-окоп-барикада. Въпреки това корупцията, често произхождаща от близките приятелски отношения, не е само политически въпрос от тези, с които сме свикнали покрай почитателите на чашката и на чуждото, навлекли евтини и сиви лозунги, абревиатури и идеологии.
В крайна сметка политическата корупция е “семеен въпрос”… Както казват в Андалусия, във всяка къща има по една изкривена картина. Така е. Да искаме обаче политика (политиците са част от обществото) без корупция е същото като да искаме общество без пияници, крадци, убийци или измамници – утопия, а знаем докъде водят утопиите. Но не, щом веднъж хванем корупцията, ние я обезглавяваме.
Има и по-лоша корупция, като чиновническата, която в нашия случай, в красивата ни родина е доста по-малка от политическата корупция, поради което, тъй като е толкова незначителна, а установяването и залавянето ѝ са толкова ефективни, рядко попада в новинарските заглавия в сравнение с другата, създала моменти на журналистическа слава.
В тази седмична статия обаче бих искал да анализирам друг вид корупция или поквара[1] – социалната, и по-точно един субект, който бихме могли да определим като покварен (не като прилагателно, а като съществително), а като епитет нека използваме „пристрастен”, което отива на този вид поквара.
В случая, който ще анализираме, отговорността не е само на телевизията, но и на образователната система, която вече не е обикновен предавател на знания, а център за индоктринация на всички нива, чиято цел е да създава привърженици на официалните идеи.
Днес в училищата, опиянени от егалитаризма, се е наложил принципът на измислената универсалност, чието първо последствие е втвърдяването на принципа на посредствеността, прикрит зад идеята за равенство.
В никакъв случай нямаме най-добре образованото поколение в историята на Испания. Имаме общество с дипломи, струващи все по-малко, с почти неограничен достъп до информация чрез интернет, който има потенциала да превърне всеки дом, всеки мозък в атинска агора… Представяте ли си Сократ, Платон, Аристотел, Плотин или Свети Тома Аквински със силата, с която разполагаме днес? Хиляди книги, документални филми, преведени на всеки език, и това – само на един клик разстояние. Предполага се, че трябва да сме общество от Сенеки, но отново се сблъскваме с утопията. Няма нищо подобно.
Имаме истински невежи младежи. Някога невежият селянин, неграмотният дори да не е умеел да чете и да пише самият той е бил подвижна книга, народна мъдрост… Имал е ограничени, но задълбочени познания. Поглеждал нагоре и разбирал дали ще вали, или не, дали времето ще е хубаво, но най-вече познавал сезоните на живота и мястото на човека в света. Много от тях били истински мъдреци. В градовете било същото.
Днес, напротив, имаме купища безнаказани невежи, глупави хора за своя и за чужда сметка, които се хвалят, че не са прочели нито една книга и че гледат боклук и още боклук по телевизията, че прекарват мъртви часове пред компютъра, гледайки тъпотии и долнопробни танци.
Момчета и момичета без корени, без идеи и идеология. Или наистина смятате, че младите щяха да са толкова прогресивни, ако тази идеология не беше на мода и не беше рекламирана толкова добре?
Настоящата политическа система е като супермаркет и всяка идеология трябва да бъде простичка дори дребният шрифт да е сложен, но най-вече няма нужда да бъде най-добрата, изобщо няма нужда да бъде добра… трябва да бъде добре рекламирана, за което помагат медиите и жаждата образованието да бъде реформирано, за да дадем дипломи на неграмотните.
Де това да беше единственият проблем обаче.
Никога в историята непълнолетните не са били сексуализирани на толкова високо ниво – не само косвено чрез телевизията и интернет (създаващ архетипи и модели), а и от самата система, която ги кара да размишляват прекалено рано върху въпроси, неподходящи за възрастта им, посредством идеологията и заповедите, изпреварвайки момента, в който тези въпроси изникват в ума на децата по естествен път. В резултат виждаме младежи „извън възрастта си”.
Така както е нелепо старец да се прави на тийнейджър и да се занимава с тийнейджърски неща, също е притеснително да виждаме деца, които се занимават с неподходящи за възрастта им въпроси, въпроси, които освен това са много далече от естественото им познание и чието поставяне винаги е инжектирано – колко добре казано – в съзнанието им.
Децата на пет, на шест или на осем години не размишляват върху сексуалността си, нито дали са хомосексуални или върху който и да е друг от етикетите, насърчавани от тези социални лаборатории.
На 10 ноември 2021 г. вестник „Ел Мундо” публикува статия, според която правителството на Каталуния обмисля да разшири часовете по сексуално образование в детските градини за децата от нула до три години. Извинението? Да ги защити от сексуално насилие. Това най-малкото е притеснително.
Децата не мислят за това. За безопасността им трябва да се грижат родителите или настойниците, които неслучайно имат родителски права. Да приведеш подобен аргумент е толкова абсурдно, колкото да преподаваш военна Крав Мага (да, тази, която практикуват убийците от „Кидон” на „Мосад”), за да се бранят в случай, че някой иска да ги отвлече. Аргументацията може да е изградена много добре, но има един проблем: това е измама, не струва за нищо, защото те си остават деца. Попечителството е на родителите.
Да се върнем на темата. В настоящото общество с образователното ниво на младежите е подготвено бъдещо общество от глупаци, лентяи и некадърници, неспособни да осмислят действителността или властовата структура, която ги потиска, защото в действителност няма да знаят, че са потиснати и че в много случаи са обречени на бедност от онези, които ласкаят и обичат.
Тази демокрация е най-изисканата форма на диктатура. Тази система наистина разбра човешката душа, не като комунизма и фашизма, породили силни опозиционни движения. Комунизмът е може би последната класическа диктатура, тъй като в тази система съществуваше жестока цензура, система на един-единствен официален начин на мислене, очевидни системи за принуда, политическа полиция, репресии, оскъдица и пропаганда (която успяваше да излъже много малко хора).
В настоящата система обаче всичко е различно, всичко е под контрол. Има изобилие от храна, няма ограничения, нито репресии заради действия, няма дисциплина и съществува погрешното впечатление, че има свобода на мисълта, която обаче е подчинена, но дисидентите, с изключение на някои скандални за самата система случаи, не са репресирани, нито нападани директно, а са отстранявани и заглушавани посредством нулевото медийно покритие в големите системни медии.
Младите днес
Въпреки това младежите, които са бъдещите възрастни, които ще носят на плещите си бъдещето на родината (дума, от която много ще се изринат), нямат много оптимистично бъдеще, родината още по-малко. Нивото на изроденост на това бъдещо общество вече се предусеща, защото много от децата вече не са толкова малки и започват да показват признаци какви възрастни ще бъдат в бъдеще. Нещата не изглеждат добре, колкото и крещящите медии да ни повтарят друго, и сега ще Ви покажа защо.
Процент на непълнолетните, пристрастени към порното (гледането на порнография в мрежата започва на десетгодишна възраст по данни на Марк Масип за „Ла Вангуардия” в статия на Инма Сачис през 2019 г.).
В Испания почти 20% от 14-годишните са залагали пари в игрална зала (Испанската национална телевизия, януари 2020 г.), но има още много.
Непълнолетни, пристрастени към алкохола, според Проучването за употреба на наркотици в гимназиите в Испания 1994 – 2018/2020 г. Откриваме следните резултати (стр. 16).
Преобладаваща консумация на наркотици през последните 12 месеца сред гимназисти за 2018 г.:
– алкохол – преобладаваща консумация на 14 години – 56,1%, на 15 години – 70,2%, на 16 – 82,5%, на 17 – 86,7%, на 18 – 87%;
– цигари – преобладаваща консумация на 14 години – 21,2%, на 15 години – 30%, на 16 – 39,5%, на 17 – 43,1%, на 18 – 45,4%;
– канабис (марихуана) – преобладаваща консумация на 14 години – 12,3%, на 15 години – 21,8%, на 16 – 31,3%, на 17 – 37,9%, на 18 – 38,7%;
– успокоителни (с рецепта или без) – преобладаваща консумация на 14 години – 9%, на 15 години – 10,8%, на 16 – 13%, на 17 – 15,2%, на 18 – 17,2%;
– кокаин на прах и/или кокаинова паста – преобладаваща консумация на 14 години – 1,1%, на 15 години – 1,9%, на 16 – 2,6%, на 17 – 3,2%, на 18 – 4,8%.
И има още много…
Непълнолетни, пристрастени към новите технологии: един от всеки петима младежи от 14 до 18 години (20%) злоупотребява с новите технологии по данни на фондация „Фемили уотч” от статия на „Ел Паис” от 5 март 2018 г.
Заключението е, че имаме младежи, пристрастени към наркотиците, порнографията, алкохола, хазарта, новите технологии („Фейсбук”, „УотсАп” и т.н.). Това води до всеобщ провал на цялото общество, провал на ръководенето на обществените дела от страна на онези, които би трябвало да бдят това да не се случи, поради което това е истинският резултат от десетилетия на трагично управление, което сякаш имаше за крайна цел да се стигне дотук. Наречете ме мнителен, но режимът от 1978 г. не само унищожи промишлеността ни, икономиката и късния франкизъм, но и в желанието си да възстановява и да разваля, в крайна сметка унищожи цялото ни общество.
Имаме бъдещи възрастни със замъглена и слаба психика, водещи наистина стресиращ и токсичен живот в общество, което се разпада, възрастни, чието бъдеще е умствената мизерия, миражът от снимки в „Инстаграм” от Дубай, високопарни туитове и „Фейсбук” статуси, изпълнени с копнеж. Имаме бомба със закъснител, която малко хора забелязват.
„Хомо ново” – този продукт на постмодернизма (в стила на Новия съветски човек), който се предполагаше, че ще бъде атеист, без обвързаност, без културна тежест, нито традиции, без неудобна историческа идентичност, способен да вижда отвъд доброто и злото и който щеше да създаде свой собствен морал във виталистичен и ницшеански стил и да бъде толерантен, отворен, начетен и образован, се оказва, че не е нищо повече от смес от зависимости и фрустрации, който не знае какво е, не знае защо живее, не знае дали е мъж, или жена, не умее да се защитава от насилниците (имало ги е и ще ги има), некомпетентен, високомерен, нискочел, некадърен, невъзпитан, мекушав като никой от предците си. Те са в крайна сметка не-поколението.
Това, което така смело постигнаха в процеса на демократизация на испанското общество и на налагане на демократичните ценности.
По плодовете им ще ги познаете.
[1] На испански думата за „корупция” и за „поквара” е една – corrupción.
Превод от испански: Татяна Иванова, Консерваторъ
Оригинал на испански: Колдо Саласар Лопес
