Вече три седмици руските танкове са на територията на Украйна. Няма друго определение на това освен едно – война.
Клуб Z
Маркираните със Z и V руски бронирани колони, въпреки многократното си математическо превъзходство, не могат да постигнат убедителен успех. Някои от тях затънаха в кал, други в градски боеве, а на трети им свърши горивото и бяха откраднати от местни цигани с трактор.
Руската авиация подозрително отсъства от конфликта, което вероятно се дължи на логистични и/или снабдителни проблеми. Повечето боеприпаси използвани от щурмовите хеликоптери и самолети не са с „умни“ оръжия, а дори напротив.
Дори да приемем, че украинските съобщения са силно преувеличени, руските загуби в жива сила и бойна техника пак многократно превишават очакваните.
За провалът на планирания блицкриг говори и поведението на руските власти и техните искания. От настоящите им искания за капитулация на Украйна вече подозрително отсъства „денацификацията“ и „смяната на фашистите и наркоманите във властта“. Сал едни гаранции за неутралитет останаха от тази точка.
Аксиомите на военните цели
Сценариите за приключване на войната трябва да отчитат няколко предварително установени аксиоми:
- Путин се нуждае от някаква, истинска или въображаема, изпълнена военна или политическа цел. Всичко извън това би означавало еднозначен провал и дълбока рана в единствената важна илюзия, която го държи на власт – тази на силата. Позорен разгром на „могъщата и непобедима“ квази-Червена армия, провал в постигането на каквато и да е цел би означавало политическата му смърт. Когато базираш цялото си геополитическо, а и вътрешнополитическо влияние върху силата, показването на слабост е смъртоносно. Липсата на постигната цел, която да бъде раздувана от пропагандата е твърде неприемлива и ще доведе до още по-ожесточени боеве, кръвопролития, а дори може да доведе и до Голямото Червено Копче.
- Санкциите, макар и този път опустошителни за руската икономика, ще доведат до съществен за развоя на войната ефект след най-малко месец, макар очакването на този ефект вече да дава резултат. Това не елиминира казаното в точка едно, тъй като ако не е постигната дори привидна военна цел, санкциите няма да попречат на Кремъл да ударят Украйна с още повече, дори с целия си военен потенциал.
- НАТО няма да се включи пряко във войната. Буквално лидерите на Западният ни свят са изправени през „Изборът на Софи“ – да въвлекат собствените си народи в кървав конфликт или да стоят на безопасно разстояние и да налагат санкции, докато гледат как Украйна се топи парче по парче. Между Чембърлейн и Чърчил отново се избира първото.
- Путин не може да бъде свален от „олигарсите“. Това разбиране идва от неразбирането (pun intended) на това как стоят нещата в Руската федерация (а и не само). За разлика от западните държави, където корупцията се нарича „лобизъм“ и бизнесът е способен да вдига и сваля политическата власт, в Русия е точно обратното. Олигарсите се назначават и свалят от Кремъл – често точно толкова бързо, колкото са създадени. В тази връзка свалянето на Путин от олигарсите е „пожелателно мислене“. Единствените, способни на „дворцов преврат“ са военни и политически кръгове, близки до настоящата власт.
Как може да свърши войната?
Изхождайки от горното, нека да видим как може да приключи конфликта:
Свръхоптимистичен (но не реалистичен)
Украйна побеждава или не се предава, Путин е свален с военен преврат. Независимо в какъв ред са горните събития, но е далеч по-вероятно второто да предизвика първото. Крим, Луганск и Донецк се връщат в състава на Украйна. След репарациите и споразумение с новата власт в Русия сътрудничеството между Европа и РФ се възстановява постепенно. Ако бяхме на кино, този сценарий можеше и да се случи. За съжаление не сме.
Оптимистичен (не особено реалистичен)
Постига се споразумение за прекратяване на военните действия веднага, Крим остава в същото лимбо като досега, ДНР и ЛНР остават в състава на Украйна с частична автономия, Украйна обявява че ще спазва неутралитет. Оптимистичен е, защото кръвопролитията ще спрат веднага, а нереалистичен, защото Путин, колкото и да разчита на пропагандата, няма да е способен да представи това като победа, особено предвид цената ѝ.
Реалистичен (за съжаление)
Украйна се съгласява на някои от условията, признава Крим, ДНР и ЛНР и „вечен“ неутралитет по отношение на НАТО. Русия е подложена на опустошителни санкции, но въпреки това се кичи с медала на победител. Украйна все пак остава относително независима, макар и разкъсана. Нещо, което България вече е преживявала.
Песимистичен (все по-реалистичен)
С реки от кръв и от двете страни, Русия завладява цяла Украйна, включително Киев. Войната приключва с марионетно правителство на една разрушена страна. На европейската граница, на 200 км от България остава една рана, която ще кърви цял век. А ако Руската федерация успее да се закрепи икономически, няма да спре дотам.
Свръхпесимистичен
Войната продължава да става все по-кървава, превръщаща се в окопна. Без никакви отстъпки и военни постижения, не остава никакъв вариант за победа на сриващата се Руска федерация, освен една – немислимата. Ядрената война приключва всичките дебати, какво е трябвало да се случи. Завеса.
Възможно е да има и други варианти или комбинация между някои от тези. При всички положения следващият месец в Украйна ще се реши не просто съдбата на този храбър народ, но може би и посоката на целия свят за много години напред.
Приемливата война?
Едно от най-повтаряните клишета в последните седмици е „И най-лошият мир е по-приемлив и от най-добрата война“.
Ако Украйна бъде срината със земята и настане мир, той приемлив ли ще бъде?
Ако Украйна капитулира и бъде разкъсана на дребни протекторати, този мир добър ли ще бъде?
Ако Украйна се предаде и бъде инсталирано марионетно правителство подобно на съседен Беларус, ОК ли ще ви бъде този мир?
Ако мирът дойде в Украйна по този начин, кога точно ще бъде неприемлив? При Кишинев, при Талин или при Варна?
Инфантилизацията е на път да маргинализира войната в Украйна. Напълно разбирам, че всичко е продиктувано от най-добри чувства и желание за помощ. Тик-ток танците, арт-пърформансите, хепънингите и подобни и фалшивата съпричастност постигат точно обратния ефект. Вдетиняването на толкова сериозен конфликт доказва единствено, че западните общества сме неспособни да посрещнем сериозен конфликт с подобаващата му сериозност. Ако въобще има надежда за победа на Украйна, тя ще се постигне от оръжието, не с Джон Ленън и непоправимите щети, които нанесе на обществото.
В като една уж странична тема. Всичко може да бъде разбрано. Макар и безкрайно глупаво, дори опитващите да защитят агресията на Руската федерация с измислени аргументи, могат да бъдат разбрани. Дори заблудените души на патриоти, вярно руски, не български, могат да бъдат логически разбрани. Тези, които не могат, са изгубените твари, които се вгледаха в 40-те лева, плащани (дори не директно) за украинските бежанци. Подобна загуба на връзка с реалността и с абсолютно всичко човешко е чудовищна. Дано никога не ви се налага да опрете до тези пари.
