Адвокат Кънчев, предложението от страна на правителството за ратифициране на т.нар. Истанбулска конвенция предизвика широк дебат. От своя страна БСП и коалиционните партньори “Обединени патриоти” изразиха остра позиция срещу приемането на документа. Според Вас възможно ли е накрая въпросът да стигне до Конституционния съд (КС) и ако се случи как ще се произнесат съдиите?
Дали въпросът ще стигне до КС зависи от тези, които имат право да го сезират. Жалбоподателите са законово определени, но общо взето ратификацията на Конвенцията има два проблемни текста, които въвеждат новото понятие “gender” или “социален пол”, което в даден момент, а и в бъдещо развитие на законодателството, може да предизвика норми, които да бъдат в конфликт с дефиницията за семейство, която е Конституцията, а именно – съюз между мъж и жена.
При развитието на бъдещи законодателни промени, било в закона за мерките срещу домашно насилие или в Семейния кодекс, или в други актове, заради влизането в сила на международен акт, какъвто е Истанбулската конвенция, ще започнат инициативи за промяна на разбирането за семейство. Тогава най-вероятно бъде сезиран КС.
Приемането на Истанбулската конвенция отваря врата за бъдещи промени в законодателството, които биха били противоконституционни.
Прозира ли зад същността на Истанбулската конвенция, а именно предотвратяването на домашното насилие срещу жени, опит за признаване на “трети пол” и узаконяване на еднополовите бракове, каквито опасения съществуват?
Точно така. Няма някой, който да е против тази част от Конвенцията, свързана с мерките срещу насилие над жени. Става въпрос обаче за два текста в чл. 3 и чл. 4 от документа, въвеждащи понятието “социален пол” или отричащи пола като биологично състояние. Това е предефиниране, което може да бъде използвано и в промяната в определени закони у нас.
Съответно може да промени парадигмата по отношение регулации, свързани с отделните полове, каквито има у нас. Най-малкото все още в България има съблекални за мъже и за жени. Има спортове, които са мъжки и женски. Давам този пример, тъй като наскоро беше изтъкнат един казус в друга държава, в която мъж, сменил пола си, участва в състезание по вдигане на тежести за жени и съответно постига по-високи резултати от съперничките си. Ето за такива неща става въпрос.
Всъщност, подобни документи не следва ли да се консултират с експерти от всички засегнати организации, тъй като има мнения, че правосъдният министър Цецка Цачева и бившият правосъден министър Екатерина Захариева, която подписа Конвенцията, са се консултирали единствено и само с НПО-та, които са с изразени пристрастия в посока на легализирането на еднополовите бракове у нас?
Действително работната група, която е работила миналата година преди одобряването на текста на ратификацията, беше изключително затворена. Не се знае участниците на какъв принцип са били поканени. Застъпниците на еднополовите бракове са имали трайно участие в работната група, докато други организации, по-консервативните или пък Църквата, които по дефиниция имат обратното разбиране какво е семейство и каква е ролята на един мъж и една жена, са били автоматично изключени, именно с цел работата на работната група да бъде много по-плавна. Това доведе и до настоящият конфликт.
Много по-разумно щеше да бъде, ако цялата тази буря се беше случила там, в работната група, отколкото обществото да бъде занимавано в момента с този казус. От друга страна, стана широка дискусия и хората бяха информирани реално какво се случва с Конвенцията.
И ако все пак окончателно ратифицираме Истанбулската конвенция, възможно ли е да се стигне до увеличаване на делата срещу България в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), вследствие, например, на жалби от страна на хомосексуални двойки, че бракът им у нас не се признава?
Не смятам, че ще има увеличаване на делата, така или иначе това не е област, в която ЕСПЧ може да наложи някакво изискване България да промени концепцията си за семейство. Все пак конституционната норма си остава в сила. Общо взето в текста и на чл. 3 от Конвенцията се дава възможност да се вземе и контекста в конкретната страна, тоест регулацията, която съществува и в момента.
Дори да има увеличаване на подобни дела, те едва ли ще променят дотам нещата, че да се стигне до промяна в законодателството или пък това да предизвика някаква трайна промяна в регулацията на разбирането за семейство.
Тоест не смятате, че може да се стигне до ремонт на Конституцията, вследствие на такива протести и жалби?
По-скоро при развитие на законодателството в тази посока ще се вземе предвид, че България вече е страна към Истанбулската конвенция и търсейки синхрон с международните актове, които са с превес над българското законодателство, ще има натиск то да се синхронизира именно с приетите текстове от Истанбулската конвенция. Беше изразено становище на правителството, че Конвенцията може да бъде ратифицирана с резерви, но за съжаление проблемните текстове, които са в нея, не подлежат на приемане с резерви. Правилата са такива по отношение на тези два конкретни проблемни текста, за които говорим.
Говореше се и за ратифицирането заедно с обяснителна декларация, за която много от колегите юристи считат, че няма да има правна стойност, защото не е предвидена в регламента. Самата декларация, въпреки че няма да има правна стойност, ще послужи за едно извинение пред избирателите. Тогава народните представители ще кажат – ние не искахме да я приемаме, но ни задължиха. Такъв е законът.
В този смисъл възможно ли е България да се окаже притисната от ЕС, включително и заради Председателството ни на Съвета на Европейски съюз, да ратифицира Конвенцията, само заради членството си в него?
Не. Въпросите, касаещи семейните отношения или половете, или т. нар. gender, са нещо, което страните сами определят. Най-малкото, ако си спомняте по време на процеса на присъединяване на България към ЕС, когато ние уеднаквявахме законодателството си с цел влизане в Съюза, такъв въпрос никой не ни е карал да променяме и подобна дискусия тогава нямаше, така че това е извън обхвата на задължителните норми, които всяка страна трябва да приеме.
Редица страни все още не са приели Истанбулската конвенция и в по този начин е отчетена консервативността на обществото. Това само по себе си, считам, че е добро – да се запази изконната традиция и схващане за това какво е семейството. Най-малкото преди 50 години никой не е поставял тези категории под съмнение, но сега друг вятър идва. Ние все пак не сме длъжни да го приемаме. При нас традициите и обичаите все още са много силен инструмент.
Има ли у нас работещ механизъм за превенция на домашното насилие?
Ние имаме закон за мерките срещу домашното насилие, но истината е, че този закон е изключително неработещ и неефективен. Мерките, които се налагат по него, са изключително неработещи. От тази гледна точка е необходимо да има реформа, но това трябва да стане в самия закон на национално ниво. Самото приемане на Истанбулската конвенция едва ли пряко ще промени регулацията, по-скоро законодателят следва да се фокусира в промяна във вътрешните норми.
В закона има какво да се промени, най-малкото ограничителната заповед, която се налага на насилника е до година и половина. След тази година и половина какво се случва? Той пак има достъп до жертвата. Задължаването на насилника да отиде и да получи консултация или лечение също не се спазва. Освен промяната в законодателството, следва да се обезпечи и наличието на такива социални услуги, които ако принудително съдът каже, че трябва да се използват, насилникът да приеме специализирана помощ и и съответно да се предотврати бъдещо подобно поведение.
Има какво да се направи, но може би не Истанбулската конвенция е отговорът.
*Изразената позиция от адв. Петромир Кънчев е лична и не ангажира Инициатива “Правосъдие за всеки”.
Източник: Правен свят
