Протестите и “консултациите” с неправителтвения сектор не са нищо друго, освен подмяна на представителната демокрация (републиката) с извратена смесица между власт на тълпата (охлокрация, по Аристотел) и олигархия.
В републиканската система, чрез изборите, се излъчват народни представители, от които пък произлиза временното правителство. Има различни тълкувания относно свободата на волята на народните представители – дали трябва да са механични предаватели на “волята” на избралите си, или пък биват избрани да упражняват своята собствена воля, от името на гласувалите за тях. Но и двете трактовки нямат значение за настоящия казус.Упражняването на натиск с протести и с кръгове от НПО-та или търговски дружества и пропагандното усилване на натиска чрез излъчване от свързани със същите кръгове медии, е подмяна на тази система с такава на задкулисие и размиване на отговорност. Резултатът е безнаказаност.
Манифестациите, които виждаме периодично, са продукт на охлократичния и почти анархистки характер на политическата система в България. Тя произвежда повече, а не по-малко задкулисие и олигархия, съгласно железният закон на олигархията. Облъчени от гореспоменатите пропагандни кръгове и произвеждащата биороботи образователна система, средният човек става инфантил в политически аспект, колкото и да е успял в други сфери на живота си. Той е буквално биомаса за масовката по улицата, чрез която силната на деня олигархия упражнява натиск срещу отслабената конкурентна олигархия.
Антидотът на тази система, ирочнично, е правовата държава. Машинната система от правила и процедури, които се следват безропотно от добре промито в законоспазване население е идеалът, който е анатама за олигархо-охлокрацията. Не, че тя не създава своя олигархия, но прави нещата по-открити и проследяеми.
На практика обаче, системата от ясни правила и санкции, които действително се спазват и налагат, надвива охлокрацията по не особено приятен начин. Реакцията идва под формата на централизация на властта и рязка смяна на модела с такъв от авторитарен или тоталитарен тип (Цезар, Наполеон, Мусолини, военен преврат и т.н.). Тези модели може и да не ви харесват, но са съставени от много различен тип отчетност на властта, която в контраст с полуанархичната охлокрация, си е направо приветствана от частта от населението, която просто иска малко спокойствие (било то и с много кусури). После и този режим се изражда, къде по-бързо, къде по-бавно. Но това всички го знаем, а първото умишлено се прикрива от сегашната система, защото е признание за собствения ѝ упадък.
В момента ни трябват не повече протести, нпо и медийни манипулации, а поемане на отговорност, включително и особено за провалите. Ако си изгубил мнозинството, яви се на избори и каквото народа покаже. Правото и сега го има, няма го желанието да се спазва. Няма я и зрелостта да се приеме, ако не стане на твоето. Само по този начин ще се стигне до стабилност, която да преведе България през трудните времена.
Оберете си театралниченето и пропагандата и проявете мъжество и държавничество. Алтернативата ви я припомних по-горе.
Предупредени сте.
Картина: Jacques-Louis David – The Coronation of Napoleon
