На 28.07.2022 г. Теодор Димокенчев разговаря с Георги Жиков от БНР Радио Видин на тема отиващото си правителство и по-широките процеси в българското общество. Интервюто можете да слушате тук или да прочетете извадки от него по-долу.
Радио ВИДИН: Един мой учител по история ми казваше да не очаквам каквото и да е от политиката, докато тя е пари, а не идеология. В този ред на мисли се сещам за един постулат: че в идеологията няма компромиси. Обаче виждаме странни съюзи между БСП и ДБ, например. Смяташ ли, че на българската политическа сцена изобщо има идеология?
“Не смятам, че има идеология, освен спорадично заета най-вече от Запада. Ние нямаме предпоставките за идеология в нашето общество. Нашето общество все още живее с рефлекса, че то е управлявано от някой чужд, което и до голяма степен е вярно. Дори нашите собствени държави – Първата българска и Втората българска – са продукт на външно управление. Първата българска държава – идват прабългарите отнякъде и започват да управляват местното население. За разлика от някои други култури, тук над 10 века рефлексът на обикновения човек е, че го управлява някой външен, някой друг, някой, който няма досег с него, т.е не се произвежда управлението от самия народ, без целта ми е да звуча като клишето за народа, който е суверен. Съответно щом народът не произвежда управляващите си – няма предпоставки от народа така широки маси да са идеологизирани и да произвеждат политическо представителство чрез политическите партии или в минало време чрез някакви други форми. Обществото ни няма нужда от идеология изобщо. Съответно не я практикува по никакъв начин освен формално. Като няма съдържание, и формата е съдържание“.
Радио ВИДИН: Колкото повече се променят нещата в българската политика, толкова повече си остават същите лично според мен Усещам го сякаш говорим за група от диваци, обединени в племе. Изобщо имаме ли политическа класа?
“Племе е много точна дума. Наскоро в едно интервю спонтанно ми дойде. Нашите политически партии в голяма степен са на племенния принцип: имаме вожд, някаква спорадична цел, такава мимолетна като Продължаваме промяната или НДСВ навремето, така че дали ще е вождът, който ще поведе племето, или пък мимолетната идея – в общи линии хората се организират около нея по симпатии или дори ако щете семейни взаимоотношения, отколкото като някакво трайно прикрепяне към идеология, идея, класов интерес. Няма трайна привързаност към тези неща. Съответно политиката в нейния парламентарен вид, който виждаме, се свежда до разпределяне на порции, засягане и защитаване на определени интереси и е разкачена от това, което народът би искал от политическите партии. Има ги, разбира се, и външните влияния”.
Радио ВИДИН: Къде е решението на тези проблеми, които засегнахме в предходните въпроси? Как можем да се оправим или поне да направим първата стъпка – да станем адекватни.
“С образование, но не oт този тип, който сега виждаме, тъй като масовизацията на образованието за мен произвежда масова необразованост, тъй като качеството е изключително ниско. Образование тип това, което нашите възрожденци са създали сами. Много хора забравят, че Възраждането ние сме си го направили, че църковната независимост ние сме я направили като народ. Това поколение, което е растяло от началото на XVIII век и е произвело Възраждането и първите политици в България, е направило така че всяко село да си има кладенец, читалище, да си има църква. Това е един пример за изграждане на една нация отдолу нагоре. По стечение на обстоятелтвата обаче свободата ни идва от Русия, което произвежда съответните комплекси, които виждаме до ден днешен. Решението е първо да започнем да се държим като тези възрожденци, да знаем, че със собствени сили можем да постигнем много, да имаме самочувствието да си отстояваме това, което е наше. Често слушам, че България била на кръстопът и зависила поради геополитиката само от външни фактори. Да, това е така, но зависи кой е на кръстопътя. Ако кръстопътят е една река, зависи от човека дали ще стои на единия бряг или ще построи мост и ще взима такси за всеки преминаващ. Отношението към тези неща променя и резултатите. Ако ние не променим нашето отношение, ще чакаме да се промени геополитическата ситуация, за да може евентуално трохите да дойдат и към нашата маса. Това не е дългосрочно решение“.
Радио ВИДИН: В деня, в който правителството на Петков навърши 6 месеца, си направих труда да се разровя и открих, че са приети 45 закона, но нито един от обещаните такива, които да донесат грандиозни промени. Е, за каква промяна говорим?
“Промяната е най-вече в смяната на политическите поколения. Вече не е готиният Бойко – едър мъжага с гола глава, а готиният и силен мъж на деня е Кирил Петков със зализаната прическа, с харвардското образование, нали, той не прилича на буре, прилича повече на човек. Без да се обиждат слушателките, но по-младкото поколение жени си падат по такъв тип, докато по-старото си пада по типажи Бойко Борисов. Този комплекс на бащицата, на вожда, той винаги е налице. Новото поколение си избра новия вожд според така по-съвременния имидж, който той има. Разбира се, имаше я умората от ГЕРБ, умората от старите режими, партии и мутри буквално. Всичко това обаче е козметичната част на нещата. Истинската промяна е тази, че определени олигархични интереси и определени външни влияния успяха чрез посолствата си да инсталират нов режим, който да им изпълни съответните геополитически цели. На местна почва не мисля, че чисто като съдържание можем да говорим за нещо ново след като БСП са във властта в коалиция с децата и внуците на Комунистическата партия, т.е Демократична България, само най-отпред козметично са сложени новите лица от т.нар Промяна. Това, което ти спомена, че реално няма видима промяна – да, няма, козметична е. Коалицията се разпадна, при това предполагаемо от много хора, защото едната партия не даде на другата партия едни пари за пътищата. Това предположение не можем да кажем дали със сигурност е вярно, но знаем как в България стават нещата”.
Радио ВИДИН: ГЕРБ могат ли да бъдат носител на промяна? Очевидно остават сериозен играч на сцената, заявяват дори силни евроатлантически ценности, макар че аз не съм виждал преди да ги споделят толкова силно. Къде е мястото на тази партия в нашата политика?
“ГЕРБ ще остане с тази сила, с която е, защото има силен електорат, твърд. Отново е свързано с поколението, макар че и не малко млади хора гравитират около ГЕРБ поради различни причини. ГЕРБ по дефиниция е партия на властта – на Бойко Борисов, който иска да управлява държавата. Тъй като тя е такава партия, ние можем да очакваме абсолютно всичко от тази партия, но в зависимост от външните условия. Ако политическата ситуация налага и съоветните външните партньори налагат да пуснем Македония – ГЕРБ кляка и пуска Македония. Преди това, благодарение на коалицията с ВМРО, ГЕРБ беше на обратната позиция. Ние видяхме как всички привърженици на ГЕРБ – младежко крило, по-възрастни членове и привърженици, когато Бойко Борисов скръцна, че трябва да пуснем Македония, изведнъж както защитаваха ветото, сега се оказа, че са първи привърженици на френското предложение. Предложение, което се оказа, че е просто един незавършен документ, който ние сме гласували, а след това македонците гласуваха друга версия. Това е абсолютен абсурд. Аз като юрист не мога да си представя как е възможно това нещо. Ако геополитическата ситуация се промени, аз не бих изключил ГЕРБ в коалиция дори с БСП и в една проруска политика. Това просто е партия на властта, която според възможностите на деня упражнява властта. Има много парти такива по света – Консервативната партия в Англия е такава. Не го казвам като нещо лошо, но е вид организация за упражняване на политическа власт”.
Радио ВИДИН: В политиката ни има ли изобщо фигури, които наистина търсят реална промяна? Да погледнем правосъдната реформа: влачи се вече 10 години с минимален успех. Говорим си, че ще променим МВР, че ще свием администрацията, а де факто от тук идва голям процент от вота. Няма логика политиците да променят това, което им е удобно.
“Мнозинството българи иска да промени системата, това е сигурно. Затова те винаги гравитират около месиански проекти тип НДСВ и ПП, дори и ГЕРБ, които започнаха с такъв месиански PR. Трябва обаче да изтеглим малко назад нивото на анализ. Едно е да има политици с желание да променят системата или част от нея, да направят определена реформа, друго е доколко е възможно, защото как тези политици се добират до властта, за да извършат такава реформа, откъде идват техните средства, тяхната медийна подкрепа, какви обвързаности имат. Системата така е направена, че много трудно човек, който иска да я промени, ще дойде на власт. Олигархичните кръгове, които във всяка държава са задкулисието на политическата класа, както казваше Доган – всяка партия се финансира от обръчи от фирми – това е абсолютно вярно. Щом самата политическа система работи с такова задкулисие, за да излъчва политическите фирми, как би било възможно една политическа фигура, която реално иска да промени системата, да вземе властта първо и второ да направи тез иреформи без да го свалят от власт или без да го саботират? Пак се връщам на спекулациите защо се провали правителството: спекулациите са, че ИТН защитава интересите на строителите на пътищата и понеже не им дадоха парите, не индексираха договорите, което също е пълен абсурд, затова ИТН се изтегли от властта. Ние няма как да знаем на сто процента, защото не сме били на тези разговори, но на практика така работят нещата в политиката. Имаме си олигархични кръгове, които определят дадени проекти и ако нещата не се случват така, както те искат, те упражняват натиск по различен начин. Ако не може да се упражни натиск, докато си във властта, излизаш от нея и упражняваш по друг начин. Това е ключовото е: как да влязат тези хора в политиката и изобщо възможно ли е? За мен не е, ако гледаме историята, освен ако няма война или друг катаклизъм, който да размести пластовете. А това дали наистина го искаме? Не съм сигурен каква е цената, която трябва да се плати”.
Радио ВИДИН: Липсата на лустрация пропусната възможност ли е?
“Който ме познава и е чел мои статии, знае че не съм привърженик на масовата демокрацията. За мен в една република трябва да има критерии, по които да се влиза във властта. Когато ограничиш правото на глас – дали пасивно или елективно, дали могат да те избират да даваш глас за някого, когато го ограничиш с критерии – това създава много различна динамика вътре в самото общество. Ние до някаква степен сме стигнали до масовата демокрация, защото стъпка по стъпка политическите партии са искали да задушават някакво напрежение, но отново масовизацията води до тотална посредственост. Ние виждаме управление на база това, което хората масово биват информирани от медиите, виждаме политика на Централните банки, която е абсолютно унищожаваща богатството на хората чрез печатане на пари и свръхинфлация, но в същото време когато излезе един централен банкер пред хората казва, че всичко е под контрол. Това се прави във всички аспекти на политиката, защото критерият е да не те намразят хората, за да те изберат после пак. Една лустрация в България, дори само поради този фактор, че ограничаване на хората, които участват в политическия живот, по дефиниция е по-добре спрямо масовото, само заради това би било по-добре. Другият момент е, че се орязва пъпната връв с предния режим. В България беше направено всичко възможно това да не се случи. Знаем колко години след падането на Тодор Живков БКП продължаваше да е на власт под новата си форма БСП, знаем как се разпределиха икономическите порции, как се съсипа останалата част от икономиката, нямаше реална конкуренция на големи и крупни индустриалци срещу куфарчетата, които си приватизираха старата държавна икономика. Т.нар преход в първите десет години е направен така че да изключи изолирането на БКП от властта, а дългосрочно ни вкара в това, което виждаме: още са на власт. Да сравним с Полша: там комунистите не помирисват власт. Дори да няма лустрация, преходът не е проведен по този начин”.
Радио ВИДИН: Каква оценка можем да дадем на правителството на Продължаваме промяната? Идват поредни избори също така – какво да очакваме от тях?
“По темата Македония това правителство е изключително съставено от национални предатели, не само правителството, но и всички, които гласуваха в Народното събрание. На тези хора трябва да се търси наказателно отговорност, но не живеем в такова общество, за съжаление. Останалите политики? Посредствено и безпринципно каквато беше и самата коалиция на партии от всякакъв спектър. Особено така ми прави впечатление безпринципното лъжене, което не е ново в българската политика, но премиерът и от ПП стигнаха до ново ниво в лъжите. Колкото до следващите избори – още от същото. Не мисля, че ПП ще се срине особено много. ГЕРБ ще запази добрите си позиции. Може да видим и коалиция между тях. Видяхме, че ГЕРБ за Македония застана до тях. Очевидно има външен натиск да се сближат евроатлантическите партии. Всичко очаквайте. Видяхме, че всичко е възможно в този парламент, в следващия отново ще е възможно да се види всичко”.
