Автор: Рик Нюман*
Превод от английски език: Любомир Талев
Публикувано в: Yahoo Finance
Либералните демократи, известни като прогресисти, никога не са били политическо мнозинство. В действителност никога не са били дори близо до това. Именно затова прогесивни кандидати като Бърни Сандърс и Елизабет Уорън изгърмяха рано на първичните президентски избори на демократите през 2020 г., докато по-центристкият (по онова време) Джо Байдън спечели номинацията на демократите, а след това и президентството.
Пикът на прогресистите навярно беше Зеления Нов Курс, предвождан от новоизбрания член на Камарата на представителите Александрия Окасио-Кортес след изненадващата ѝ победа над един от партийните колоси. Демократите си бяха върнали контрола над Камарата през същата година и Зеления Нов Курс представляваше визия за всепомитаща, егалитарна промяна в енергийния сектор и голяма част от икономиката. Това не беше просто законодателна инициатива, а манифест за скъсване с 40 години шуробаджанашки капитализъм.
Оттам нататък пътят беше предимно надолу и навярно мнозинството от демократите вече също е уморено от прогресивните видения на митичната Шангри-Ла. На първичните избори на 7 юни избирателите отзоваха прогресивния областен прокурор на Сан Франциско Чеса Будин, когото избраха през 2019 г. Будин беше тръгнал на поход срещу „двете правосъдни системи“, една за богатите и една за всички останали, и настояваше за налагане на алтернативни на лишаването от свобода наказания за мнозина осъдени. Либералните избиратели в Сан Франциоско подкрепиха това виждане преди няколко години, но изправени пред влошаващата се престъпност, бездомност, употреба на наркотици и нелекувани умствени заболявания по улиците на града, те казаха: стига!
Притесненията относно градската престъпност също така придвижиха напред предприемача Рик Карузо в надпреварата за кмет на Лос Анджелис. Карузо, бивш републиканец,
който наскоро премина към демократите, се кандидатира като борец срещу престъпността, обещавайки да изкара на улицата нови 1 500 полицаи. Основният му опонент, членът на Камарата на представителите Карън Бас, се кандидатира от позицията на виден демократ и на дългогодишните си контакти с малцинствените общности в Ел Ей. Изненадващо силното представяне на Карузо доведе до балотаж през ноември.
Резултатите в Калифорния следват друго поражение в надпреварата за губернатор на Вирджиния миналата година, когато републиканският дебютант Глен Йънкин победи титана на демократите Тери Маколиф в надпревара, тежко фокусирана върху културната война относно учебното съдържание. Щатските и местните избори не произвеждат автоматично идентични резултати на национално ниво, но е трудно да се сетим за която и да е прогресивна политика, звучаща примамливо за мейнстрийм избирателите, докато някои – особено „намалете финансирането на полицията“ – са си откровено плашещи.
„Подгответе се да сте постоянно в малцинство“
Усложненията за президента Байдън и неговите демократи на задаващите се междинни избори са ужасяващи. „Ако демократите на национално ниво не осъзнаят какво се случи с прогресистите… подгответе се да сте постоянно в малцинство през този цикъл“ написа в Туитър след първичните избори в Калифорния Джим Кеслър, дългогодишен оперативен служител на Демократическата партия, понастоящем член на тинк-танка „Третия път“.
Едно незабавно последствие от разгрома на прогресистите може да бъдат действията на Байдън по отношение на опрощаването на студентските заеми. Подобно на много други теми, студентските заеми разделят демократите. Сандърс и Уорън настояваха яростно за опрощаване на 50 000 долара или повече от всеки студентски заем, ако е необходимо и еднолично от президента. Байдън подкрепя опрощаване в размер до 10 000 долара, но иска Конгресът да прокара закон за това, а не разполага с необходимите гласове. Не всички демократи биха гласували дори за такова опрощаване, а републиканците мразят цялата идея, както и много политически стратези, които казват, че това ще бъде зле насочена помощ, подпомагаща американци, които по начало са в по-добро положение от останалите.
Администрацията на Байдън наскоро отписа дългове в размер на 5,8 милиарда долара за 560 000 кредитополучатели, учили във вече несъществуващия Коринтски колеж, мамил студентите по многобройни начини пред 20-те години на съществуването си. Но това е малък дял от всички студентски дългове, чийто общ размер възлиза на 1,8 билиона
долара. Белият дом от седмици намеква, че се задава по-мащабна помощ, но ситуацията се очертава като губеща за Байдън, каквото и да предприеме. Младите избиратели са отвратени от Байдън, тъй като смятат, че им е обещал нещо, което не е изпълнил. Може би Байдън ще си ги върне с голямо отписване на дългове, но това е изключително непопулярно сред умерените избиратели, които смятат, че това е нечестен подарък за привилегирована група, докато хората, които са си платили заемите или са работили, за да се издържат, докато учат, или не са ходили в колеж, няма да получат нищо. Каквото и да реши Байдън, ще разгневи значителен електорален блок.
Цялото президентство на Байдън представлява противоборство между прогресистите, които очакват Байдън да подкрепи техните експанзионистични цели в сферата на социалната политика, и партийните центристи като сенатора от Западна Вирджиния Джо Манчин, които не приемат тези цели. Откакто беше избран, Байдън зави силно наляво, оставяйки през 2021 г. на демократите в Конгреса да прокарат неговото законодателство „Да изградим наново и по-добре“ със стотици милиарди долари за социални програми, които не са особено популярни. Законодателният пакет пропадна през декември, когато Манчин заяви, че не може да гласува за толкова скъп и претъпкан с какво ли не законопроект. Прогресистите не могат да понасят Манчин, но неговите възгледи са много по-близо до тези на умерените и независимите избиратели, които осигуриха победата на Байдън на президентските избори през 2020 г. – и той е много по-популярен в родния си щат, където повечето избиратели са републиканци, отколкото е Байдън сред която и да е група от избиратели.
Все още има малък шанс тази година демократите да възкресят някои от елементите на „Да изградим наново и по-добре“ като инвестициите в зелена енергия, съчетани със скромни увеличения на данъците, които да платят за тях и да помогнат за намаляването на увеличаващия се бюджетен дефицит. Една от многото тревоги за демократите е, че избирателите ще гласуват през ноември, спомняйки си малко за техния спасителен план от 2021 г. или за подкрепения от двете партии в Конгреса инфраструктурен закон, подписан от Байдън, и вместо това ще оценят Демократическата партия като фрагментирана бъркотия, която не може да свърши нищо. Така че все още е налице желание да се приеме нещо, което да бъде развявано пред очите на избирателите през близките няколко месеци.
Може би е твърде късно. Избирателите вече отхвърлят някои от идеите, свързани с Демократическата партия – и то най-либералните демократи, на които прогресистите вярваха, че могат да разчитат. Но не могат, не и когато големите идеи изглеждат толкова радикално откъснати от всекидневния живот.
*Рик Нюман е автор на четири книги, включително и „Тези, които се изправят: как победителите преминават от разочарованието към успеха“. Можете да го последвате в Туитър на: @rickjnewman.
Снимка: Автор: Chris Kleponis, Източник: Bloomberg
