Интервю на Теодор Димокенчев за “Дивидент”. Оригинала можете да прочетете тук.
“Челен сблъсък с реалността преживяха зелените митове и анти-АЕЦ истерията, крепящи се на вноса на евтин газ от Русия”.
Това заяви юристът и автор в дясната платформа “Консерваторъ” Теодор Димокенчев.
“Зимата ще бъде ако не студена, то много скъпа на европейците. Европа става все по-тоталитарна по отношение на различаващите се от статуквото гласове, които все по-настойчиво биват цензурирани. Стигнахме до момента, в който печатането на пари от ЕЦБ и стопанската криза доведоха до скоро невиждана инфлация на целия континент. Европейците свикнаха на лесни пари, евтин газ и поддържане на големи зомби-компании от страна на властта”, каза той.
Как войната промени Стария континент?
“Митът за вечния мир в Европа, плод на Европейския съюз, се сблъска с реалността на геополитическия сблъсък между САЩ и Русия. Европейският съюз лъсна като буферна зона, васална на САЩ, разширила се заради загубата на Студената война от бившия Съветски съюз. Видя се военната немощ на ЕС, както и икономическата му зависимост от Русия и Китай”.
Пред какви предизвикателства е изправена Европа в навечерието на 2023 година?
“Най-важната цел на Европа е да избегне гореща война. На първо място, Европа трябва да се превъоръжи. В средносрочен план – ЕС да прерасне във военен съюз, способен да взема решения автономно от САЩ, а не да се крие за тях при всяко скръцване на зъби от геополитическите конкуренти.
На второ, да възстанови истинската работеща енергетика.
На трето, да се реиндустриализира европейското стопанство, да се премине към дефлационна парична политика и да се увеличи конкурентоспособността на европейската икономика чрез дерегулация на нефинансофия сектор. Това, за съжаление, трудно може да стане в сегашната политическа атмосфера”.
Кои са важните събития, които предстоят през следващата година?
“Важни за следващата година са събитията, които е най-добре да не се случват – разливане на войната на територията на Европейския съюз, война в Тайван, задълбочаваща се икономическа криза”.
Кои са предизвикателствата във вътрешен план за България?
“България е в италиански сценарий с два възможни изхода. Първият е дългосрочно да продължи неспособността на политическите партии да съставят правителство. В този сценарий, президентът, чрез служебните кабинети, ще продължава да бъде ключова фигура и ще упражнява силно влияние върху посоката, в която се движи страната. Това е и предвиденият в Конституцията сценарий, компенсиращ парламентарната немощ.
Вторият сценарий е да се състави безпринципна коалиция в някакъв формат. Такива коалиции обикновено водят до по-голямо задълбочаване на проблемите, повече кражби и задкулисие. Вече гледахме четворната коалиция, но може това да е само началото на подобни формати на управление.
И в двата сценария, не виждам как ще бъдат адресирани големите структурни проблеми на българското общество – демографската криза, инфраструктурната криза, деиндустриализацията и практическият фалит на пенсионната и здравната система”.
