Автор: Джули Хартман*
Превод от английски език: Любомир Талев
Оригинална публикация: https://spectator.org/xi-must-be-laughing/
+
Откакто Чан Кайшъ и Китайската националистическа партия или Гоминдана обявиха техния контрол над Тайван през 1949 г., след като загубиха китайската гражданска война, Съединените щати обещаха да защитават Тайван от комунистическа агресия, идваща от континентален Китай. Миналия септември президентът Джо Байдън потвърди това обещание: „Поели сме този ангажимент“.
През втората половина на ХХ век, когато американската армия беше най-могъщата на света, а Китай се мъчеше да се индустриализира, отбраната на Тайван изглеждаше постижима. Обаче през последните няколко години напредъкът на САЩ спрямо Китай може да бъде представен чрез пресичащи се, а след това раздалечаващи се в обратна посока графични линии. Американският военен капацитет да защитава Тайван не само е намалял, но и подценява могъщата система, която Китай изгради по впечатляващ начин, за да упражнява контрол над своята бивша територия и отвъд нея.
Китай сега е в най-силна позиция спрямо Тайван от времената на революцията от 1949 г. На 20-тия партиен конгрес през октомври президентът Си Дзинпин призова китайската армия да „фокусира всичката [си] енергия върху воюването“ в подготовката за война и потвърди правото на Китай да предприеме „всички необходими мерки“, за да си върне Тайван. „Обединението с родината трябва да бъде постигнато“ – извика той на фона на фона на ръкопляскания. „То трябва да бъде постигнато!“ Преди шест седмици Китай проведе „бойни учения“, изпращайки 71 бойни единици, включващи изтребители и дронове, в тайванското въздушно пространство. А едва преди седмица генерал Антъни Котън, който ръководи щатския ядрен арсенал като началник на стратегическото командване на САЩ, изпрати писмо до Конгреса, с което го уведомява, че Китай официално е надминал САЩ по броя на своите „наземно базирани и мобилни“ установки за изстрелване на интерконтинентални балистични ракети.
Защо Китай е толкова заинтересован от Тайван точно сега? Защото основаната през 1987 г. Taiwan Semiconductor Manufacturing Co. (TSMC) произвежда 92% от микрочиповете последно поколение в света – ключова технология, необходима за производството на автомобили, компютри, телевизори и други високотехнологични дигитални устройства. Най-близкият конкурент на TSMC е южнокорейската Самсунг, която е единствената друга компания, способна да произвежда чипове последно поколение. През последните две десетилетия Китай постигна феноменален икономически растеж, който му предоставя безпрецедентна власт и контрол над повечето технологични производства – една единствена китайска фабрика е произвела 85% от всички смартфони iPhone Pro в света. Но той има и слабо място: Китай внася всички чипове от последно поколение – както и повечето от полупроводниците си – от Тайван. Имайки предвид дръзката визия на Си за бъдещето на Китай и опитите на компании като Епъл да изнесат части от бизнеса си извън страната, Китай не желае да приема никаква зависимост по веригата на доставките – особено от остров, който разглежда като част от националната си територия по право.
Този конфликт се случва по време, когато Китай вече е надминал САЩ по размера и силата на военната си флота. САЩ имаха най-големия и най-великолепния военноморски флот в света от края на Американската гражданска война насам: по време на своя пик през Втората световна война Военноморските сили на САЩ наброяваха 6 768 кораба. Но според доклад на Службата за проучвания към Конгреса, публикуван на 1 декември 2022 г., „някъде в периода между 2015 и 2020 г. [китайският флот] е надминал флота на САЩ по брой на бойните кораби“ – тези, които Пентагонът брои, когато определя размерите на своя и на чуждите флоти. В момента Китай разполага с 340 бойни кораби, като докладът предвижда, че тази бройка ще нарасне до 400 през 2025 г. и до 440 през 2030 г.
В края на 2021 г. САЩ са разполагали с 294 бойни кораби, от които Военноморските сили искат да снемат от въоръжение 37, така че тази бройка всъщност ще се свие до 290 или 291 до 2030 г. Седми военноморски флот, отговорен за Индийско-Тихоокеанския регион, разполага с 50 до 70 такива кораби, около половината от които са на вода по всяко време. Но само 18 от тези кораби са разположени на предни постове в Гуам или Япония, повечето от останалите са разположени в САЩ, на седмици път от Тайван. Фондация Херитидж, която всяка година оценява всеки от клоновете на американската армия по показатели като боеготовност, способност и капацитет, оцени флота като „слаб“ заради ниските му резултати за капацитет и боеготовност. Съгласно обобщения доклад: „Усилията за подобряване на флота на САЩ ще отнемат няколко години“. Докладът на Службата за проучвания към Конгреса отразява тези впечатления: „Китайският флот представлява огромно предизвикателство към способността на флота на САЩ да постигне и упражнява военновременен контрол над океанските райони в Западно-Тихоокеанския регион … [и] към дългосрочния статут на Съединените щати като водеща военна сила в този регион“.
Състоянието на американската въздушна мощ е не по-малко притеснително. През юни 2022 г. Отчетната служба на правителството на САЩ установи, че „боеготовността на самолетите“ и във Военноморските, и във Военновъздушните сили „е влошена“ спрямо 2015 г., „поради възрастта на флотилиите, липсата на резервни части, забавяния в ремонтите“, както и проблеми с „поддръжката“. В края на октомври 2022 г. ВВС обявиха, че изтеглят две ескадрили с изтребители Ф-15, които бяха разположени в Окинава, Япония, в продължение на 43 години. Въпреки че беше обявено, че изтребителите ще бъдат заменени, истинността на това твърдение беше поставена под съмнение. Изтребителите Ф-15 са на въоръжение от 1972 г. и пилотите в Окинава са последните пилоти на такъв тип самолети на действителна служба. Бойните самолети, които в момента са на въоръжение във ВВС, са най-старите, най-малобройните и най-малко подготвените в цялата 75-тодишна история на този клон на въоръжените сили. Фондация Херитидж понижи оценката на ВВС от „слаба“ през 2021 г. на „много слаба“ през 2022 г. и заяви, че: „Боеготовността продължава да се влошава“. Нещо повече, Китай понастоящем увеличава арсенала си от около 400 ядрени бойни глави, като целта му е през 2035 г. да разполага с 1 500.
Достатъчно плашещо е, че Китай изпреварва САЩ в конвенционалното въоръжение. Но той разполага и с друго оръжие: контрол над космоса. Китай беше първата държава, която изпрати в космоса „сателити убийци“, чието предназначение е да унищожават други сателити. Това предоставя на китайците безпрецедентна мощ при воденето на война. Американската армия разчита на сателитната технология за локализирането на вражеските самолети и кораби. Ако тези сателити бъдат унищожени, американските самолети и кораби на практика ще се придвижват на сляпо. А Китай е много напред и в програмата си по изследване и колонизиране на луната: Очаква се Чан И (наречена на китайската богиня Луна) да кулминира около 2030 г. в съвместна постоянно обитавана китайско-руска лунна база, както беше обявено от двете страни през 2021 г. Китай тъкмо завърши строежа на своята космическа орбитална станция Тянгон. Трима „тайконавти“ от екипажа на тази постоянно обитавана станция се върнаха на Земята в началото на декември и бяха заменени от други трима („Тайкон“ е думата на мандарин за „космос“, съответно тайконавт е „космически пътешественик“).
Вероятността Китай да нападне Тайван може и да е намаляла покрай свирепата съпротива от страна на Украйна срещу инвазията на Русия и единодушното заклеймяване, санкциите и военната помощ, предоставени от запада в отговор на тази инвазия. Но между инвазията и бездействието е разположен средният вариант за китайска морска блокада – карантина – на острова, действие, което може да е станало по-вероятно. Подобна морска блокада от китайска страна може да бъде съпътствана от ограничен кордон за полети около Тайван, който да ограничи или забрани навлизането на офанзивни бойни самолети, но да позволява граждански и търговски полети от и до острова.
Една такава карантина може да бъде по-изгодна за Китай, тъй като би хванала САЩ неподготвени и би позволила на китайците още по-голям, макар и непълен, контрол над ескалацията на конфликта. Тя би представлявала умен ход от страна на Си за разделяне на общественото мнение в САЩ как да се реагира.
Нищо в представянето на Байдън като президент не демонстрира компетентност да се справи с тези рискове или с многото други, произхождащи от Китай. Скорошният комичен епизод, включващ китайски шпионски балон – който навлезе във въздушното пространство на САЩ северно от Алеутските острови край Аляска на 28 януари, но не беше свален докато не го напусна, прелитайки над крайбрежието на Южна Каролина на Атлантическия океан на 4 февруари без каквито и да е видими последици – допълнително срина всякакви илюзии, че Байдън може да отговори адекватно на китайските провокации. Очевидно неговата администрация дори не възнамеряваше да информира американската публика за съществуването на балона, докато негова снимка не беше публикувана от служител в Билингс, Монтана, който го забелязал, докато гледал през прозореца на работното си място.
По време на кандидатпрезидентски дебат през 2019 г., Байдън заяви: „Китай ще ни изяде обяда? Стига, човече… Искам да кажа, нали знаете, те не са лоши хора. Но знаете ли какво? Те не са ни конкуренти.“ А по време на речта си за състоянието на съюза от миналата седмица дори не спомена балона. Вместо това, той каза: „Преди да дойда на власт, историята беше как Китайската народна република увеличава мощта си, а Америка запада. Вече не е така… Днес сме в най-силната си позиция да се състезаваме с Китай или с всеки друг на света от десетилетия“.
Си и Китайската компартия трябва да са си умрели от смях.
*Джули Хартман е радиоводеща за Salem Media Group, разположена в Лос Анджелис. Тя е ко-водеща на седмично шоу заедно с Денис Прагер, Денис и Джули, както и на собственото си шоу, което се излъчва три пъти седмично. Джули също така е гост водеща на националните радио ток шоута на Салем.
