Автор: Доналд Девин
Превод: Любомир Талев
Днес буквално всички вярват, че политическата десница се намира в безпорядък. Тя не знае за и против какво е. Едновременно отхвърля всеки стар принцип и е готова да сграбчи всяко решение, което може да ѝ донесе власт – но вътре в себе си е убедена, че нищо не може да се направи, че всичко е мрачно и безнадеждно.
Консерватизмът се нуждае от убедителен оптимизъм, основаващ се на солиден опит, философски истини и заслужени резултати. Консерваторите се нуждаят от предизвикателство.
„Време е да осъзнаем, че като нация сме твърде велики, за да се ограничим до мечти на дребно. Ние не сме обречени на неизбежен упадък, както някои биха се опитали да ни убедят. Не вярвам в съдбата, която ще ни сполети независимо какво правим. Вярвам в съдбата, която ще ни сполети, ако не правим нищо. И така, нека започнем нова ера на национално възраждане с цялата творческа енергия, с която разполагаме. И нека възродим пак нашата вяра и надежда. Имаме пълното право на героични мечти. Тези, които казват, че живеем във времена, когато няма герои, просто не знаят накъде да гледат.“
Това е реч на Роналд Рейгън от 1981 г., когато пое властта посред сериозна рецесия, съчетана с инфлация, некомпетентна външна политика, агресивен комунизъм, експлоадиращи правителствени харчове и широко разпространеното вярване, че американското общество е болно и обречено на упадък. Четири години по-късно в Америка отново беше утро,[1] последвано от десетилетие на икономически просперитет, още две победи на президентските избори, подпечатали икономическото и социалното възстановяване, и последните дни на Съветския съюз.
За съжаление днес не разполагаме с Роналд Рейгън, но той ни остави наследство, което може да бъде възстановено и да разруши настоящото униние. Нужно е да спрем да се фокусираме върху настоящите политики и личности и да погледнем философията, управлението и индивидуалните и моралните принципи, които както Рейгън демонстрира, са ключови за възраждането на обществото.
Рейгън, подобно на днешните консерватори, трябваше да се справи с агресивната левица от 60-те години и с плахостта на десницата да ѝ отговори. С изключение на малцината консервативни списания и две младежки организации, организирана съпротива липсваше – прогресивните интелектуалци дори бяха обявили, че консерватизъм не съществува. Но Рейгън четеше списанията и подкрепяше малкото съществуващи консервативни институции. В действителност той беше един от най-начетените съвременни президенти, разполагащ със сериозна философия относно управлението и устройството на обществото.
През 1964 г. Рейгън произнесе реч в полза на републиканския кандидат за президент Гари Голдуотър. Голдуотър загуби с огромна разлика, но в хода на тази кампания Рейгън си изгради база от последователи, която му помогна да стане губернатор на Калифорния, а после, противно на всякакви очаквания, президент на САЩ.
Изправен пред двуцифрена инфлация и дълбока рецесия, президентът Рейгън се позова на многото икономически трудове, които беше прочел, включително тези на антиинфлационния гуру Милтън Фридмън, за да подкрепи назначения от демократите ръководител на Федералния резерв да смачка огромната инфлация, както и на собствения му план да ореже харчовете, данъците и регулаторната тежест. Независимо от широката съпротива от страна на експертите и на безпощадните медии, той проработи и съживи икономиката, поддържайки я през следващата дузина години.
Рейгън пое много критики, борейки се с рецесията, но той също така беше уникален с това, че уволни ръководителите на въздушното движение, задето обявиха незаконна стачка. Видях Рейгън отблизо в качеството ми на директор на Службата за управление на персонала на САЩ, когато изразих неудоволствието ми от отстъпките, които Федералната въздушна администрация и Миниството на транспорта бяха направили пред профсъюза. Ръководителите на въздушното движение вече бяха получили много по-високи заплати спрямо останалите служители и заплашваха да разстроят трафика, ако не бъдат умиротворени. За щастие профсъюзът беше алчен, отказа предложението и обяви стачка. На среща в Белия дом Рейгън пренебрегна съветите на агенциите и на персонала си. Ръководителите на въздушното движение бяха нарушили клетвата си да не стачкуват и трябваше да си заминат, точка по въпроса.
Рейгън се бореше систематично с бюрокрацията, орязвайки правителствения сектор със сто хиляди души и дори посегна на свещените им пенсии. Той дори правеше сделки със съветския враг въпреки страховете на собствените си поддръжници и отказа да изостави противоракетната си отбрана въпреки всеобщите предсказания за ядрена война, ако не го направи. Всичко това имаше широк ефект, като държавният секретар Джордж Шулц докладва години по-късно, че начинът, по който Рейгън се изправи срещу профсъюза на ръководителите на въздушното движение, е убедил Съветите и скептичните световни лидери, че той е корав и може да се опълчи и на тях.
Нещата определено изглеждат променени от времето на президента Рейгън. Републиканците днес са по-дефинирани от културните въпроси, отколкото от икономическите, въпреки че в действителност ограниченото управление и свободната икономика запазват висока подкрепа. И все пак президентството на Тръмп и уокизмът на демократическата партия промениха републиканската партия в такава, която е много повече партия на работническата класа. Белите гласоподаватели без колежанско обраование избраха републиканците пред демократите на изборите през 2022 г. с мнозинство от 65 на 32 процента и много испаноезични и чернокожи се придвижаха в същата посока, макар и не толкова драматично.
От друга страна, Рейгън всъщност спечели през 1980 г., разширявайки базата на републиканската партия до дребните предприемачи, хората от европейски произход и демократите евангелисти, и добави испаноезичните през 1984 г. Значи нещата може и да не са чак толкова различни. Днешните проблеми също звучат по сходен начин: стагфлация, неудържими харчове, социални плащания, водещи до ръба на фалита, провалена бюрокрация, расово и класово разделение, въоръжена заплаха от враговете ни по света и всичко останало. Рейгън увеличи пенсионната възраст, намали пенсиите на държавните служители от 44 на 20 процента от заплатата им, оряза социалните плащания и намали целевото харчене, което не беше свързано с отбраната, с 9,5%.
Що се отнася до личния му кураж, Рейгън показа от какво е направен, когато беше прострелян на 30 март 1981 г. Дори под такъв стрес, той вярваше, че е важно да внуши на страната, че всичко ще е наред, разчитайки за това на типичния си хумор. Докато влизаше в операционната зала, за да извадят куршума от сърцето му, той каза на хирурзите: „Моля ви, кажете ми, че сте републиканци“. На първата дама, когато за пръв път го видя в болницата след операцията, каза: „Съжалявам, скъпа, забравих да се наведа“.
Рейгън допускаше грешки, особено като се доверяваше прекалено много на ранните си назначения в областта на образованието и емиграцията, но той се бореше със съветското зло, докато днешните консерватори просто трябва да се справят с академичния и медийния уокизъм, с рецесия, с която той им показа как да се оправят, с правителство, което той ни научи да контролираме, с регулатори, които той водеше вместо да ги следва, и с бюджет, включващ социални плащания, които той демонстрира как се контролират. Нещо повече, той научи консерваторите да наблягат на федерализма и да връщат социалните програми при щатите и общностите, както и да побеждават външните врагове „без един изстрел“, както го описа британският премиер Маргарет Тачър. Той ни научи как да мислим за живота и управлението.
Крайният резултат от това е, че Рейгън и до днес е един от най-уважаваните президенти и един от най-обожаваните от днешните републиканци. Името му не е на бюлетината в нашето време, но ако републиканците се нуждаят от герой, който да ги вдъхнови, най-доброто, което могат да направят, е да научат повече за идеалите и характера на Роналд Рейгън.
Доналд Девин е старши учен във Фонда за американски изследвания. Той е автор на „Продължаващото напрежение: капитализмът и моралът“, издадена от Encounter Books; „Пътят на Америка назад: връщането на свободата, традицията и Конституцията“; и „Политическо управление на бюрокрацията: пътеводител към реформата и контрола“. Служил е като директор на Службата за управление на персонала на САЩ по време на първия мандат на президента Рейгън и може да бъде следван на Twitter @donalddevineco1.
[1] Друга прочута реч на Рейгън, отразяваща възродения оптимизъм в края на първия му мандат в резултат на повишаването на стандарта на живот благодарение на пропазарните му икономически политики, известни като „рейгъномика“ – бел. пр.
