Външната политика на Макрон – част II

При посещенето на френския президент у нас се повдигнаха няколко въпроса:

  • Социалния дъмпинг и най-вече за командироването на работници в други европейски страни
  • Допускането на България до т.нар. чакалня на еврозоната – механизма ERM II,както и във въздушните граници на шенгенското пространство

Естествено тези въпроси са част от по-големите проблеми за “социалния дъмпинг” в ЕС и влизането на България в Еврозоната и Шенген,но на този етап няма да се стига по-далеч от описаните по-горе граници на евентуално сътрудничество.

По време на предизборната си кампания,френският държавен глава неколкократно повдигна въпросът за социалния дъмпинг,както и всички съпровождащи го проблеми. Впрочем тази политика той застъпваше още като икономически министър. Темата е доста популярна в Западна Европа и освен икономическите ползи,които поне за мен са меко казано съмнителни, има и много общо с популярността и популизма и затова не бива да изключваме варианта,при който визитата има и силно популистка страна.При все,че всичко това може да се окаже изненада за немалка част от хората в България(а и в Европа) ,които го подкрепяха, защото вярваха, че той, едва ли не, ще е пълна противоложност на протекционистки настроената Льо Пен, то един по-трезв поглед ще покаже, че действията нa Макрон не са в разрез с дългата френска традиция на протекционизъм. Единствената разлика между двамата основни претенденти беше за пътя на протекционизма(а и не само в областта на протекционизма- https://misal.bg/vunshnata-politika-na-makron/):

  • чрез ЕС (на Макрон)
  • чрез напускане на ЕС (Льо Пен)

Реално никога не е имало сериозен спор за това дали изобщо трябва да има протекционизъм или значително количество социализъм във вътрешната политика на Франция. Споровете са по-скоро за формите и методите на протекционистките и социалните мерки, а не за наличието им изобщо.

От българска гледна точка пред правителството стоят няколко основни въпроса:

  • Приемането на България в ERM II,както и във въздушните граници на Шенген и елиминирането на евентуална съпротива от Нидерландия или друга западноевропейска срана
  • Невлизането в конфликт с Франция и привидно съгласие за обща работа
  • Оставяне резервен вариант при евентуалното наличие на достатъчно силна съпротива на страните от Източна Европа срещу споразумението

Кабинетът Борисов 3 си постави за цел “Запазване на единството на ЕС и бъдещо задълбочаване на интеграцията между държавите членки” (Мярка 4 от правителствната програма). Пета и шеста(мерки) потвърждават и поясняват тези цели. Така, че спокойно можем да смятаме, че една от основните цели на правителството и основната във външната политика е засилването на участието на България в еврпейските институции. А това значи, че Борисов ще използва всяка налична въможност за реализирането на тези политики.
Пред него стоят няколко перспективи:

  1. Да отстъпи пред Макрон с идеята за подкрепа за реализиране на целите,защото има възможност Франция така или иначе да се наложи в ЕС по отношение на “социалния дъмпинг”
  2. Да приеме предложенията,с идеята да изчака по-нататъшното развитие на въпроса и реакцията на страните от Източна Европа и съответно да извлече повече ползи и дивиденти от подкрепата си за Франция
  3. Да започне мека съпротива срещу исканията на френския държавен глава и да засили сътрудничеството с източноевропейските държави.

След срещата спокойно можем да изтикаме назад вариант 3, а и имайки в предвид характера и амбициите на Борисов за засилване на европейската интеграция, определено шанса да се противопоставя открито на ЕС не влиза в сметките му.

Най-реалистичната възможност,според мен,ще бъде съчетания между вариант 1 и 2, тоест временно отстъпление пред Макрон, с идеята да се влоши положението му(на френския държавен глава) и да се извлекат повече ползи или да се затвърдят вече уговорени.

Положението на Борисов не бива да се подценява. Той е поставен между няколко неприятни избора:

  • Да загърби интересите на много български работници и предприемачи
  • Да влезе в частичен конфликт с втората най-голяма сила в ЕС
  • Да застане в противоположен на източноевропейските страни лагер

Но поне според мен засега той предприе правилната насока за действие и пое най-добрия път за рализиране на националните ни интереси. Просто шансът Франция да се наложи в ЕС е много голям и на този етап съпротивата срещу нея не изглежда особено обнадеждаваща. Остава ни единствено да чакаме бъдещето да покаже дали изборът му е бил правилен.

Дали политиката на Макрон ще е успешна,дали целите поставени от него пред френските избиратели ще бъдат реализирани и дали опитите му за реформа ще успеят, предстои да видим.

Но най-важното е да не забряване,че всяка една подобна възможност за реализиране на българските национални интереси трябва да бъде използвана без особени скрупули от българското правителство.

Споделете:
Даниел Стоилов
Даниел Стоилов

Следва право в Софийски университет.Интересува се от история,политика и международни отношения.