91-годишният Дейвид Хенд – младши – синът на режисьора на оригинала на „Снежанка и седемте джуджета“ на „Дисни“ остро разкритикува предстоящия римейк догодина, който, според него, ще накара баща му и Уолт Дисни „да се обърнат в гробовете“. В новата версия няма да има любовна история, принцесата няма да бъде спасена от принца, а седемте джуджета ще бъдат заменени със „магически същества“.
„Страх ме е какво ще направят с ранните филми… мислите им са толкова радикални сега. Те променят историите, променят мисловните процеси на героите, това просто вече не са оригиналните истории. Намирам го, честно казано, за малко обидно какво правят с някои от тези класически филми”, допълва Хенд.
Разбира се, не само тази красива приказка мина под ножа. Последните години са истинско изпитание за утвърдени през вековете книги и филми. В последната версия на “Малката русалка” главната роля се играе от… чернокожа актриса. Вместо крехка и фина със снежнобяла кожа и красива червена коса, русалката вече е политкоректна – якичка, смугла и с нечистоплътни расти. Вълната от критики не закъсня, а Ханс Кристиан Андерсен със сигурност е поредният, който се обръща в гроба.
От години филмовите студия се заеха да преработват класиките, най-вече, за да се впишат в тренда и да угодят на крайно вресливите неолиберални гарги. Дисни чак отправи собствени предупреждения за расизъм към някои от най-добрите си адаптации. Под ножа паднаха „Аристокотки”, „Питър Пан“, „Книга за джунглата“, „Дъмбо“. Бяха отрязани цели пасажи, други бяха обяснени (?), трети променени, а някои филми като „Песен на юга“ въобще не са достъпни за гледане в Disney+ поради опасения за расизъм.
В последни години е и масова практиката издателите на книги да редактират пасажи, защото били обидни за някои и могат да се приемат за расистки. „10 малки негърчета” вече няма, новото заглавие е „Те бяха 10”, като британските издатели на Кристи “Harper Collins”обявиха, че и други нейни книги ще бъдат редактирани. Коригирани са и текстове на произведения, написани между 1920 и 1976 г., което включва премахване на пасажи, които съдържат “описания, обиди или препратки към етническа принадлежност”. Политкоректно ми е…
Бащата на Пипи Дългото чорапче, героинята, измислена от шведската писателка Астрид Линдгрен, също вече не е „негърски крал”, а “крал на Южните морета”. “Решихме да заменим старата дума, защото обижда”, заяви Карин Ниман, дъщерята на писателката, без обаче да коментира дали майка ѝ би и приела по този брутален начин да бъде осакатена историята, още повече, че преди да почине самата Линдгрен се е съпротивлявала на подобни промени.
Немско издателство също оттегли книги, но за Винету, отново заради обвинения в расизъм. Политкоректната истерия не подмина и великия Карл Май.
Това е и съдбата на Иън Флеминг – автор на книгите за Джеймс Бонд. Издателите решиха да започнат с отпечатването на специално предупреждение, в което се посочва, че ”Казино Роял” е написана в друго време с други нрави. Отделно ще има промени в самия текст, които да премахнат „расистки и сексистки забележки”.
Американската класика “Отнесени от вихъра” пък беше свалена от стрийминг платформата НВО Max, след статия, в която се казва, че “филмът затвърждава някои от най-болезнените стереотипи за цветнокожите.”
Фрапантното е, че дори една от най-либералните авторки – Джоан Роулинг, е вече дългогодишен обект на заплахи и обвинения в трансфобия, защото се осмели да заяви, че полът е биологично определен, а не социална конструкция.
Дали знаете, че вече има и “коректори на чувствителни теми” (sensitivity readers), чиято роля е да следят за потенциално обидни моменти в книгите и да ги премахват. Те търсят и части от книгата, в които проличават определени предразсъдъци на писателя. Как ви звучи? Нещо повече, вече има и цели фирми и НПО-та (е, как без тях!), които предлагат подобни услуги, като даже си позволяват да анатемосват утвърдени през годините автори, които според тях си позволяват да пишат за неща, които не разбират, поради което трябва да бъдат върнати в правия (неолиберален) път.
Разбира се, касае се за абсолютна, грозна и първобитна цензура, чийто единствен ефект е принизяване на таланта и усещанията на писателите. По този начин самите автори си налагат автоцензура, защото иначе рискуват произведенията им да бъдат грозно ощетени от политкоретни елементи, които въобще не се интересуват от художествената стойност на книгата, а само от правилните думи и образи. От това страда качеството на произведенията им, но кой го интересува, важното е да бъдат вкарани в неолибералния коловоз.
Сериалът „Приятели” също е критикуван – както заради старите епизоди, така и заради продължението. „Усеща се явна липса на разнообразие”, тоест нямало чернокожи актьори, е отдавнашен упрек към сценаристите. Друга критика е, че историята се въртяла около 6 бели, хетеросексуални приятели – това било крайно обидно и расистко.
Политкоретктната истерия се разраства и ако доскоро се радвахме, че това е поредното безумие, което няма да ни засегне сериозно, все пак, ние имаме имунитет, изграден в годините на комунизма, тази година не бяхме пощадени. Прокуратурата започна разследване срещу издателство „Еделвйс”, след като от Асоциация „Българска книга”, заради писмо от Организацията на евреите в България – Шалом, са подали сигнал, че „Еделвйс” разпространяват език на омразата. Нещо повече, исканията са те повече да не бъдат допускани до различни панаири, защото издавали книги “прославящи крайнодясна, антисемитска и расистка идеология”.
Разбираме, че сезиралите прокуратурата, просто са интерпретирали каквото им е угодно книгите, а не са си направили труда дори да се запознаят със съдържанието им. Примитивизъм в най-висша степен!
Направо ги изгорете тези книги, предлагам аз, нали така са действали едно време тези, чиито прийоми сега искат да приложат същите, които години наред са страдали от действията на горящите. Какъв парадокс само – жертвите се превърнаха в палачи.
Свобода на словото ли? ЙОК! Не просто ни заплашва връщане в годините преди 89-та, а много по-брутална цензура, която цели да елиминира всеки мисловен процес, който не е завладян от думите политкоректно, правилно, различно. Нали сте чували думите на немския поет Хайнрих Хайне – „Където започват с горене на книги, завършват с изгаряне на хора“. Кой гори книги, ще възразят някои. Е, добре, не ги горят, канселират ги, както и издатели, автори, хора… Канселират цели групи, само защото са бели и хетеросексуални – какъв по-голям грях от това, нали?
Нещо повече – целта е, ако все пак се осмелите да гледате или прочетете заклеймен филм или книга, да го направите с чувство на вина. Необолшевишки методи, поръсени с щипка модерни похвати, насочени към моделиране на мислите ни в начертаната посока. Който не се вписва в правия път, бива ликвидиран – за момента само вербално, но вероятно не е далеч и денят, поне ако съдим по случващото се, в който непослушните директно ще бъдат изгаряни на клада. Не просто не може да говориш и пишеш свободно, трябва и да мислиш в зададените граници. Другото е престъпмисъл…
