Бенямин Нетаняху, известен в Израел като “господин сигурност”, е изправен пред сложен проблем. Комплексната атака на Хамас и Палестински ислямски джихад, състояща се както от нахлуване на територията на Израел, така и в продължаващ ракетен бараж включително по Тел Авив и Йерусалим, причиниха най-големият пробив в сигурността на близкоизточната страна от няколко десетилетия насам. Борят на жертвите, по-голямата част от които са цивилни, расте и от двете страни. Израел не е губил толкова много хора в рамките на ден, дори и когато е водил война. Над 100 израелтяни, а вероятно и граждани на други държави, са държани в плен в Ивицата Газа.
Това е всичко друго, но не и сигурност.
Проблемите за Биби Нетаняху могат да станат още по-големи, предвид информацията, иначе отречена от офиса на израелския министър-председател, че израелските служби и лично той са били предупредени за планираната атака на Хамас от египетското разузнаване. Окажат ли се те верни, то значи политическото ръководство на Тел Авив е подценило сигналите, които са им били подадени предварително от Кайро. Ситуацията, в която Нетаняху е имал данни, свързани с готвената агресия от страна на Хамас, но той ги е подценил, може да направи това, което не успяха поредица от опозиционни лидери в страната – да приключи политическата му кариера. Разбира се, това не е разговор за момента. Израел води война, която консолидира не само народа, но и политиците в близкоизточната държава. Първо ще се бием, после ще разследваме, казват израелтяните.
Хамас знае, че не може да победи Израел. Затова и целта на тази терористична палестинска организация е друга. А именно – да унижи Израел. Не просто да накара своя по-могъщ враг да кърви; не да го рани толкова физически, колкото душевно. Да причини на Тел Авив от този тип болки, които никога не могат да бъдат превързани и да заздравеят. Оттук и отвратителните кадри – на деца в клетки, на поругани момичета и жени. Унижението е смърт, с която трябва да живееш. Това е посланието на терористите от Ивицата Газа. Пред техните ръководители, същите, които са организирали тази насилническа вакханалия, няма житейска перспектива. Но те са като оси, които знаят, че преди да умрат, вече ще са пуснали своята отрова.
Въпреки първоначалния ступор, Израел вече взема нещата в свои ръце. Страната си върна контрола върху завзетите преди това от Хамас населени места и ключови инфраструктурни обекти. Палестинският анклав е подложен на пълна обсада, със спряно поддаване на електричество и продоволствие. Сравнително бързо милитаристичните действия ще се пренасочат от територията на Израел в тази на Ивицата Газа, в чиято посока през изминалата нощ се придвижваше тежка военна техника, в подготовка на сухопътна операция. Бомбардировките по цели в палестинския анклав са интензивни (въпреки това обаче продължават и ракетните баражи от страна на Хамас). За около 48 часа Тел Авив успя да мобилизира 300 хиляди резервисти, а 60 хиляди допълнително биват свиквани в момента. Една от заложените цели на кампанията, която предстои, по думите на Нетаняху, е унищожението на Хамас. Това е по-лесно да бъде казано, отколкото извършено, но със сигурност предполага наземен контрол върху Ивицата Газа. Цивилните палестинци да напуснат анклава в посока Египет, призоваха от израелските отбранителни сили.
Едно сухопътно настъпление от страна на Израел ще направи конфликта още по-кървав и мащабен. Навлизането от страна на израелските отбранителни сили в палестинския анклав бе една от “червените линии”, които ливанската Хизбула постави като аргумент за своето включване във войната. А това би отворило втори фронт за Израел. Още повече, че в сравнение с ракетния арсенал на Хизбула, този на Хамас изглежда като скалъпен от подръчни материали. Засега въпросната шиитска организация се ограничаваше до изстрелването на няколко ракети по израелските програнични зони. Но по-важното в случая е, че тя оставя пълна свобода за агресивни актове от страна на намиращите се в Южен Ливан палестинци, сражаващи се под знамето Палестински ислямски джихад и Хамас. Поради това Израел извърши частична евакуация на населените места по северната си граница и извърши удари по цели в Южен Ливан. Вследствие на тях няколко бойци на Хизбула са загинали, съобщиха от шиитската организация. Това е интересен детайл, който има важно значение: Хизбула нямаше да признае за дадените жертви, ако смяташе да стои встрани от конфликта, тъй като шиитската организация си дава сметка, че след като е публикувала такава информация, това й дава претекст за реакция и я задължава да отговори. А въпреки че Иран бе по-внимателен от очакваното в началото на конфликта, колкото повече ескалира конфронтацията между Израел и Хамас (и евентуално Хизбула), толкова повече Техеран ще се чувства длъжен да се присъедини към него в открита форма.
Но в тази ситуация Нетаняху няма избор, опциите пред него са вече ограничени. В разговора си с американския президент Джо Байдън израелският премиер е заявил, че той, при така създадените обстоятелства, е длъжен да оторизира сухопътно настъпление спрямо Ивицата Газа. Американците от своя страна пък предупредиха други сили от региона да не се включват в конфликта, имайки предвид основно Хизбула и Иран.
За да се стигне дотук обаче, израелският министър-председател носи отговорност и в друг аспект. През последните години в лицето на радикализма на Хамас той виждаше удобното алиби за продължаване на политиката на заселничество в Западния бряг, както и за стопирането на концепцията за създаването на две паралелни държави, една от които да е палестинска, с граници от 1967-ма година и столица Източен Йерусалим. Логиката на Нетаняху бе следната: колкото по-силни и радикални са Хамас, толкова повече палестинската кауза се компрометира пред международната общност, а оттук подкрепата за нея и за арабска държава на тези територии. Голямата грешка на Биби обаче бе тази, че той си помисли, че може да контролира Хамас. Да, след тази война в обозримо бъдеще идеята за създаването на палестинска държава ще бъде окончателно зачеркната, но цената за това я плащат хората на Израел. И всички цивилни жертви, които ще бъдат дадени в този конфликт.
Бенямин Нетаняху се провали в това да гарантира сигурността на своите съграждани, затова единственото, което му остава, е да въздаде справедливост на Хамас. Въпреки многото предизвикателства в дългата му политическа кариера, най-голямата битка пред Нетаняху предстои. Този път той няма да брули короната на дървото, а ще се опита да го изкорени. За да не свиват своите кошери осите в него.
