Проблемът с младите, които попиват два модела – хедонизъм и консумеризъм, трябва да се адресира.
Възможно ли е да бъдат развивани консервативните каузи в рамките на демокрацията, на съвременна Европа и на гражданското общество?
Възможни ли са в България консервативни решения на проблемите, възникващи от глобализацията, индустриализацията и урбанизацията?
Потърсихме за коментар Никола Бушняков, чиито род произлиза от Бяла Слатина, редактор в дясната платформа Консерваторъ.
БНР: През годините доста съм мислил по различни теми. Често се оплакваме, че политическата ни класа не е достатъчно добра, че сме крайно либерални или крайно консервативни… и винаги достигам до заключение, за което наистина се надявам да се споделя от повече хора. За да създадем едно качествено общество – такова, каквото искаме, каквото трябва да бъде, трябва да се върнем към корените на проблема, а именно образованието. Нашето образование като цяло не бълва качествен резултат.
“Сега се замислих в началото на въпроса – като чуя “политическа” и “класа” на едно място… и леко се засмях. Защото нашата политическа клика е всичко друго, но не и класа. Което, разбира се, до голяма степен се дължи и на образованието, най-малкото защото тези хора в голямата си част никога не са били подготвяни да бъдат управленци и държавници. Аз държавници не смятам, че в България, с изключение на много малко хора, някога е имало в последните 30 години. Ако имаше такива, образованието щеше да е една от основните теми, по които щяха да дебатират и не само да дебатират, а и да предприемат действия. В момента особено живеем в изключително динамичен и различен свят. Може би в рамките на десетилетия, даже и на по-малко, т.е. по-ограничени времеви периоди, се променя всичко около нас изключително бързо. Ако не се обърне внимание на подрастващите, не се адресира това, че примерно те във времето, което прекарват в училище, може би са по-заинтересовани от случващото се на телефоните им, отколкото от това, което им говорят преподавателите, ще имаме съвсем скоро изключително нефункциониращо общество“.
БНР:: Обаче на един такъв проблем, който виждаме сред младите, как е възможно да се противодейства? Аз по никакъв начин не искам да заклеймявам днешното поколение, има качествени деца, качествени родители, но то със сигурност расте по-различно от начина, по който аз и вие сме раснали.
“Всяко поколение е продукт на предишното. Ние често се шегуваме помежду си, че навремето нашите родители трудно ни прибираха вкъщи, а сега е точното обратното – почти невъзможно е да се накарат децата да излязат да поиграят в парка или на улицата. Това, което мен специално ме притеснява, че много хора в днешно време ще ви кажат “ние не трябва да индоктринираме децата, трябва да променим образователната система, за да бъдат свободни да решават дали искат да бъдат космонавти, певци, нека учат езици и ходят по света”… Общо взето, вместо да оформим една младеж, която да е наясно със себе си и с ценностната си система, ние ги привеждаме в една такава аморфна маса, която дълго-дълго време, дори може би през продължение на целия си живот, ще се лута и ще се чуди какво, аджеба, прави на този свят, за какво се бори и изобщо какъв е смисълът на цялото нещо… За съжаление, голяма част от тях в един момент решават, че просто трябва да се отдадат на удоволствие и забавление и да не мислят прекалено много за миналото и бъдещето”.
БНР: Аз може и да греша, разбира се, но впечатленията ми, наблюдавайки, доколкото мога от място, глобалният свят… струва ми се, че днешните либерални тези са насочени най-вече към младите. Там е проблемът: младите попиват този начин на живот.
“Нормално е. Младите хора са по-отворени към света, по-любопитни са, привлича ги шумът и по-шареното. Както казах и преди малко – това нещо не може дългосрочно да даде нито устой на обществото, нито да осмисли човешкия живот, защото, дори ако погледнем малко в призмата на макроикономиката, либералното е това, което ви казва, че може да се теглят кредити до безкрай, да се наливат средства тук и сега, без да се гледат нещата в перспектива… между другото, ако се замислите, ще ви направи впечатление, че голяма част от управляващите в западния свят нямат деца, нямат поколение, съответно са си спестили притеснението кой ще възстановява огромните дългове, в които са затънали всички страни и изобщо какво ще се случва 50 години по-късно, когато нас няма да ни има“.
Радио ВИДИН: Аз си мисля, че ние сме си една архаична маса с традиционни разбирания, които по-скоро са класически и консервативни, но в никакъв случай не в лошия смисъл. Какви са Вашите наблюдения?
“Това е така до голяма степен и е една от причините българите да са доста успешни зад граница. Ние все още сме народ, който знае как да оцелее, което е доста позабравено, но трите основни цели на всеки жив организъм са да оцелее, да се нахрани и да се възпроизведе. В днешно време в по-голямата част от света тези потребности са презадоволени меко казано, хората започват да се разсейват. Поради така тежкото битие на голяма част от нашия народ, при това не в толкова далечно минало, такива добродетели като спестовност и предвидимост все още се коренят в българина доста. Интересно, примерно, е отношението към недвижимите имоти и придобиването на собствен дом: докато в Щатите по-голямата част от хората, над 50 % от тях, живеят под наем, всички много добре знаят, че българинът, без значение дали тук или отишъл в странство, една от първите задачи, които поставя пред себе си, е да има собствен дом”.
БНР: Прекарали сте част от вашия живот в САЩ. Виждали сте от първо лице как се случват нещата, какъв е животът зад Океана. Казвам го, защото доста се спекулира по темата. Особено дадени политически лидери доста се опитват да “продават” идеята как трябва да приличаме на дадени западни общества, които не е задължително да са по-качествени от нашето.
“Това е една голяма илюзия, макар че аз имах щастието да прекарам дълго време във Флорида – щат, който е доста по-различен от северната част на страната. Може би до някаква степен е разделението чисто културно не само на изток/запад, но и на север/юг както в САЩ, така и в Европа. Това, за което никой няма да ви каже по отношение на американското общество, са изключително високите нива на депресии, всякакви видове психически заболявания, често чуваме по новините за стрелци по училищата, огромна част от жените са на антидепресанти, нивата на самоубийство при мъжете също са потресаващи. Другото, което е, в Америка всеки втори брак приключва с развод. Това е най-голямата трагедия. Може би това е основата на всички останали проблеми, тъй като от десетилетия насам голяма част от децата там израстват без семейство“.
БНР: Дали това се дължи на налаган нов либерален модел или просто е заложено в тамошната нация?
“Моделът е хедонистичният модел, в който се казва, че смисълът на човешкия живот е удоволствието и щастието, което, не мога да се сетя в момента кой точно философ го беше казал, че човек, който не намира смисъл в живота си, се отдава на развлечения. Когато на едно общество непрекъснато му е втълпявано, че то трябва да пътува, да се забавлява, да консумира, няма как да очакваме от него да бъде готово на саможертва, без значение дали ще замени посещенията в някое увеселително заведение със спорт, дали ще се опита да спестява пари, а не да харчи безумно по време на всякакви видове промоции, дали когато в чисто човешките отношения се появи проблем – ще се опита да остане на място и да разреши проблема, а не да го неглижира и да се опитва да притъпи ситуацията, разсейвайки се с такива кратковременни и безсмислени занимания”.
БНР: Съвсем наскоро разговарям с мой близък приятел, живеещ в Англия на тема спорт, особено футбол. Той сподели, че излизайки от дома си и отправяйки се към центъра, вижда десетки нови спортни съоръжения, площадки, дори малките академии и школи разполагат с най-модерни бази… а ние за нашите деца не сме създали условия. Няма как те да бъдат привлечени от спорт. Вие споменахте, нали, но ние едно време не се прибирахме, по цял ден гоним топката, ходим да берем плодове, да обираме градини…
“Това е един огромен проблем. Всички знаем как изглеждат физкултурните салони в повечето училища – едни прашни и архаични подови настилки, които по-скоро могат да развият някоя алергична реакция в децата, отколкото да ги накарат да възприемат спорта като нещо атрактивно. Ние, за съжаление, освен липса на материална база, която липса се дължи на сгрешени приоритети, не липса на средства. Знаете за тези всичките комични стадиони, които се изградиха по малки градове и села, които по капацитет надвишават населението на тези места… проблемът, освен инфраструктурен, е че няма и методология. Другото, което е, че ние нямаме кумири. Имаме няколко изявени спортисти в така индивидуални спортове, двама или трима, като веднага всеки би се сетил за Григор Димитров, който обаче не е продукт на българска спортна школа. Когато нямаме примери, децата нямат на кого да… когато погледнете дори в един парк учениците с телефоните, ако надникнете над рамото им – никой не гледа спорт на телефона си. Гледат едни ужасни глупости. Децата ги имитират. Много малко деца са отдадени на това да имат пред себе си желанието и страстта да бъдат, дори не шампиони, а просто професионални спортисти, да се грижат добре за себе си. Другото, което е изключително тъжно, това са нивата на затлъстяване при деца на 10-12-15 години. Това се вижда с просто око, не е нужно дори да се прави статистическо проучване”.
БНР: Правило ми е впечатление, да, когато се е налагало да отида в някое училище, за да направя репортаж. Сякаш сме попили тази американска култура. Когато бях ученик, сякаш в нашето училище нямаше толкова закръглени деца.
“Има една много интересна, аз дори бих я нарекъл пророческа, книга – “Сблъсъкът на цивилизациите” на Самюъл Хънтингтън. Той още 90-те години описва в книгата си, разделя света на няколко цивилизации. Прави заключението, че азиатците ще успеят да доминират света, защото копират технологичните модели на Запада, но не и културните такива. От своя страна пък Близкият изток с изключително нарастващата си демография и висок ръст на населението също ще успее да доминира. Ние всъщност го виждаме, защото в момента сме залети от мигрантски вълни от Близкия изток, същевременно почти цялата продукция, която ползваме, идва от далечния край на Азия. Това, което той споделя в книгата си, е че западната цивилизация ще загуби битката за световно господство поради простата причина, че културният модел и моделът на отношения не се копира от другите големи групи, те копират само технологиите и дори се подиграват на начина, по който ние в Европа и в Америка живеем. Точно това, което малко по-рано също стана въпрос: разбитите семейства, гледането на телевизия, неуважението към обществото, към страната, единствено едно такова вторачване в себе си, което не е с цел самоусъвършенстване, било то духовно, интелектуално или физическо, а просто един безкраен консумеризъм, който е преливане от пусто в празно”.
БНР: Възможно ли е с консервативни позиции нашата страна страна да се противопостави на постоянно заливащата ни либерална пропаганда? Политическата клика, както Вие я нарекохте, изповядва такива идеи, които са неразбираеми. А когато пък кажеш, че имаш консервативна позиция по някой въпрос, започват едни такива безсмислени обвинения, че си комунист, не искаш да си част от Европа и тем подобни.
“Да, има голямо неразбиране по отношение на консерватизма в България, но то е, дори ако се замислим, няма политическа формация от водещите в момента, която да е базирана на подобна идеология. Ние имаме огромен политически миш-маш, който не е идеологически, по-скоро голямата цел пред водещите формации в страната в момента е да се доберат до кокала и да преразпределят обществения ресурс към близки до тях фирми, т.нар. обръчи. Да се твърди, че си да си консервативен и в същото време си соц носталгик и не искаш България да бъде част от Европа – това е повече от комично. За съжаление, прекалено много хора, особено след спечелването на президентските избори в САЩ от Доналд Тръмп, много хора в България решиха да се кичат с титлата, че са консервативни, просто яхвайки една тенденция, идваща от Америка. Те са по-скоро вредни за тази идея, защото в тях няма нищо консервативно, те са просто конформисти, които се опитват да се позиционират в едно пространство политическо, което в България в момента е все още неоформено. Едва сега има, от известно време насам, наченки на запълване със смислени проекти и стойностни хора. Консерватизмът е нещо, което не е от днес за утре, съответно изграждането му в България като структури ще отнеме доста време“.
БНР: Хората не осъзнават, че сам по себе си либерализмът в класическата му форма е нещо прекрасно, но проблемът е друг. Сигурен съм, че ще се съгласите. Във всеки човек е заложено да харесва, да цели прогреса и развитието. Това, което наблюдаваме на световната цена, не е либерализъм.
“Напълно съм съгласен. Това, което наблюдаваме, е паралел с казаното от мен преди малко. Хора, кичещи се с титлата либерали, са нищо повече от неомарксисти. Аз съм далеч от мисълта, че трябва да бъдат изкоренени полюсите в политиката, защото те са допълващи се, хубаво е да имаме представители както на консервативната мисъл, така и хора с леви убеждения. Не трябва да залитаме в крайностите. Крайностите само привидно се различават, истината е, че дори националсоциализмът в своята същност е по-скоро лява идеология, даже крайнолява. Всяка една такава груба намеса на държавата в живота на хората е точно проява на лява политическа мисъл, не е нужно дори да говорим за концлагери или за тотална доминация. Увеличението на данъците дори само по себе си отново е едно желание, един стремеж от страна на властта да определя правилата в обществото. Естествено това до някаква степен трябва да се случва, но аз съм сигурен, че класическият либерализъм и консерватизъм сами по себе си са идеологии, които залагат на личностната свобода и когато са в чист вид, а не изкривени през мисълта и действията на зложелатели и политически опортюнисти, биха били полезни за обществото и дори биха си сътрудничили по най-важните теми“.
БНР: Според Вас има ли шанс България да бъде драстично по-различна след 10 години?
“След 10 години, за съжаление, според мен България ще бъде в лоша форма, ако може да я отъждествим с един човек – както физическа, така и психическа и финансова. Поради простата причина, че животът е цикличен. Тази графика със спадовете и ръстовете, която е на финансовите пазари, тя се пресъздава и в живота на хората. В момента нашето общество, въпреки безкрайното си оплакване, е доста, даже може би не е прекалено да се каже, че българинът в момента, изключение на някои региони от страната, е по-богат от всякога, по-задоволен от всякога. Това води до едно отпускане. Аз си мисля, че след 10 години може би ще е настъпил моментът, в който нашите сънародници ще трябва да осъзнаят, че има много повече живот от това каква туристическа дестинация ще публикуваш снимки в интернет, какъв автомобил караш и в кое заведение прекарваш петък и събота вечер. Мисля, че за момента тенденцията по-скоро е към отпускане, може би дори разлигавяне на обществото, но ще дойде и моментът, в който ще трябва да осъзнаят, че има доста по-важни теми, които не се обсъждат към днешна дата”.
Чуйте цялото интервю:
