Общностните проекти в Царство България

Историята на студентската здравна каса и други общностно-задвижвани проекти за социална подкрепа от времето на Царство България

Ще има ли живот след евентуалната демонополизация (а може би след неминуемия крах?) на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) – държавният монополист, който поне на хартия би следвало да гарантира „свободен“ и „равнопоставен“ достъп до медицинска помощ на осигурените лица и от работата на когото никой не е доволен – политици, здравни специалисти, граждани.

От резултатите от анкетата „Какъв устойчив модел на здравеопазване е нужен на България“, представени през септември по време на церемонията „Лекарите, на които вярваме“, разбираме, че 75% от над 500-те анкетирани топ – лекари смятат, че да, живот ще има и след падането на монопола на НЗОК. ¾ от здравните специалисти изразяват позиция „за“ демонополизация на НЗОК, за да има конкуренция, по-голям избор на пациента, по-високо качество на услугата, по-добро финансиране на лечебните заведения и заплащане по европейски стандарти на медиците. А ¼ от колегите им са на мнение, че НЗОК трябва да остане, но с реална регулация и контрол.

Доколкото има експертен консенсус за бъдещето на здравноосигурителната ни система, макар и в рязък контраст с доминиращите разбирания на политическата класа, въпросът считаме за изяснен.

И си задаваме един друг, по-интересен въпрос, обърнат към спомена за общото ни минало и забравените добри практики, задвижвани от общността, които биха могли да държат ключа към успеха на бъдещите реформи.

Това са добрите практики в организацията на социалните отношения от времената преди насилствената колективизация да унищожи установените традиции на общностна солидарност у нас. Защото хората се свързват ефективно и ефикасно едни с други не по силата на държавната принуда, а на основата на чувство на единство в разбирания, интереси, цели или предпочитания, на основата на оказването на взаимна подкрепа в рамките на дадена общностна група.

Една такава добра практика, в контекста на здравното осигуряване, е припомнена в издадената наскоро историческа книга „Домът и Университетът.

Споделени истории от Царство България“, която е достъпна онлайн на www.studenthouse.bg. На втори юли 1926 г. Академичният съвет на Софийския университет одобрява правилника на „Студентската болнична каса“, учредена по инициатива на студентските среди.

Всъщност прототипът на Студентската болнична каса от 1926 г. бива създаден още през 1901 г., далеч преди да влезе в сила първият здравноосигурителен закон в България – „Законът за работническите осигуровки относно рисковете болест и злополука“ от 1918 г.

Според устава на Студентската здравна каса от юли 1901 г. „всеки редовен студент, член на касата, получава даром лекарска помощ и цярове, а също и лекуване в някоя столична болница“.

По устав касата се управлява от проректора, трима членове на Академичния съвет и двама студенти „избрани от другарите си“. Последното потвърждава, че в лицето на тази здравноосигурителна схема от зората на миналия век можем да говорим за най-ранни зачатъци на студентско представителство и самоуправление у нас, тъй като студентите излъчват свои представители, които да участват при вземането на решения по определени въпроси от академичен и стопански характер, които ги засягат, въпреки множеството рестрикции спрямо правото на студентско самоорганизиране, залегнали в университетския правилник от началото на 20-и век.
Здравноосигурителната каса от средата на 20-те години, която е обект на нашия интерес, доколкото просъществува повече от успешно за един продължителен период от време, започва да изпълнява своето предназначение в началото на май 1928 г.

Следва да се подчертае, че членовете на касата са имали право на безплатна медицинска помощ през цялото време на своето следване – лукс, на фона на множеството други предизвикателства от социално-битов характер, с които същите са се сблъсквали.

Паричните средства на касата започват да се натрупват чрез заплащането на символична добавка към семестриалната такса, която в началото е толкова малка, че средствата не биха били достатъчни, за да покрият разноските за лечението на заболелите студенти, ако преподавателите и асистентите при клиниките на Медицинския факултет не проявяват жест на общностна солидарност, предоставяйки безплатно лекарската си помощ.

Към началото на учебната 1930/31 г. касата вече разполага със собствен капитал от над 1,1 млн. лв.

Това са средства, набирани както от семестриалните вноски на студентите, така и от дарения и други приходи, подробно описани в Годишниците на Софийския университет от този период.

Ефективното управление на средствата се крие в обстоятелството, че управата на касата е била поверена не на някой държавен чиновник, а на комитет, съставен от представители на отделните факултети и на Общостудентската организация „Христо Ботев“ – сдружение на студентската младеж със силни патриотични корени и традиции. Начело на комитета, разбира се, стоял ректорът на СУ. Ето какво пише в ректорския отчет за учебната 1929/1930 г.: „Комитетът, начело с ректора, който управлява касата, е крайно предпазлив в разходите, като счита, че крайната цел на касата е да съгради собствен санаториум за студенти и студентки.“

От годишниците на университета става видно, че ръководството на касата е гледало в посока на инвестиране в изграждането на нещо устойчиво, което да остане за поколенията, търсело е придобиването на дълготраен актив – ресурс, контролиран от касата, от който се е очаквало бъдеща икономическа изгода. Видно е още, че касата е работела последователно през годините за изпълнението на тези си намерения.

В отчета на ректора проф. Шишков за учебната 1928/29 г. четем, че ОСО „Христо Ботев“ е „сполучила да издейства място за постройка на морска почивна станция във Варна“. Не става ясно дали това е същото онова общинско място в местността Св. Константин и Елена, на което няколко години по-късно – през 1933 г., реално започват строителните дейности.

Мотор на инициативата за изграждането на морски почивен дом със средства на касата са преди всичко нейните членове – студентите на Софийския университет, чрез тяхната общостудентска организация. Те поставят основите на организираното морско лагеруване като форма на здравен туризъм още преди да бъде концептуализирана постройката на бъдещия морски студентски дом. През учебната 1929/30 г. ОСО „Христо Ботев“ учредява паралелен на здравноосигурителната каса фонд „Морска студентска колония край Варна“, формиран от приходите от художествена вечер, посветена на българското изкуство и бит. През лятото на 1930 г. дружеството наема почивна станция край брега, където благодарение на постъпленията във Фонда, срещу преференциална месечна такса, летуват 50 студенти.

Инициативата продължава и през следващите няколко лета като броят на летуващите студенти постоянно нараства, в т.ч. с присъединяването на студенти от частния Свободен университет (днес УНСС) и техни колеги-летовници от различни западно-европейски университети.

По предложение на ОСО „Христо Ботев“ през лятото на 1933 г. Комитетът на Студентската болнична каса стартира реално процеса по изграждането на Морския студентски дом.

Изработването на плана и ръководството на постройката биват възложени на прочутия варненски архитект Стефан Попов. По повод на старта на строителството в Годишника на СУ от 1933 г. четем:

„По предложение на общостудентската организация „Христо Ботев“, управителният комитет бе сезиран с въпроса да се построи за сметка на касата морска почивна станция. Комитетът се занима с този въпрос и след грижливото му проучване реши да построи почивна станция в местността Св. Константин при гр. Варна. Академическият съвет одобри това решение в заседанието си на 10. V. 1933 г., Варненската окръжна постоянна комисия подари на университета подходящо място, изработени бяха съответни планове и постройката на почивната станция започна към края на изтеклото лято.“

Окончателното завършване на зданието на морския почивен дом на студентите се случва в края на академичната 1934/35 г. на цената на около 2,35 млн. лева, средства на касата.

Средства за строеж на здравни и социални заведения в подобни размери са се отпускали (под формата на заеми) и от държавния „Фонд за обществени осигуровки“, създаден с приетия през 1924 г. „Закон за обществените осигуровки“.

В случая е забележителен двугодишният строителен прозорец на това обществено здание, построено по частна инициатива в най-добрите традиции на архитектурния модернизъм.

Това е период, който е по-кратък от този, необходим днес на държавата да прецени има ли нужда или не от държавна детска болница, камо ли да я проектира или да съумее да я построи с бюджетни средства или чрез публично-частно партньорство.

Освещаването на зданието на Морския студентски дом е не по-малко емблематично събитие в историята на Студентската здравна каса.

Церемонията е извършена от Негово Преосвещенство Епископ Андрей от името на Негово Високопреосвещенство Варненския Митрополит Симеон на 28 юли 1935 г. в присъствието на Н.В. Цар Борис III. Ето какво пише в Годишника на СУ по този повод: „Освещаването стана на 28 Юли в присъствието на Н. Величество Царят и много представители на правителствени и културни учреждения във Варна. Управителният комитет бе представен на това тържество от г-да професорите д-р Ал. Станишев и д-р Вл. Алексиев.

Особено внимание прояви към това наше дело Н. В. Царят, който през време на летуването посети няколко пъти почивната станция, а освен това подари и един отличен радиоапарат, за да могат студентите, макар и отдалечени от културния център Варна, да бъдат във връзка с целия цивилизован свят. За този дар, както и за интереса на Н. В. Царя към нашето дело, Университетът изказва на Н. Величество искрена благодарност.“

Негово Величество Царят открива станцията със следната реч:

„Драги студенти, отзовавайки се на любезната Ви покана, аз с радост дойдох отново между Вас, за да взема участие при освещаването на новия ви почивен дом, построен на прекрасния наш черноморски бряг. След хубавото миналогодишно тържество в Берковица, от което аз пазя най-скъп спомен, днес освещаваме още едно подобно културно дело, създадено по инициативата на нашата просветена младеж.

И аз ви се радвам горещо, мои драги студенти, за това ваше ново постижение, в което сте вложили, преди всичко, чувство на другарство и взаимопомощ. Тук всяко лято десетки ваши нуждаещи се другари ще намират благотворна почивка след занятията през учебната година; тук ще се възстановяват здраве, сили и бодрост за нов усилен труд в полето на науката, гдето — нека се похвалим — ние, българите, проявихме дейност и отбелязахме успехи, които могат само да ни радват. Драги ми студенти, от сърце ви пожелавам преуспяване в академичните ви занятия и в бъдещето ви поприще в живота. Нека крепнат вашите млади сили и се обогатява ума ви; нека лети високо вашият дух, изпълнен с вяра и устремен във все по-светлото бъдеще на нашия способен и трудолюбив народ. Защото, както казах и в Берковица, студентската младеж е един от големите, един от най-ценните залози на страната ни. Утрешни добри граждани на България, вие ще сложите пред свещения олтар на Родината вашите сили и способности, познанията, идеалите и добродетелите си за общото национално творчество на благоденствие, култура и напредък. Сплотени и единни, любящи тази хубава Родина, подгответе се всестранно, с енергия и дух, с ум и сърце, с воля и характер, за да можете утре достойно да служите на народ и държава с преданост, себеотрицание и с този душевен възторг, който вдъхновяваше първопатрона на нашата Алма Матер, Св. Климент Охридски, и с който дух се градяха великите дела на дейците от нашето национално Възраждане. С тия чувства обявявам Черноморския студентски дом за открит. Да живее българското студентство! Да живее нашият университет — гордост на България! Да живее България! Ура!“

Макар и неокончателно приета и изплатена, сградата бива надлежно мебелирана и снабдена с необходимите кухненски и други потреби, за да могат още през лятото на 1935 г. да летуват в нея на две смени по 100—150 души.

Първите летуващи постъпват на 8 юли (38 души), а втората смяна започва на 8 август (70 души). Довършването на Дома продължава поне до 1937 г. От летописите на СУ научаваме, че Студентската болнична каса през учебната 1936/37 г. е имала приход от 651,956 лв., изразходвани за лечение на пациенти както в университетската Александровска болница, така и в частни клиники. Изразходвани са били и повече от 250 хил. лв. за набавяне на допълнителен инвентар за спалните, столовата и кухнята, както и за уреждането на игрище в двора на летовището и набавянето на лодки за морски спорт. Към края на десетилетието Домът се ползва от близо 400 студенти всяко лято, настаняват се и гостуващи студенти от чужбина, които заплащат съответните такси.

Твърде скоро след построяването на Дома обаче облаците над него започват да се сгъстяват. В отчета за академичната 1940/41 г. четем, че: „През изтеклото лято (1941 г.) поради изключителни обстоятелства летуването в Студентската почивна станция „Св. Константин“ край гр. Варна не се състоя.“ Това се повтаря и през следващите няколко години, които попадат в обхвата на нашето проучване на Студентската болнична каса. Обяснението за тези събития е свързано с развитието на Втората световна война.

Любопитното е, че войната не стопира, а развива повечето от утвърдените социални проекти и политики на академичната общност.

В началото на учебната 1942/43 г., за да може да се внесе по-голяма системност и резултатност в усилията за подпомагането на студентството по начин такъв, че да бъдат обхванати и задоволени всички негови нужди от материален, научен, духовен и общностен характер, Академичният съвет решава да се създаде един общ „Фонд социални грижи за студентите“, наречен на името на Н.В. Цар Борис III, който е де факто съучредител чрез направеното от него лично дарение в размер на 200 хил. лв., В този фонд се вливат наличните вече суми от фонда „Студентски дом“ (този на пл. „Народно събрание“ № 10), от Фонда за подпомагане на бедни студенти, както и средствата на Студентската болнична каса.

Фондът се допълва още със средства от бюджетите на Просветното министерство, Фонд за научни цели на СУ, Министерството на вътрешните работи, Столичната община. Със значителни дарения се отчитат и редица банки, обществени и студентски организации, членове на професорското тяло.

По силата на Правилника за управлението на този фонд, грижите за студентската младеж е предвидено да се развиват в следните четири насоки – материални, здравни, просветни и обществено-национални, описани подробно в книгата „Домът и Университетът“.

Това, което слага край на Морския студентски дом, не е Войната, а новата тоталитарна държава след 09.09.1944 г. и по-конкретно – приетото на 20.06.1949 г. Постановление на Министерски съвет, според което всички студентски общежития, организирани от държавни учреждения, обществени организации, частни лица или фондации, преминават под непосредствения контрол и ръководство на Комитета за наука, изкуство и култура.

Не става ясно обаче как собствеността на Морския студентски дом се изплъзва от ръцете на университета в годините на преход към демокрация, за да може днес в зданието, построено със здравноосигурителните вноски на студентите – членове на Студентската болнична каса, да се шири … частен старчески дом.

Тази метаморфоза попада извън обхвата на авторовото проучване и отговорът на поставените въпроси остава да бъде изяснен допълнително, може би от членовете на академичната общност.

Особено ако същите решат един ден да възродят дейността на здравноосигурителната си каса.

Печална е и съдбата и на Планинския студентски дом, построен паралелно с Морския, отново благодарение на даренията на студентската младеж и гражданите, които я подкрепят, но този път като инициатива на Българския национален студентски съюз (БНСС), обединяващ както студентите от СУ, така и техните колеги от останалите висши училища в страната и българската студентска общност в чужбина. Това здание за отдих и туризъм също е отнето от студентите насилствено, а днес се руши безстопанствено в горите над Берковица.
Говорейки за социални политики и проекти, задвижвани от общността, следва да споменем, макар и за кратко, злочестата съдба на няколкото студентски общежития в столицата, създадени през 20-те и 30-те години на миналия век с даренията на видни столичани или по инициатива на самите студенти – Домът на Анка Евст. Гешева в кв. Красно село (подслонявал през годините от 24 до 42 момичета), общежитието на Богословския факултет в зданието на Св. Синод (давало подслон на 110 момчета),

Домът на железничарите на ул. „Гробарска“ (за момчета) и на ул. „Шейново“ (за момичета), общежитието на националистическата младежка организация „Бранник“, както и създадените в разгара на войната (през учебната 1942/43 г.) общежитие на студентската организация „Отец Паисий“ и общежитие за студентки с примерно поведение и успех в подарения през 1941 г. от наследниците на известния столичен аптекар Иван Янков Станчев дом на ул. „Козлодуй“. Всички те са били одържавени след 1944 г., със сменено предназначение, а някои и напълно разрушени. В един от най-големите студентски домове – общежития – Домът „Иван и Мария Гешови“ на ул. „Граф Игнатиев“ № 15 днес държавата е настанила едно от чиновническите си звена, което управлява разпределението на бюджетни средства за младежки програми и проекти – процес, който самите студенти са организирали и ръководели далеч по-ефективно през десетилетията назад.

Единственият Студентски дом, опазил се от повратностите на съдбата, изпълняващ своето предназначение и днес, е този на пл. „Народно събрание“ № 10, построен през периода 1931-1933 г. по проект на архитектите модернисти Иван Данчов и Станчо Белковски. Сградата е построена с даренията на българската и международната студентска младеж върху дарен за целта държавен терен на пл. “Народно събрание“ № 10. Първоначалното предназначение на този социален проект е за студентска менза (стол за хранене). Идеята за създаването на тази менза, която бързо прераства в проект за многофункционален студентски клуб по германски образец, е в основата на фондонабирателната кампания за построяването на сградата на Студентския дом, подета още през учебната 1903-1904 г. от тогавашния лидер на сдружението „Студентски клуб“ – писателят Стилиян Чилингиров и от тогавашния министър на народното просвещение – общественикът проф. Иван Шишманов.

Общото между организацията и ръководството на Студентската болнична каса и Гражданския комитет, формиран да ръководи постройката на Студентския дом в София, може да се види в думите на ректора проф. Баламезов по повод на успешното взаимодействие между професорското тяло и представителите на студентската младеж: „Трябва да добавя, че в два комитета, а именно, Гражданският комитет за постройка на Студентски дом и в тоя на Студентската болнични каса, наравно с ректора и другите членове, заседават, разискват и гласуват представители на българското студентство.

А този ред на отношения насажда и вкоренява между професори и студентство взаимно доверие, взаимно уважение и обич. Така расте и закрепва един дух на солидарност, така се насаждат университетски традиции, така се доизгражда нашият духовен университет.“

Ще доживеем ли да видим в ръководството на държавната здравноосигурителна каса решенията да се взимат в дух на разбирателство и равнопоставеност между представителите на лекарското съсловие, на пациентските организации, ръководителите от болнични заведения? Най-вероятно не.

Защото зад подобни социални отношения стоят принципите на органичната солидарност, а не на държавната принуда.

Разчистването на тази принуда е необходимо, но недостатъчно условие за промяна.

Останалите фактори за успех се крият, не в самоцелната „модернизация“ на тези отношения, а във връщането към позабравените ценности и механизми за скрепяване на обществените връзки.