Интервю на Теодор Димокенчев за БНР Видин с водещ Георги Жиков.
Запис можете да слушате тук:
По-малко от два месеца остават до осъществяването на ротацията във властта.
Министри ще бъдат сменяни само при сериозна необходимост, обяви премиерът, а думите му бяха подкрепени от Мария Габриел.
Ще продължи ли работата на кабинета по съгласуваната програма и приоритети и след 6 март?
Какви са основните цели в следващите седмици?
Темата дискутираме с Теодор Димокенчев, юрист и автор в дясната платформа Консерваторь.
Радио ВИДИН: Да върна лентата малко назад: летните месеци, както и в навечерието на изборите, сещате се, доста се говореше как местния вот ще е препаникамък за управляващите. Обаче пък виждаме как всеки следващ ден буквално се говори все повече за пълен мандат. Все едно играта вече е изиграна.
“Аз, ако си спомням правилно, миналият път си говорихме за това, че се вижда един комфорт в управлението и че не мисля, че след тези 9+9 месеца ще приключи управлението… и това само го затвърждава. От време на време виждаме някой изстрели в медиите срещу отделни лица в коалицията, като например сега атаката срещу Асен Василев с една имотна сделка, която се свързва с него, но това са по-скоро отварящи отношения в договарянето на разни неща. Имайте предвид, че много често в медиите се пускат дали истински, дали лъжливи, материали срещу определени политици с цел задкулисно да бъдат договорени някакви интереси. Ние това в България много сме го виждали, защото най-малкото срещу г-н Борисов имаше т.нар Барселонагейт, той се въртя десетина години и повече, но в крайна сметка не доведе до нищо сериозно. Дори наскоро приключиха разследването. Това е нормална стратегия в политическата борба, просто за да се упражни натиск, да може за нещо, което аз и Вие вероятно не знаем, че бива договаряно, да се договори и да се спечелят позиции в тези преговори. Това е нормално и се прави навсякъде, разбира се, във всяка демократична и недемократична държава. Въпросът е, че тези неща са по-скоро странични, че са по-скоро дреболии в ежедневието на съществуващата коалиция… и това, което виждаме като изказвания от премиера и други знакови политици на коалицията е, че по-скоро се върви към дори запазване на личния състав. Денков тези дни обяви, че не вижда нужда от смяната на министри, защото екипът му работи добре. Това е факт. Сегашното правителство постига своите цели – добри или лоши за България, това е отделен въпрос, но те наистина постигат целите си и няма никакъв смисъл да се променя конфигурацията, ако политическите партии са постигнали някакъв баланс на силите вътре в коалицията, ако са си разпределили порциите, както се казва… и в този смисъл не виждам и аз нужда да се променя нито личният състав на правителството, нито да се търсят нови избори след още 9 месеца след т.нар ротация. Честно казано не виждам и смисъл да се прави ротация, но тук вече не знам какво ще се случи след още 2 месеца”.
Радио ВИДИН: Наблюдавам как медиите как доста настояват да знаят какви ще бъдат промените в Министерски съвет. От друга страна, като цяло е безпредметно да се сменят отговорни фигури на всеки шест или девет месеца, то практически работата така няма как да върви.
“Разбира се. Ако презюмираме, че изобщо министрите вършат някаква работа, а не я върши основно администрацията под тях, за 6 месеца човек трудно свиква на ново работно място. Тези ротации са напълно безсмислени, ако целта, пак казвам, е този човек да свърши някаква работа. Разбира се, в много случаи политическите назначения, каквито са министрите, не е целта да свършат работа, целта е да се трудоустрои някои, целта е да се упражнява влияние, а работата се върши от администрацията. Тези два аспекта трябва да се имат предвид при министрите. Както казах вече, но не виждам смисъл да се сменят”.
Радио ВИДИН: Един горещ казус от последните дни и седмици: номинацията на Десислава Атанасова за КС. Поради една или друга причина, да, смущаваща номинация. Мен не ми харесва обаче да слушаме анализи как едва ли не само в България назначенията са партийни. Това е мит. Дъвчем го от нищо.
“Разбира се, че е мит. Най-малкото мога да припомня по време на мандата на президента Тръмп в САЩ – той назначи трима КС, мисля. Тогава цялото либерално войнство в САЩ, включително и повтарячите му тук в България, опищяха медиите и интернет пространството колко драматично е това, че Тръмп назначава конституционни съдии. Това показва един факт, който не се казва изрично или се твърди, че е проблем само в България – в т.нар независими органи няма абсолютно нищо независимо. Там се назначават лица с политическа украска или лица, които чрез мрежа от НПО-та си имат определени наклонности. Тоест чрез тези лица да са упражнява влияние върху институцията, която пък да упражнява влияние върху обществото. Решенията на Конституционния съд в някои случаи са ключови за това как ще се тълкува някои закон, дали ще се обяви за противоконституционен и съответно – на други институции, макар и с не толкова голяма тежест, по същия начин се отразяват решенията. Те по дефиниция са политически организации. Митът за разделението на властите подхранва всъщност и този мит, че има някакви независими институции, а реалността е, че няма такива. Ако има институция, която е независима, тя не се задържа особено дълго. Който е на власт, ще иска да си назначи своя човек. Заради това виждаме при почти всяка смяна на управлението как се преназначават шефовете на повечето агенции, на ключови държавни предприятия. Всичко това е политическо. Ако някой говори за независимост на органите, значи доста безкритично е глътнал митовете за демокрацията и за либералния режим, в който живеем, най-вече за неговата деполитизираност. Всъщност противоречието вътре в либералната демокрация е, че тя твърди, че индивидът е най-ценното, това по дефиниция би трябвало да води до стремеж да се деполитизира всичко, но на практика все повече неща се политизират. Имаме все повече регулации, които все повече се бъркат в личното пространство на хората, съответните институции, които налагат регулациите, по дефиниция са политически институции. Има противоречие между пропагандата и реалността на това как се управляват тези институции”.
Радио ВИДИН: Именно. Един от най-грешните изводи е, когато се твърди, че нещо се случва само в България. Аз не мисля, че ние сме открили топлата вода за каквото и да е, включително за корупционните схеми.
“В България се крадат милиони, в Германия и САЩ – милиарди. Въпросът просто на мащаб. По-големият проблем е какво остава за хората след корупцията. В крайна сметка ние, като граждани, искаме да живеем по-добре. Ако корупцията до такава степен пречи дори на чисто материалното обогатяване на обикновения човек, това е сериозен проблем. Няма режим в историята, който да не е използвал властта си за да се обогати. То няма и друг начин. Във феодализма е имало друг модел – там всеки феодал си е имал земя, от която е печелил средства да се изхранва. В този смисъл е бил осигурен да си води политиката, която е трябвал да води. В демократичния режим, освен ако някой вече забогатял човек с бизнес или по друг начин влезе в политиката, по дефиниция трябва нещо да ядат тези хора, които ще се занимават с политика. Съответно това става по този начин, по който си говорим – с източване на фирми, с назначаване на определени позиции – политически или икономически свързани с държавата, за да може чисто физически хората, които се занимават с политика да припечелват от това нещо. Нали, то вече е професия в някакъв смисъл, докато при феодализма не е професия, по-скоро нещо като бизнес. Така че икономическата логика на либералната демокрация е такава, че хората, които се занимават с политика, трябва отнякъде да намират средства за съществуването си и за изхранване на семействата си. Не че е нямало корупция във феодалните режими, разбира се. Корупцията е част от човешкото същество, от всеки политически режим. Въпросът е, въпреки нея, какво се случва надолу по веригата, какво остава за гражданите“.
Радио ВИДИН: На мен ми прави впечатление, че това правителство доста обича да коментира свои дадени действия, да ги представя като постигнати резултати, като големи успехи. Като цяло нещата вървят или изключително мъчно, или почти не вървят. Не съм сигурен, че за последните 6 месеца сме се развили особено.
“Всеки режим иска да представя дори загубите като победи. Това е част от политическата пропаганда. Спомняте ли си, докато политическите партии все още правеха изказвания след изборите, събираха се на пресконференции, имаше един период, в който абсолютно всяка пресконференция започваше с това, че изборите са победа, независимо дали партията се сринала с 50 % от предните избори – всички казваха “за нас изборите са победа”. Това обобщава политическата логика. Никога не можеш да показваш слабост. Покажеш ли слабост, това се отразява на електоралния резултат. Съответно в медиите ще те подхванат, ще се отрази лошо имиджово. Дори неща, които не са победи, се представят като победи. Например, всички политици дружно заявиха, че би било огромно поражение България да не влезе изцяло в Шенген, а няколко седмици по-късно се обявяваше като огромна победа как влизаме по въздух и вода, което за България няма почти никакво значение, особено по вода… това беше огромна победа. Тук пак се вижда тази логика – всичко трябва да бъде представяно като победа. Малко като по книгата на Оруел 1984 – “ние винаги сме били във война с тези и винаги другите са ни били приятели”, обаче след 6 месеца се обръща. Това е квинтесенцията на същата логика – никога не трябва да показваш слабост в политиката”.
Радио ВИДИН: Аз не оспорвам правото на мнение на различните анализатори, но голяма част от тях твърдят, че политическата криза в нашата страна е приключила. В момента имаме твърда почва под краката, вече 7 месеца имаме кабинет, вървим в посока, без значение правилна или грешна, но все още не съм убеден, че тази криза е приключила.
“Зависи как дефинираме политическа криза. В България, когато се говори за политическа криза, това значи “не можем да направим правителство”. Аз и преди съм казвал при вас, че нашата конституция си има прекрасен механизъм за този случай, това е служебното правителство. Няма значение колко време не може да се състави правителство, ние си имаме работещ конституционен механизъм, който решава този проблем много елегантно. Съответно когато системата работи както трябва не може да се говори за криза. Изобщо не може да се говори за криза. Да се нарича това положение политическа криза – отново е пропагандна техника, отвлича вниманието от това, че просто партиите не могат да се разберат. Цели мобилизация на електората, за да може когато дойдат следващите избори или като се наложи да се излиза на протест, електоратът да е надъхан, да излезе на улицата или да отиде до урните, съответно на следващите избори да се получи по-добър резултат от партиите или при водене на преговори – да постигнат по-добра позиция. Подвеждащ е терминът. Аз не мисля, че сме били в такава. Имаше сблъсък на отделни олигархични интереси в България, които вече намериха работеща за тях формула, разпределиха интересите си и затова виждаме тази стабилна коалиция“.
Радио ВИДИН: Неминуемо стигаме до промените в Конституцията, но преди това ще върна лентата. Когато се сглобяваше настоящата конструкция, Вие казахте, при това съм напълно съгласен с Вас, че Иван Гешев беше тогавашната жертва. Сега ми се струва, че Радев, без да го защитавам или оправдавам, стана аргументацията за промени, които са по-скоро ненужни.
“Аз ще цитирам моя любим професор Даниел Вълчев, който каза, че винаги, когато отворим да пипаме конституцията, правим някоя беля. Напълно съм съгласен. Промените са ненужни. Промените са плод, от една страна, на желанието да се преразпределят някои политически позиции и някои начини за влияние върху съдебната власт, а от друга страна, начин да се оправдае толкова дългогодишната пропаганда за т.нар съдебна реформа. Съдебната реформа у нас е малко като така перманентната революция в комунизма. Каквото и да пипнем в съдебната система, в конституцията, все ще има нужда от някаква допълнителна реформа. Хората, които правеха предните съдебни реформи, а именно Христо Иванов и Радан Кънев, са основните, които веднага след това продължиха да настояват за съдебна реформа. Няма край революцията, това е. Отново по Оруел – “войната няма край”… винаги сме във война с някой и винаги трябва да мобилизираме населението за това нещо. Разбира се, в много по-тривиални изражения. За Гешев сте напълно прав. Той беше жертвеният агнец. Когато го очистиха в преносен смисъл него, беше премахната една пречка пред това да се направи сегашната коалиция, имаше катартичен ефект това нещо върху голяма част от политиците… но на практика видяхме ли промяна в работата на Прокуратурата? Не. Това, което видяхме, че разследването срещу Бойко Борисов беше свалено. Тоест начинът, по който г-н Гешев е държал определени политически позиции чрез тези разследвания, отпадна. Което говори, че настоящият главен прокурор е проекция и на г-н Борисов, и на г-н Петков, т.е на силите, които много се биеха, че са едни срещу други, ще се изчегъртват едни други, а се оказа, че настоящата фигура на главния прокурор им е много удобна на всички. Отново разпределението на интересите явно е проработило”.
Радио ВИДИН: Да погледнем към случващото се в ДПС. Ако приемем, че Пеевски ще стане новото лице на партията, макар че неофициално той почти по всяка веростност е такова, има ли шанс тази партия да израсне до втора политическа страна?
“Аз не обичам да правя прогнози. Честно казано това, което съм видял от г-н Пеевски, е че той е много способен човек. Добър или лош, това е отделен въпрос. Така че не бих го подценявал. Човек, който беше толкова демонизиран в продължение на едно цяло десетилетие, който му се наложи да избяга в чужбина заради т.нар политическа криза, а всъщност по-точно казано разпределението на порциите в България, той в момента е с едно очистено име, ще бъде лидер на партия, която на всички е ясно, че винаги е била балансьор и добър търговец на влияние. Не бих се учудил на всякакви чудеса от ДПС под скиптъра на г-н Пеевски“.
Радио ВИДИН: Анализаторите, които по-скоро гледат на политиката научно, твърдят за съществуването на една незаета ниша в пространството, по-скоро позиционирана вляво. Мисля си обаче, че дори след две седмици да има избори, нищо драстично няма да се промени в електоралните нагласи.
“Аз пък мисля, че ако има незаета ниша, то няма кой да я заеме. В политиката празно не стои. Не съм съгласен, че има такова пространство. Ние си имаме модерните леви партии – ПП-ДБ, имаме си по-консервативните леви партии – БСП и в някакъв смисъл Възраждане, не виждам пространство за нов проект, който да вземе значителен процент”.
Радио ВИДИН: По-скоро, поне според мен, няма пространство, а самото пространство е изключително претрупано, което също е проблем.
“Тази дифузия на властта пречи в някакъв смисъл. Ако гледаме най-старите демокрации в света – Великобритания и САЩ, те нямат толкова раздробен модел. В САЩ на практика има двупартиен режим, там системата така е направена, други партии формално има, но те просто не биват допускани до изборите, най-вече изборите за президент. Във Великобритания по подобен начин електоралната система така работи, че победителят в изборите получава диспропорционално повече места в парламента, на практика там също имаме двупартиен режим, даже еднопартиен режим в някаква степен, защото 2/3 от демократичната история на Великобритания е с управление на консервативната партия. Така че там е квази еднопартиен режим в някаква степен с ограничена опозиция. Най-старите и най-дългоработещите демокрации всъщност нямат чак толкова свободна система, колкото ние имаме и колкото голяма част от демокрациите в Европа. Може би трябва да се поучим от това нещо. Може би твърде голямата раздробеност на политическите партии води до проблеми след това в упражняването на властта и в задържането на власт и в дългосрочното планиране, а дългосрочното планиране у нас е проблем“.
Радио ВИДИН: Един белег на нашето общество, много неприятен при това, който аз забелязвам. Ето, променят хората конституцията, а това минава между капките. След всяко скарване обаче между Борисов и Петков обаче започват да се търсят проблеми на места, където реално такива не съществуват. Просто това, което е в центъра, го изпускаме, за да гледаме в периферията.
“Тук проблемът е двустранен. От една страна, населението не е особено политически любопитно, като изключим политически активните малцинства. От друга страна, навсякъде в света виждаме, че медиите се ползват за дебилизиране на широките народни маси. Режимите не искат вие да разсъждавате за конституцията, затова там не се прокламира, не се говори много шумно за това нещо. Да, проформа ще намерите коментари в определени медии, в някои нишови предавания, които не се гледат много-много, но не искаме да дразним широките маси. На тях им трябват хляб и зрелища, а на управляващите – спокойствие да си управляват и да си разпределят порциите. Това също, както си говорихме за корупцията, не е нещо ненормално, но по-скоро е симптом на това как работи режимът, особено у нас”.
Радио ВИДИН: Настоящата година ще бъде такава на изборите. През лятото са тези за Европарламент, които не мисля, че променят нещо. Имаме вот в Русия, който е предрешен, такъв и в САЩ. Влияят ли на политическата обстановка в страната?
“Със сигурност. Изборите в Русия нямат никакво значение, нека си бъдем честни. Докато Путин е жив няма никакво значение какви избори има там. Би имало, ако нещо се случи с него или той реши да се оттегли, което не виждам как ще стане. В САЩ, разбира се, има значение кой ще е на власт. Това е глобалният хегемон, това е суверенът в нашата част на света, западният свят, към който и ние сме пречислени. Там се взимат основните решения. Когато Тръмп беше на власт, това се отрази по определени начини на пропагандата на местна почва. Той спря финансирането на голяма част от либералните НПО-та, за което имаше безкрайни писъци тогава, безкрайно възпаляване срещу него, безкрайно озверяване в пропагандата срещу него. Можем да очакваме нещо подобно, ако той пак спечели изборите. Ако Байдън пък спечели, очакваме още от същото. Другото нещо, което Тръмп поне заяви, е че ще приключи войната в Украйна. Той показа такъв подход и когато беше на власт – помиренчески подход, така да се изразя. Дали ще го направи? Разбира се, предстои да видим. Изборите в САЩ са много важни със сигурност. Предстои да видим, дори да има промяна там в управлението, ще се отрази ли… Тръмп преживя много неща след като му взеха властта, преследването срещу него, така че ако дойде на власт, той няма да е съвсем същият Тръмп, който беше преди. По-обигран е в политиката. Може да ни изненада”.
