Миналата седмица Висшият съд на ООН започна изслушвания по делото, заведено от Република Южна Африка – с искане за спиране на военните действия на Израел в Газа, тъй като според тезата на ЮАР еврейската държава извършва геноцид срещу палестинското население, като “намерението да се унищожи Газа е подхранвано от най-високо държавно ниво”. Израел, от своя страна, вече отхвърли обвиненията като безпочвени, но процесът тепърва се очаква да предизвиква интерес – все пак думата “геноцид” е достатъчно силна и не се среща често в международното право (за разлика от политическите изказвания).
Нека започнем с дефиницията – какво е геноцид?
Според Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид, приета през 1948 г., геноцидът е “всяко едно от следните действия, извършени с цел да се унищожи, отчасти или изцяло, една национална, етническа, расова или религиозна група като такава:
а) убиване на членове на групата; б) причиняване на сериозни телесни или душевни повреди на членовете на групата; в) умишлено налагане на групата условия за живот, целящи физическото й унищожаване изцяло или отчасти; г) мерки за предотвратяване ражданията на групата; д) насилствено предаване на деца от групата на друга група.”
От приемането на конвенцията насам, за “геноцид” са официално признати масовите убийства от червените кхмери в Камбоджа през 70-те години на ХХ век на виетнамци и представители на малцинството Чам (ок. 1.7 млн. души), кланетата на тутси в Руанда през 90-те години (ок. 400 хил. души) и избиването на около 8 хиляди босненски мъже и момчета в Сребреница през 1995 г.
Макар да се случили преди 1948 г., две други исторически събития също се определят като геноцид – избиването на 1.5 млн. арменци в Османската империя между 1895 и 1921 г. (най-много през 1915 г.) и еврейският Холокост през Втората световна война, в който загиват около 6 милиона евреи – основно подложени на умишлено изтребление от властите в Нацистка Германия и нейни съюзници, но също и жертви на бойни действия, епидемии, недостиг на храна и медикаменти и т.н.
Какво е положението в Палестинската автономия?
Контролираното от “Хамас” Министерство на здравеопазването в Газа твърди, че от началото на израелската офанзива преди три месеца досега са убити над 23 хиляди души. Министерството не уточнява колко от тях са цивилни и колко – бойци, но заявява, че около две трети от загиналите са жени и деца. За същия период ранените – пак според същия източник – са повече от 60 хиляди души.
Несъмнено, гибелта дори само на един човек е трагедия, пък какво остава за 23 хиляди, но е добре да се уточни, че в случая става дума за… малко над 1% от населението на Ивицата Газа. На територия, дълга 41 километра и широка 10 километра, всъщност живеят около 2 милиона жители. Което я прави една от най-гъсто населените територии на Земята – с по-голяма гъстота са само някои градски мегаполиси. Гъсто населена, при това с изключително младо население – близо две трети от жителите на Газа са под 25-годишна възраст, като почти 40% са под 15-годишна възраст. В добавка, от 1967 г. (когато е завладяна от Израел) досега, ивицата драстично е увеличила своето население – както вследствие на миграция, така и заради висока раждаемост. Доста нетипично за геноцид…
Отделно, палестинските територии включват не само Газа, а и Западния бряг (на река Йордан). Управляван от партия Фатах, която – за разлика от Хамас – признава правото на съществуване на държавата Израел.
Затова не е случайно, че съдебният процес разделя международната общност – тезата на ЮАР се подкрепя предимно от арабски и африкански държави, докато Западът, в лицето на САЩ, Великобритания и Германия, отхвърля обвиненията, а Китай и Русия засега мълчат.
Въобще, ако палестинското население е подложено на някакви дори и най-бегли наченки на геноцид, това се дължи най-вече на радикалните палестински групировки, които мразят израелците повече, отколкото обичат палестинските деца (включително собствените си). И възпитават палестинските деца така, че те да мразят Израел повече, отколкото да обичат живота.
А защо именно Южна Африка обвинява Израел в геноцид над палестинците?
Добър въпрос. Може би управниците в Претория смятат, че “имат да си връщат” на Тел Авив.
През 80-те години на миналия век управляваната от бялото малцинство Южноафриканска република е подложена на свиреп натиск от прогресивния свят – отчасти заради окупацията на съседна Намибия, но най-вече заради провежданата политика на апартейд. През 1985 г. правителството на ЮАР въвежда “извънредно положение”, а светът отговаря с икономически санкции, към които обаче не се присъединяват две държави – Великобритания на лейди Маргарет Тачър и… Израел. А по онова време днешните управляващи ЮАР са дори извън закона.
Далеч по-интересно е, че обвинения в геноцид се отправят към самата Южна Африка. При това – доста по-основателни. За изтреблението на белите фермери – с мълчаливото съгласие на властта – писах още преди шест години, но от тогава насетне ситуацията само се влошава.
През лятото на 2023 г. милиардерът Илон Мъск (родом от Южноафриканската република) фокусира проблема, споделяйки в социалните мрежи видеоклип от митинг на крайнолявата партия “Борци за икономическа свобода”. На фона на песента “Убий белия”, лидерът на партията Джулиус Малема скандира “стреляйте, за да убивате, убийте бурите, убийте фермерите” – повторено от десетки хиляди на митинга. Тогава Мъск написа: “Те открито настояват за геноцид над белите хора в Южна Африка. Сирил Рамафоса (настоящият президент на ЮАР – бел. ред.), защо не казвате нищо?” Съдът за равенство в Йоханесбург обаче постанови, че в случая няма “език на омразата”.
Достоверни данни за убитите заради цвета на кожата си бели южноафриканци е много трудно да бъдат открити (нерядко самата полиция не отразява убийствата), но напускащите ЮАР бели жители са в рамките на десетки хиляди годишно. По всичко личи, че тяхното положение е по-близко до геноцид.
Оказва се, че геноцидът вика “дръжте геноцида”. Скандално, но нима не сме се нагледали на скандални неща в международните отношения?
