Интервю на Теодор Димокенчев за БНР Видин с водещ Георги Жиков.
Запис можете да слушате тук:
По-малко от седмица остава до момента, в който премиерът Денков ще подаде оставка.
В навечерието на 6 март осъществяването на ротацията е под въпрос.
Пред разпад ли е Сглобката след предложения меморандум за управление?
Отместват ли вниманието от бавещите се реформи непрестанните спорове между партньорите, които така и не официализираха отношенията си?
Масата на преговорите или нови парламентарни избори?
Политическото статукво в страната дискутираме с Теодор Димокенчев, юрист и автор в дясната платформа Консерваторь.
Радио ВИДИН: Последните десетина дни, тоест в навечерието на ротацията, виждаме много напрежение. До някаква степен, поне според мен, споровете отместват вниманието от това, че обещаните реформи на правителството не се случват съвсем. Наблюдаваме познатия театър.
“Абсолютно е така. За да разберете защо се случва това, трябва да знаете как работят отношенията между режима, всеки режим, и медиите. Режимът работи по такъв начин, че той чрез медиите прокламира намеренията си, тъй като, разбира се, никоя политическа партия не може да работи като конспирация, макар че много хора си го мислят… и трябва членовете, симпатизантите и т.н да се информират по някакъв начин каква е партийната линия. В случая партийната линия е битка с другите фракции в Сглобката. В момента се дава битка за преразпределение на порциите. Интересно е, че в момента режимът е толкова слаб, че всичко това излиза наяве, защото обикновено тези задкулисни игри са си задкулисни. Докато в момента се говори открито първо от Продължаваме промяната за разпределяне на властта, за разделяне на порциите. Мернах и изказване на г-н Борисов, който каза “добре, щом те искат да разпределяме агенциите, тогава да разделим министерствата”… Медиите, поне тези, които са близки до режима, те прокламират волята на режима. Волята на режима в момента е да се разпределят порции, не да се правят реформи. Няма нищо учудващо в този смисъл. Режимът иска хората да са подготвени за това, че евентуално ще има избори, да са подготвени за това, че са дава някаква битка вътре в самия режим. Поради това виждаме всички тези медийни публикации, които до голяма степен са злободневни – кой какво казал, кой как му отговорил. Като теглим чертата – не е нещо особено значително, но се пробутва като нещо важно. Тоест е важно за режима. Така можем директно да съдим по приоритетите на режима в момента. Те са да се преразпределят порциите. Всичко друго ще е на заден план“.
Радио ВИДИН: С Вас и преди сме дискутирали липсата на официален документ между партньорите, с който да официализират отношенията, които така или иначе съществуват. Разбира се, да напомня – и двамата сме на мнение, че това няма да промени особено ситуацията, но просто в пространството изглежда странно, че цели 9 месеца няма желание за обвързване с другия, докато едновременно управлявате държавата. Като че ли не съм виждал друг път такъв цирк.
“Това е, защото режимът е нестабилен. Това примирие, което беше деветмесечно, е защото участниците в Сглобката осъзнават, че изборите не са в техен интерес. При едно ходене на избори никоя от партиите не се чувства достатъчно сигурна, че ще бъде в по-силна позиция или дори в същата позиция. Поради това – когато се говори за Сглобка, то е точно това, едно примирие между тези фракции, които в своята несигурност не искат да подпишат дългосрочно споразумение, защото, имайте предвид, не става дума за класическа политика. Доколкото режимът е сравнително слаб – по-скоро си говорим за класическо, как да се изразя, като племенния съюз на славянските племена. Имаме много голо разпределяне на порциите, без никаква идеология. Поради тази несигурност на режима, в момента той дава битка отново за преразпределяне на порциите, защото изборите за него трябва да се случат само в краен случай. Никой не е достатъчно силен, за да вземе властта. Никой не е достатъчно сигурен, че ще спечели избори или че ще бъде в по-добра позиция на следващите такива. Явно всички се страхуват, че ако някой от другите вземе превес, това разпределяне на порциите ще бъде в негова полза, съответно – ще ощети някои от загубилите играчи. Много голо и силово се случват нещата в момента, затова пак виждаме убийства на разни мутри, на разни търговци на влияние. В голяма степен сме се върнали във времената преди 2000 година – с публичния разстрел на ключови олигархични фигури, ключови фигури от подземния свят. Нещата изобщо не са розови честно казано”.
Радио ВИДИН: Политическата класа в България прокламира някакви гигантски реформи. Хубаво, но аз не мисля, че желаната промяна може да се случи със смяна на текстове. Текстовете се изпълняват от хора, от човешки същества. По-големият проблем е как сме възпитали изпълнителите, какви са те, отколкото самите текстове.
“Да, едно е какво пише на хартия, друго е какво се прави. Това е огромен проблем в България. Както видяхме сега, НАП няма да плати нищо за този теч на данни. Няма да бъде осъдена от държавата. Защо се случва това? Ясно е, че НАП е държавата и да плати на себе си е леко абсурдно. Въпросът е символичен. Има ли изобщо някой наказан за това нещо, че НАП не си върши работата по защитата на данните на хората? Не, няма. Изчакаха да мине давностният срок. Сега решението на Районния съд беше отменено. Делото е прекратено и е приключен въпросът. Така с много други неща при нас. Приемат се неща на хартия и после не се прави нищо. Аз говорих на тази тема при вашите колеги в БНР София – защо България беше вкарана в сивия списък на FATF… това е една международна организация за предотвратяване прането на пари. България беше вкарана в този списък, защото ние на хартия сме приели всички хубави закони на ЕС за прането на пари, на практика обаче те не се прилагат. Ние нямаме осъдени хора за това нещо. Ако има някой осъден, той е дребна риба, дребен случай. В същото време, докато траеха изборите след изборите преди време, който е трябвало да се занимава с тази проверка на FATF – не е правил нищо, спал е. Затова сме вкарани в този сив списък. Ето отново пример, че на хартия ние сме приели закони, но на практика не се прилагат достатъчно. Когато нямаш нито един осъден, а то е ясно, че навсякъде се перат пари, дори в най-белите държави, но когато нямаш никой осъден, имаш системен проблем. Значи системата не работи“.
Радио ВИДИН: Последните 9 месеца изтичат точно на 6 март. Големият извод от тях е, че в България всяко чудо е за три дни. Имам предвид, че хората, журналистите, анализаторите… забравиха какъв беше генезисът на Продължаваме промяната. Спомнете си заявките, какво говориха, а впоследствие какво се случи. Такова поведение не ми дава вяра в политическата ни класа.
“Да, разбира се, че не трябва да имате доверие в политическата класа. Никъде по света не трябва хората да имат доверие в политическата класа. Затова най-разумното нещо е държавата да е много ограничена до някои ключови функции. Проблемът в България е, че големите маси от населението искат хем да не дават на политиците нищо, защото знаят, че те са корумпирани, хем държавата да им прави всичко и да не се оправят сами: пенсии, здравно осигуряване и т.н, та изпадаме в една ситуация, която си проличава на самите избори. Толкова много хора гласуват, защото нямат никакво доверие в системата. За да се промени системата, трябва малко да се размърдаш, да предприемеш политическо действие, да си изцапаш ръцете и да я промениш. В България искаме някак си да се промени без ние много да се занимаваме. Заради това е този култ към чужденците: нали, да дойде ЕС да ни оправи, американците да ни оправят, другата част от обществото пък искат руснаците да дойдат. Защо? Защото това издава едно нежелание ти сам да се заемеш със собствената си съдба, да се включиш, да си изцапаш ръцете, защото това не е лесна работа, искаш някой да подобрява нещата, обаче твоят комфорт да си остане. Няма как да стане такова нещо”.
Радио ВИДИН: Ако позволите, наскоро разговарях с анализатор, който сподели впечатляваща мисъл, с която съм съгласен. В България се идва на власт винаги и само за да се преборят някакви корумпирани управляващи. Когато тегля чертата, когато се връщам назад в годините, големите месии винаги се появяваха с този слоган.
“Да, да. Но това не сме го измислили ние. Ако четете класиците на Теория за елитите, те свеждат властта до една формула, която в общи линии е “ние трябва да сме на власт, защото настоящите са лоши”. Измисля се някаква причина, при нас често е корупцията, мафията и т.н… и когато дойдем на власт – продължава да се повтаря същото. Че ние сме вече на власт, обаче пак се борим с предишните, така че тази формула продължава да се повтаря, докато не се изтърка дотам, че да не дойде новият субект, който да вземе властта. Това са някакви естествени процеси в завъртането на властта в демокрациите… и е вярно. Само да се върна там, където Вие по-рано казахте за несигурността на режима. Всъщност понеже системата е толкова несигурна, затова винаги се говори за някакви революционни големи промени и реформи. Ако една власт се чувства сигурна, тя може методично да прави промени както сметне за добре. Когато обаче не се чувства сигурна, трябва да отвлича вниманието с някакви огромни прокламации, с огромни реформи и т.н. Затова постоянно има една такава приповдигнатост в отношенията на властта към потенциалните реформи, защото това издава несигурността и. Ако ти не мобилизираш вниманието на хората за нещо много голямо, те много лесно могат да забележат, че нищо кой знае какво всъщност не правиш и че може и без теб. Затова сега виждаме за еврото има огромна кампания. Това е едно от нещата, които независимо какво се случва във властта, си продължават – за вкарване на България в Еврозоната. Това, разбира се, се случва и под външнополитически натиск. Ако наистина имаме такива системни проблеми, това ли е най-важно? Не мисля, че това е най-важното. Не мисля, че и на хората чак толкова много им пука, та да е постоянно заглавие в новините. В крайна сметка това е един сравнително технически експертен въпрос, но се пробутва като нещо много важно за хората. Хората дали ще плащат в левове или евро, честно казано – като им мине първоначалната еуфория или недоволство от приемането на еврото, ще забравят след два месеца, както за всичко друго. Въпреки това, имаме едно много високо място заето в медийното внимание за влизането в Еврозоната. Това място съвпада с борбите в Сглобката. Защо? От една страна, властта иска да покаже, че прави нещо много фундаментално за държавата – промяната на нашата валута… от друга страна, както споменах, те си дават битка чрез медиите. Две функции се изпълняват по едно и също време. Продава се нещо революционно, за да се покаже сила, но в същото време се и мобилизира електората, за да се даде битка, така да се каже“.
Радио ВИДИН: Това е един парадоксален момент. Да, тази власт умее да играе по учебник играта. Самият този страх обаче е неразбираем. Ако трябва да сме честни, настоящето управление няма реална алтернатива, колкото и да е грозна тази истина. Не виждам защо трябва да се страхуват.
“Защото са алчни. Вижте, аз също не знам какво е да си милионер и милиардер от държавни поръчки, от обвързани с властта бизнеси, но предполагам, когато се услади такова нещо, трудно се пуска. Когато друга политическа партия заплаши да вземе ДАНС или други органи, за да ти разкрие корупционните схеми, за да ти изземе същият този много сладък бизнес за много пари – това е несигурността. Става дума за чиста човешка алчност, за човешки страх, че ще ти разкрият схемите. В общи линии така функционира властта навсякъде. Ние живеем в такова време, че режимът е толкова нестабилен, че всичко излиза наяве. Сега гледаме един учебникарски пример за теория за елитите, който показва точно как функционира властта реално. Нещо, което по принцип е скрито зад идеологически фрази, зад някакви медийни кампании. Докато сега черно на бяло се казва “ние искаме половината министерства, половината агенции, ние искаме другата половина”… така се заявяват червени линии, от които вече да протекат реалните преговори, както и ще протекат. Видяхме представител на ГЕРБ на конференцията на ДПС, което е едно показване на съюз в някаква степен. Това са такива публични заявления, които да покажат настроенията в ръководствата на партиите в Сглобката – ПП-ДБ тоест да знаят, че насреща имат общ фронт от ГЕРБ и ДПС. Битката няма да свърши според мен. Докато продължава това управление, ще има такива търкания. Имайте предвид, че малко парадоксално – търканията ще ги има, но никоя партия не се чувства достатъчно сигурна да излезе срещу останалите и точно това гарантира според мен дългосрочността на управлението. Да, ще има искри, ще има търкания, ще има скандали, но управлението под някаква форма ще продължава, докато не минат четирите години. Те нямат друг избор. Иначе влизат в непознати води и тогава може да свършат за някой зле нещата”.
Радио ВИДИН: Ако върнем лентата към момента, в който Кирил Петков представи прословутия меморандум: окей, да приемем, може би начинът не е правилен, да речем обаче, че има воля да се сложат подписи, да се официализират отношенията. Големият момент обаче е съвсем друг. Политик нагледно показа как се случват нещата. Човекът излезе и си каза, че трябва да се разделят независимите регулатори. Независимостта в системата е най-големият мит. Никога не е имало такава, никога няма да има. Черно на бяло го чухме.
“Абсолютно е така. Ние, мисля, и преди сме говорили за този мит за разделението на властите. Няма независими регулатори. Ако някой от тях случайно е независим, рано или късно се предприемат стъпки да бъде сложен наш човек в този регулатор, да се повлияе по някакъв начин на вземането на решения. Става дума за много пари, за много държавен ресурс, който все пак трябва да се разпределя по някакъв начин и хората, които искат да участват в разпределянето, не могат да оставят на някой произволен човек да взима независими решения. Това е естеството на властта навсякъде. Да, трябва да се стараем да не бъде така, но така да се каже – инерцията винаги води натам. Няма как да стигнем момент, който дори всички регулатори да са независими и да е изцяло експертно всичко… тогава пак ще тръгнем натам под една или друга форма. Даже бих казал, че според мен, ако се изкорени цялата корупция или има такъв начин на работа на правителството и на органите на реда, това значи и край на държавността в някакъв смисъл, защото корупцията е нещо като лубрикант за упражняване на държавната власт, за стимулиране на политически активните играчи да продължават да вършат работата, която вършат. Покрай корупцията се вършат и други неща. Ако няма корупция, хора, които са компетентни в упражняването на държавната власт, може и да не останат. Това е много тънък момент, много неприятен момент за много хора, но аз мисля, че е факт. Държавата без корупция няма. Политика без корупция няма. Отново въпросът е, какво остава за хората? Какво е качеството на управление? За мен проблемът в България като цяло е качеството на управлението, не корупцията дотолкова. Може би качеството на управлението е толкова ниско заради това, че ние въобще не борим корупцията. Въобще няма никакъв страх от това нещо. Няма някакъв стимул да се прикриват, да подобряват методите си на корупция, така да се каже. Това е причина нивото на управление да е толкова ниско. Става дума за най-обикновено разграбване на порции. Все пак стремежът е хубав, просто не е особено реалистичен”.
Радио ВИДИН: Друг момент, който направи лошо впечатление. Не разбрах защо Мария Габриел обяви при отказа си да подпише меморандума, че вече е обсъдила документа с посланиците. Това споразумение е вътрешнополитически акт, който касае управляващите партньори. Къде е ролята на посланиците?
“Това е заявка на един послушен политик. Имайте предвид, че г-жа Габриел идва от Брюкселската бюрокрация, където послушността е особено важно качество, да я развиеш, за да можеш да се издигаш в тази полукомунистическа бюрокрация. Пак се връщаме към това, което казах в началото – има инстинкт да се харесаме на чужденците. Чужденците да ни помогнат да се оправим. Аз не знам доколко изобщо е търсено това от т.нар. посланици и доколко не е просто някакво желание на политическата класа да си прилепи легитимност. Както казах, властта се чувства много несигурна. В същото време, спомнете си, в миналото видяхме Асен Василев в един изтекъл разговор, за който нямаше никакви последствия, разбира се… и сега г-жа Габриел. Виждаме придаваме на важност и търсене на легитимност, когато се каже “посланиците са с нас”. Тоест “американците са зад гърба ми, ЕС е зад гърба ми”. Може би това е за вътрешна употреба между тях си, но издава нещо много тъжно, нещо много опасно – че това са хора, които нямат самостоятелно мислене. Щом първото нещо, което трябва да кажеш, е че си говорил с чужденците, това е манталитетът на един колонизиран народ. Да не звуча като Волен Сидеров, но е така… Англосаксонският модел на управление на колониите е бил, че те са назначавали местно лице, което едновременно да отразява техните ключови интереси, но и в някаква степен да защитава интересите на местното население. Това е много хитро, защото този човек така има достатъчно легитимност все пак да дава нещо на своите хора, на своя народ, а от друга страна, да не заплашва интересите на колониалните господари. Хора на такива позиции е трябвало да са балансьори между интересите на местното население, за да не ги махнат местните, а в същото време – интересите на господарите, за да не ги махнат същите тези. Виждаме точно този манталитет в изказванията на Габриел, на Асен Василев. Като цяло управленският ни елит толкова си може“.
Радио ВИДИН: Разбирам, че смятате, че все пак няма да има избори. Изминалите 9 месеца бяха ли ползотворни за обществото?
“В кой смисъл? Обществото е критично болно българското и не само. Нито демографията е оправена, нито икономиката, нито България блести с нещо в международен план. Не мисля, че нещо фундаментално е променено. Пак си говорим за обявените неща, които се правят, за революционните реформи, а резултатите? Селата са празни. Инфраструктурата се разпада на много място. Когато Бойко Борисов преди много години говореше, че което е построил Тодор Живков – не можем да го боядисаме… тогава се смяхме, ама май се оказа прав. Ние виждаме, че имаме страшно много язовири с ВЕЦ-ове, които държавата едвам поддържа. Нещата изобщо не са розови”.
Радио ВИДИН: Всяка власт, както сме говорили с Вас, се стреми да представя дори провалите като успехи. Аз си мисля, че изминалите 9 месеца не дадоха основания да повярваме, че следващите 9 ще бъдат по-добри.
“Разбира се, но те и не търсят. При един политически пасивен народ няма нужда да се търси легитимност пред самия народ. Няма никакви последици. Виждаме, че след толкова избори т.нар нови, които щяха да правят промяната, се сраснаха със старите, които бяха т.нар. мафия. Няма никаква промяна от това нещо. Само малко нови лица се вляха в системата. Това е положението. Докато не се произведе някакво наказание от народа по демократичен път, няма защо да се променят тези неща, няма стимул просто. Ако нещо работи, а то работи в някаква степен за управляващата сглобка, защо да го променят? Дали ще има избори ли не? Все пак не се наемам да правя прогнози. За мен не е логично да има такива точно на този етап обаче”.
Радио ВИДИН: Наблюдавам размишленията на някакъв процент от българските избиратели. Хора, които са на принципа “ако го вършат нашите, това е окей”. Не разбирам това мислене. Ако не е правилно, няма значение дали са “нашите”. Пак не е правилно.
“Има нещо такова. Това си е чисто психологическа черта. Хората се делят на племена, на отбори, когато човек е в отбор, в тълпа, се държи по по-различен начин. Разбира се, ако хората имат като цяло малко повече задръжки, може би няма да е толкова голо и толкова видно. Все пак още преди повече от век Густав Льобон и други изследователи са говорили за това как се държат тълпите, как човек става различен, когато е в група и се държи много по-различно. Когато се разделиш на отбори и много лесно можеш да кажеш “другият отбор е враг, за да го победя, мога да правя каквото е необходимо, няма нужда от задръжки, ако съм във война”… така че, макар и тъжна истина, това просто е част от човешката природа“.
