Министерството на правосъдието публикува за предварително обществено обсъждане изцяло нов законопроект за съдебната власт. Има доста какво да се желае за неговото правно-техническо качество. По-важни са обаче съдържателните аспекти. Да започнем с положителното.
На първо място се предлагат редица прецизирани правила и процедури, свързани с конкурсите, командироването, атестацията и кариерното развитие на магистратите, с които се очаква да бъдат преодолени някои лоши практики от последните десетилетия.
На второ място следва да се открои новата уредба на Прокуратурата и нейните правомощия, като орган „в системата на съдебната власт“.
Дотук обаче с положителното. Защото централният въпрос, който трябваше да се уреди по нов начин, с оглед разделянето на досегашния единен Висш съдебен съвет на два самостоятелни органа, а именно – начинът на избирането на съдебната и парламентарната квота, е разписан по неприемлив от конституционно гледище начин. Тревогата е, че зад него прозират отчетливо частни и групови интереси, стремящи се да заобиколят легитимната политическа система и да узурпират кадруването в административното ръководство на съдебната власт.
За какво става въпрос?
Двете самостоятелни процедури по избор на съдебната и на парламентарната квота са напълно асиметрични. Предлага се съдебната квота да бъде избирана при значително по-нисък стандарт за прозрачност, за гражданско участие и контрол, в сравнение с парламентарната. Кандидати от съдебната квота в двата съвета ще могат да се предлагат съответно само от съдии, прокурори и следователи, без възможност за гражданско участие. Изборът е затворен и капсулиран в рамките на магистратурата. И то на фона на „семейства“ и неформални мрежи от непотизъм, които изобилстват в съдебната власт.
Законопроектът бетонира това лошо статукво. Единствената възможност за граждански контрол е предоставената възможност на НПО, определени за извършване на общественополезна дейност, да дават становища, да задават въпроси към кандидатите (чл. 36, ал. 2 от проекта) и да участват като наблюдатели на изборния процес в общите събрания (чл. 34, ал. 2). Не бързайте да възразявате, че така трябва, защото това било „професионален избор“. Не трябва да е така, защото не става дума за правораздаване по същество, където естествено следва да господства единствено професионалното начало. Избират се членове на висши конституционни органи, които администрират и в определен смисъл управляват съдебната власт. Тъкмо при такъв управленски избор, извършван от публични служители, каквито са съдии, прокурори и следователи, се дължат прозрачност и ефикасни възможности за гражданско участие и контрол, които са не по-малки от тези, предвидени за законодателната власт.
При парламентарната квота се отива в другата крайност – превръщат Народното събрание в гумен печат за узаконяването на избора на кандидати, които са предлагани от частни, политически неотговорни пред гражданите субекти и заедно с това са подбрани, допуснати и оценени от непарламентарна „номинационна комисия“, доминирана от съдебната и изпълнителната власт. Това е така, защото се предлага право на номинации на напълно самостоятелно и равнопоставено основание с народните представители да имат Висшият адвокатски съвет и юридически факултети. Тоест, те да внасят кандидатури, а Парламентът да ги гласува, без дори формално да са внесени от народен представител. От коя конституционна разпоредба произтича възможността НС да приема свои актове по инициатива на частни субекти? Кого представляват и пред кого носят отговорност юридическите факултети, та им се предоставя възможност да кадруват във висши конституционни органи? Дайте им направо законодателна инициатива тогава щом сте тръгнали по този път – в Гватемала е така (чл. 174 от тяхната конституция). Как точно се вписва кадруването в съдебната власт в конституционния мандат на адвокатурата да „подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси” (чл. 134 КРБ)? Утре някой ще реши стопанските факултети и експерт-счетоводителите да участват в избора на Сметната палата, така ли? На НПО-тата не са посмели да дадат пряко право на номинации и те ще могат да предлагат само чрез депутати. Ето кои НПО: “с доказан опит в областта на съдебната реформа, на превенцията и противодействието на корупцията” – дотук добре, но чуйте нататък – „или в сферата на медийния плурализъм“. Нерде съдебната власт, нерде медийният плурализъм. Направо ги избройте поименно, защо се стеснявате. Щом ще се разширява предметният обхват, къде останаха организациите на еколозите, аграрните асоциации и пр.
Но правото на номинации е по-малкият проблем. Големият е, че предвиждат петчленна непарламентарна „номинационна комисия“: по един член, предложен от ВКС, ВАС, Върховната прокуратура, Министерството на правосъдието и Омбудсмана (чл. 53 от проекта). Нейният състав ще бъде само оповестяван от специализираната парламентарна комисия – все едно НС е радиоточка за волята на другите власти. Това, че подобна комисия има при избора на антикорупционен орган, не е аргумент, защото тук говорим за висши конституционни органи. Въпросната номинационна комисия щяла да се произнася по допустимостта на кандидатите, т.е. ще прави тази преценка вместо НС. Щяла да провежда изслушвания и да оценява кандидатите. Чуйте само един от критериите за оценка – „обществена подкрепа“. Кому не е ясно, че единственият обективен критерий за обществена подкрепа е участието в местни или национални избори, а не хвалебствена декларация от Хелзинкския комитет или медийна дописка във възхвала „на нашите“? Каква обществена подкрепа ще оценяват тогава? По същество волята на Народното събрание се обуславя от непарламентарна комисия, която е доминирана от съдебната и изпълнителната власт. Къде е принципът за разделение на властите? Как така съдебната власт ще диктува на законодателната – и то по въпрос от изключителната компетенция на НС, какъвто е изборът на квота във ВСС и ВПрС? Нали тъкмо това е конституционният смисъл от наличието на две квоти: магистратите да нямат думата за парламентарната, а депутатите да нямат думата за съдебната. И още – при съдебната квота видяхме, че се допускат становища и въпроси към кандидатите само от НПО. При парламентарната квота искат, освен НПО-та, такова право да имат висши училища, научни организации и адвокатските съвети. Защо всички те да не могат да се произнасят по номинациите от съдебната квота? Едните номинации са “свещени крави”, а другите “втора категория”, така ли?
Налице е вавилонско смешение, което изпразва от съдържание конституционни функции и принципи. Защото България не е съсловно-гилдийна, а парламентарна република с разделение на властите. Скритата цел на този порочен подход обаче е съвсем друга и не е свързана с благородните идеи за съдебна реформа. Едно политическо малцинство, което е обречено да бъде малцинство и не може да получи по легитимен път повече власт, иска да заобиколи политическата система и парламентарното управление чрез съсловни и гилдийни структури. Това може и да е в в интерес на частни и партийни интереси, но със сигурност не е в интерес на демокрацията и на гражданите.