С ясната уговорка, че информацията на този етап е по-скоро дефицитна и въпросите все още са повече от отговорите, реакцията на Израел, която се случи тази нощ, спрямо иранската атака от миналата седмица изглежда по-скоро символична. За такъв първоначален извод допринасят следните индикатори:
- Използваните средства като качество: микро-дронове (куадкоптери). Въпреки че не е ясен използваният от Израел модел, куадкоптерите имат ограничена възможност за нанасяне на щети – те са по-подходящи за прецизни, а не мащабни удари – и са несъпоставими като дълбочина и диаметър на поражението спрямо тези, причинявани от стандартните безпилотни летателни апарати, крилатите и балистични ракети. Все още не е потвърдена, поне от втори източник, информацията, че в израелската атака са били използвани и ракети въздух-земя, изстреляни от бойната авиация на Израел, вероятно по военно-въздушното пространство на съседен Ирак;
- Използваните средства като количество: не е ясно и колко куадкоптера са били активирани. Според иранската преса става дума за “няколко”, но това по-скоро кореспондира с малко, а не с много;
- Целите на удара: това са военни обекти до Табриз (складове за съхранение на ракети) и до Исфахан (военно-въздушна база TAB 8, разположена близо до града). Остава да се потвърди допълнително дали цел на израелските удари е била и радарна система на противовъздушната отбрана на Иран в сектора, охраняващ ядреното съоръжение в Натанц;
- Отправната точка: поради лимитирания летателен диапазон на куадкоптера, той трябва да бъде вдигнат във въздуха в сравнително близко разстояние до крайната му цел. Това означава, че куадкоптерите са започнали своя заход от иранска територия (в този дух е и информацията, идваща от Техеран, според която ставало дума по-скоро за “инфилтрация” в Иран, отколкото за удар извън Иран) или най-много от територията на Иракски Кюрдистан или Азербайджан;
- Агентът на удара: ако атаката на Израел се е изчерпвала само с куадкоптери, доколкото информацията за използвани ракети все още не е потвърдена, то това означава, че тя може да е била реализирана от Мосад, а не от Израелските отбранителни сили, тъй като куадкоптерите са познат военно-саботажен инструмент от асортимента на въпросната секретна служба. Допълнителен аргумент в тази посока ще бъде и това, че микро дроновете евентуално са били вдигнати от иранска територията, за което са били използвани екипи на въпросната разузнавателна агенция на терен;
- Рамков удар: ако атаката е извършена от Мосад чрез куадкоптери, то това няма да е нещо, което вече да не се е случвало (сходни атаки със саботажна цел по ирански военни обекти имаше и през последните няколко години; разбира се, Тел Авив никога не потвърждава, че стои зад такива акции).
Ако тази текуща информация е коректна, то значи отговорът на Израел е лимитиран, предвидим и в порядъка на установените досега рамки. Най-сериозният елемент от реакцията на Израел се състои в това, че Тел Авив демонстрира, че може да удари Иран от Иран. Но това, както стана дума, също не е новост. Тук обаче трябва да направим и следващата уговорка, а именно, че ние не знаем дали с тези удари се изчерпва отговорът на Израел или те по-скоро са елемент от цялостния такъв на Тел Авив, който тепърва предстои да се развие.
Ако обаче реакцията на Израел се изчерпа само с тази атака, то това би означавало следните неща.
Един път, Тел Авив е отчел дипломатическия натиск на САЩ и Запада в посока на това Израел да не отговаря в пълния обем на възможностите си на иранската атака от миналата седмица. Сериозен удар по Иран едва ли си струва цената от развалянето на отношенията между Израел и САЩ, предвид обтегнатите такива между Тел Авив и Москва, както и нарастващите критични гласове от Запада спрямо хуманитарната цена на израелските военни действия спрямо Ивицата Газа. Показателно за последното е, че на последното заседание на Съвета за сигурност на ООН само САЩ наложиха вето на предложението Палестина да стане пълноправен член на организацията (тоест Франция, Япония и Южна Корея подкрепиха проекторезолюцията, докато Великобритания се въздържа).
Втори път, Тел Авив разбира добре, че агресията на Техеран отпреди дни смени публичния наратив, идващ от Близкия изток, който в голяма степен се формираше на базата на високия брой цивилни жертви, давани в Ивицата Газа. След атаката на Иран обаче въпросната държава отново влезе в ролята на агресора, а това е работещ за Израел в международен план наратив и едва ли Тел Авив иска да пропилее такъв публичен капитал със свой и реципрочен военен удар.
Трети път, Израел може да е “изтъргувал” опцията да удари сериозно Иран срещу отстъпки от САЩ. Такива например могат да бъдат налагането на нови санкции върху военно-промишления комплекс на Техеран, с акцент програмите за безпилотни летателни апарати и ракетната програма; “зелена светлина” за конвенционална военна операция на Израелските отбранителни сили срещу палестинския Рафа; намаляване на натиска върху Израел в посока преустановяването на военните действия спрямо Ивицата Газа или смекчаване на императива, според който Тел Авив трябва да приеме връщането на Палестинска автономия в Газа след края на войната и т.н.).
Не на последно място, ако няма последващи военни реакции от страна на Тел Авив, то значи Израел е разбрал “сдържащите се елементи” в ударите на Иран от миналата седмица. Тези “сдържащи елементи” бяха:
- Това, че Иран е предупредил чрез посредници Израел за предстоящия удар;
- Това, че Иран не използва най-новите си асортименти и модификации от ракетния си арсенал;
- Това, че Иран е таргетирал военни, а не цивилни обекти, при това такива, които според Техеран са имали отношение при убийството на иранските генерали в консулството на страната в Дамаск преди това.
В така създалата се ситуация и въпреки антагонизма си, Иран и Израел имат споделен интерес – да не превръщат посредническия си конфликт, воден често от териториите на съседни страни, в директна война между двете държави. Може би поради това Тел Авив засега ограничава военния си отговор до по-скоро тестови и символичен. А Иран допълнително смекчава ефекта от израелската инфилтрацията, доколкото това ще освободи Техеран от отговорността да реагира на свой ред (по този начин може да си обясним защо, ако впоследствие се окаже, че в израелската атаката са били използвани и ракети въздух-земя, то Иран не го споменава). Общо взето и двете държави се държат като “ни лук яли, ни лук мирисали”.
И ако конфликтът между двете държави да има заряд, който ще трае напред във времето, то ако приемем, че текущата негова фаза е изчерпана от двете страни, можем да заключим, че и Иран, и Израел замахнаха един спрямо друг, но предпочетоха да не ударят, тъй като диалектиката на съперничеството им може много лесно да прерасне от контролируема в неограничена такава.
