Редакторът в “Консерваторъ” Михаил Кръстев даде интервю пред агенция БГНЕС. Тема на разговора бе състоянието на банковия сектор, както и на публичните финанси.
Вижте пълното видео тук:
Бюджет 2024 г. щеше да е на дефицит, ако БНБ не беше внесла 600 млн. в хазната.
Банковият сектор се представя доста добре към този момент, но виждаме изкуствено ограничаване. Намаляването на неговата активност ще доведе до свиването както на приходите в хазната, така и на растежа на БВП.
Това заяви в интервю за БГНЕС Михаил Кръстев, анализатор, икономически изследовател и член на Съвета по икономически и публични политики.
„Трябва да направим разграничение между състоянието на българската икономика и състоянието на публичните финанси. Политиците, удобно, къде от липса на познания, къде от интерес, решават да омешат двете неща, а те категорично не са дори в корелация“, смята икономистът.
Той обясни, че състоянието на българската икономика продължава да бъде добро. „Българските икономически контрагенти, въпреки политиците, продължават да се представят доста добре. Това се случи и по време на тези години на икономически застой, свързани с Ковид-пандемията и енергийната криза, последвала несигурността, свързана с военните действия в Украйна. Когато имаме висока икономическа активност, високо потребление, съответно обаче имаме и висока инфлация“, коментира Михаил Кръстев.
Той подчерта, че стойностите от 1,6%-1,8% Брутен вътрешен продукт на българската икономика, показват, че икономическите контрагенти, най-вече частният бизнес, продължават да се справят достатъчно добре. „Дори и изпреварваме част от европейските държави, защото в това отношение България е в горната половина от европейските сили по ръст на Брутния вътрешен продукт“, коментира икономистът и продължи: „Отрицателното търговско салдо при износа ни показва всъщност, че нашите основни партньори и контрагенти в европейския съюз, а именно държави като Германия, като Холандия, включително и тези, които бележат някакъв растеж на БВП, като Италия, Франция, Испания, са с доста намалена икономическа активност и съответно ние по отношение на износа не можем да разчитаме, че от тук нататък ще продължим да трупаме нови и нови рекорди и това ще помага на българската икономика“, предупреди Кръстев
Той уточни, че трябва да се мисли не само за достатъчно ефективното реализиране на българската продукция на европейски пазари, но и да се помисли и за търсене на нови пазари, които са по-малко засегнати от тази стагнация. „Това е така, защото ако погледнем данните от първото тримесечие на Германия ще видим, че тя е готова за рецесия и би могла да изпадне в рецесия. Другите държави с растеж от 0% до 1% може да се каже, че наистина отиват към стагнация и за преломен момент, в който ще се реши дали европейската икономика ще изпадне по-трайно в рецесия“, поясни Михаил Кръстев.
Той уточни, че въпреки растежа на българската икономика управлението на публичните финанси и тяхното състояние далеч не е добро. „Първите 4 месеца от тази година показват недобра реализация на бюджет 2024 г. Той към този момент ще бъде на дефицит, ако не се беше появила една спасителна вноска от страна на БНБ от 660 млн. лв.“, смята Михаил Кръстев.
Той е категоричен, че бюджет 2024 г. няма да се реализира. „Това, което виждаме към този момент и от официалните данни от Министерство на финансите, е че бюджетът засега се реализира на излишък, но този излишък е от порядъка на 600 млн. лева към месец април. Всъщност сега беше направена една вноска от БНБ, заради повечето приходи, които тя има през 2023-та година и това са 660 млн. лева, които отидоха в държавата хазна, с което на практика изкара бюджета на плюс“, коментира икономистът. Той обясни, че без тази вноска на БНБ бюджет 2024 г. е щял да бъде в дефицит.
„Това е едно недобро решение, с оглед на точка на това, че ние искаме да се присъединим към Еврозоната, но присъединяването ни изисква повече резерви на БНБ и тези пари могат да бъдат оставени в резервите на БНБ, така че да има по-малка тежест след това към централния бюджет и към самата банка за повишаване на тези резервни, но така е преценено очевидно и политически, за да може бюджетът да не излиза на дефицит към този момент“, смята икономистът.
Отново според данни от Министерството на финансите имаме недобро реализиране на почти всички вноски. „Ние имаме изоставане в събираемостта от косвени данъци, от кооперативен данък, от акцизи на 10%, но и имаме изоставане на данъка за доходите на физическите лица, т.е. към момента събираемостта не е такава каквато е заложена в бюджета. Тук обаче не трябва да казваме, че българската икономика изпада в някакъв проблем“, увери икономистът.
Според Михаил Кръстев през втората половина на годината трябва да се намалят социалните разходи и приходната и разходната част да отговарят на реалностите. „Трябва моторите на българската икономика да не бъдат закачани, защото на тях се дължи възможността ние на практика да продължим да растем. Виждаме, че има опити за изкуствено ограничаване на банковия сектор, който се представя доста добре към този момент, с доста висока капиталова адекватност, с доста добри показатели, включително и в кредитирането. Намаляването на тази икономическа активност ще доведе до намаляване, както на приходите в хазната, така и на растежа на БВП, така и на доста други сфери на българските финанси. Т.е. трябва да се действа разумно, плавно, постепенно и с някаква прогнозируемост, която е повече от 3 месеца или следващите изборни цикли“, съветва икономистът Михаил Кръстев
