Политическата сцена все повече заприличва на безсмислен театър, в който главните актьори – политиците – изпълняват същия сценарий отново и отново. Реториката на управляващите се е превърнала в безсъдържателен монолог, изпълнен със заучени фрази и изтъркани клишета. Подобни изрази са разпознаваеми и лесни за запомняне, но съдържат малко или никаква конкретна информация, те по-скоро са олицетворение на една политическа култура, която предпочита лесния път на повторяемостта пред трудния път на отговорността и действията.
Липса на автентичност
Липсата на автентичност в речите на управляващите дестабилизира основите на демократичния процес и създава усещане за измама и манипулация. Представителите на властта използват своите публични изяви и предизборни кампании за разпространение на удобни наративи, които звучат привлекателно на избирателите, но са лишени от реалистични планове за действие. Демонстрира се съвършено майсторство в обещаването на подобрения, които никога не се реализират. Със всяка година наблюдаваме хроничен недостиг на последователност и отговорност, където дори най-основните ангажименти като реформи в съдебната система, подобряване на здравеопазването и образованието остават неизпълнени. Тези обещания са стратегически разработени да засегнат чувствителни точки в обществото, като същевременно се изпаряват, когато трябва да бъдат осъществени. Така се създава дисонанс между очакванията на избирателите и реалните политически действия, което несъмнено води до разочарование и апатия от страна на гражданите и те все повече губят вяра в политическата система и нейната способност да се справи със съществуващите предизвикателства.
Лицемерието
Лицемерието на много политически лидери се проявява в тяхната способност да говорят за принципи и ценности, които те самите често нарушават. Когато обещават честност и прозрачност, но после действат задкулисно и за собствена изгода, те излагат на риск цялата политическа система. Това лицемерие не само дискредитира техните аргументи, но и подхранва общественото недоверие. Представете си управляващи, които възвеличават честността и прозрачността, докато тайно правят схеми, които обслужват техни лични и партийни интереси. Тези лидери акцентират върху важността на закона и реда, но отказват да се подчинят на същите тези закони, когато те самите са замесени. Те говорят за справедливост и равенство, докато поддържат системи, които насърчават неравенство и несправедливост.
Доверието
Това поведение не само че подрива доверието в институциите, но и ерозира самите основи на демократичното управление, като поставя под въпрос легитимността на избраните представители. Имаме нужда от лидерство, което е честно, конкретно и отговорно пред своите избиратели. Първата стъпка е политиците да започнат да дават конкретни и измерими обещания , които могат ясно да бъдат оценявани и следени от обществеността. Абстрактните идеи и мъглявите формулировки трябва да бъдат заменени с ясни и точни ангажименти с конкретни срокове и очаквани резултати.
Постигането на подобрение в политическото лидерство и възстановяването на доверието към политическите институции изисква прозрачност, диалог и ангажираност от страна на политиците, както и активно и осведомено участие от страна на избирателите. Създаването на такава целесъобразна и функционираща политическа среда е от съществено значение за устойчивото развитие на нашата страна.
