Повечето живи хора на Запад днес са израснали с филми от Междузвездни войни . Бях дете, когато гледах оригиналния Междузвездни войни (сега известен като Нова надежда) в кината и като много други деца започнах да събирам всичко, свързано с тази фантастична вселена. След това дойде Империята отвръща на удара , за мен най-доброто от сагата, в която публиката откри, че Люк, героят, е син на злодея Вейдър. И накрая, имаше Завръщането на Джедаите , където жестокият Вейдър намира изкупление, като спасява сина си и цялата галактика от злото, въплътено в Императора.
Историята на Междузвездни войни е в основата си история за доброто срещу злото. Това зло е представено от империя, чиито методи и униформи напомнят на Вермахта , чиито войници са „щурмоваци“ и чийто лидер, Дарт Вейдър, носеше зловеща маска с черен шлем, много подобен на характерния модел, използван от Германия през две световни войни. Има много прилики с V , успешен сериал от 80-те години. Във V Земята е нападната от зловеща раса гущери, които под човешка маска и с измамни усмивки се стремят да превърнат Земята в килер за тяхната империя на злото. Техните униформи, пропагандните им плакати и преди всичко символиката на посетителите, всички те напомнят с малко финес за Втората световна война. Единственото, което липсва на гущерите, е немският език. И в двете измислени вселени добрите са „съпротивата“, защитниците на свободата, които са готови да дадат живота си, за да сложат край на тиранията.
През 1999 г. започва нова трилогия от филми, която описва събития, случили се преди събитията от първата трилогия Междузвездни войни . Въпреки че не бяха толкова оригинални като първите, те бяха успешни и съживиха вселената на Междузвездни войни в общественото съзнание. Но през октомври 2012 г. Дисни пое правата върху франчайза и обяви още една нова трилогия, започваща през 2015 г. и следваща оригиналните три филма. Тези филми бяха колкото пълни със специални ефекти, толкова и лишени от смислен диалог. Чрез тях Дисни превърна историята за фантастични светове в платформа за “будна” идеология (woke ideology, уокизъм, прогресивна идеология, Woke е предимно северноамерикански жаргон за осъзнаване и активно внимание към важни обществени факти и проблеми (особено въпроси на расова и социална справедливост). – бел. ред).
Дисни следва тази политика във всичките си франчайзи, претърпявайки финансови загуби от около милиард долара през 2024 г. и изпълнявайки популярна поговорка, че която компания тръгне по пътя на пробудената идеология – рано или късно фалира. Във франчайза на Междузвездни войни филмите на Дисни бяха последвани от няколко продуцирани от Дисни сериали, които с различна степен на успех следват някои класически герои от Междузвездни войни, като въвеждат нови, и в които идеологията не винаги е била толкова явна. Въпреки това, въпреки твърдението на главния изпълнителен директор на Дисни Боб Игер през април тази година, че компанията ще се върне към фокуса върху забавлението, “уокизмът” е този, който се завърна в галактиката с подновена енергия в новия сериал Аколитът.
Третият епизод от поредицата е този, който разгневи най-много феновете на Междузвездни войни и който понижи рейтинга на новото шоу. Той включва завет от вещици, които владеят Силата и, в ехо от подразбиращото се действие на Дарт Сидиъс преди предисторията на трилогията, са способни да създават живот без необходимост от мъжко участие. Сцените на вещици, танцуващи племенно в лилави наметала, изглеждат по-удобни на феминистки митинг, отколкото на научнофантастичен сериал. Разбира се, критиката към сериала е описана като пример за „токсичността“ на предимно мъжка, сексистка публика. Например Лесли Хедланд, ЛГБТК+ активист, който също е режисьор и сценарист на сериала, каза, че „докато някои фенове може да се противопоставят на промяната, разнообразието и изследването на нови перспективи са от съществено значение за поддържането на вселената на Междузвездни войни жива.“
„Разнообразието е нашата сила“ е един от типичните лозунги на “уокизма”, напомнящ на един от лозунгите на партията от романа на Джордж Оруел 1984 г. , че „Невежеството е сила“. Когато той го публикува през 1949 г., Третият райх е унищожен, но съветският тоталитаризъм се изявява като един от победителите в конфликта и смазва половин Европа под своя ботуш. За Оруел тоталитаризмът има много ясно лице и методи: „Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, който тропа вечно върху човешко лице.“ Това, което британският писател не можеше да си представи нито за миг, е, че новият тоталитаризъм на 21-ви век, който сега дели пространство със стария, ще има боядисана синя коса и ще развява многоцветни знамена в името на разнообразието. С изключение на тази подробност, книгата му има пророчески характер. „Новоговор“ еволюира в „приобщаващ език“, начин на говорене, който кара говорещия да звучи като идиот, но в който идеята е основно същата: да се промени значението на думите и по този начин да се манипулира мисълта. “Престъпмисъл” също е опасно близо до реалността и вече има арести за тиха молитва пред клиники за аборти. Твърдението от 1984 г., че „Тези, които контролират настоящето, контролират миналото и тези, които контролират миналото, контролират бъдещето“, е незабавно уместно, защото “уокизмът” е тотална офанзива срещу настоящето и има за цел да пренапише миналото, за да оформят бъдещето.
Опитите за пренаписване на историята не са новост, както се вижда не само в миналото, но и днес в действията както на авторитарни, така и на демократични правителства, които прилагат „закони за паметта“, така че да се помни само това, което отговаря на доминиращата идеология. “Уокизмът” участва в пренаписването на историята с измамни културни продукции, в които например Ан Болейн е чернокожа жена и феминистка, или в които хомогенните средновековни общества са представени като разнообразни и мултикултурни. Изгарянето на книги също присъства в културата на анулиране, която забранява изучаването на класиците и цензурира – или по-лошо, пренаписва – произведенията от миналото. Но “уокизмът”, като постмодерно творение на културния марксизъм, се появи по начин, невиждан досега в света на популярната култура. За “уокизма” не е достатъчно да се пренапише историята; “уокизмът” изисква да пренапишем фентъзито, фантастиката и всички въображаеми светове, които съществуват в книгите и филмите. Елфи, джуджета, вещици и джедаи трябва да бъдат – и са били – подложени на пресата на политическата коректност.
Абсурдността и нелепостта на “уокизма” може да подскаже, че той ще рухне под собствената си тежест, но истината е, че това е политически дневен ред, поддържан въз основа на голяма чекова книжка, и поддръжниците му изглеждат по-скоро като членове на култ, отколкото защитници на политическа идеология. Нека си представим, че сме деца за момент и си представим как израстваме с разнообразно и приобщаващо пространство и истории за супергерои. Помислете за драматичната сцена в „Империята отвръща на удара“ с Вейдър, който казва на сина си: „Люк, аз съм твоят нераждащ родител“; помислете за Хан Соло, който обмисля дали да не се самоопредели като ууки; помислете за комикси с небинарни джедаи; помислете за истории, в които е трудно да се разграничи кое е добро и кое е лошо и където само малцинственото представителство и квотите за пол имат значение. Израствайки потопени в такива неща, щяхме ли да бъдем същите хора, които сме сега?
Kлайв Луис пише: „Тъй като е толкова вероятно (децата) да срещнат жестоки врагове, нека поне са чували за смели рицари и героична смелост. Иначе правите съдбата им не по-светла, а по-мрачна.“ Заложена е по-добрата им съдба и най-вече възможността за такава. Прекратяването на “уокизма” е наложително не само на арената на съвременната политика, но и в произведенията на художествената литература.
Ексклузивно за България съдържание за “Консерваторъ” от нашите партньори “The European Conservative“
