ЕС високо цени „върховенството на закона“. Член 2 от Договора за Европейския съюз — по същество конституцията на ЕС — ангажира Съюза да го подкрепя (заедно с достойнството, свободата, демокрацията, равенството и много други неща). В светлината на това Брюксел изготви добре рекламиран годишен доклад за състоянието на върховенството на закона във всяка държава членка от 2020 г. насам.
Изданието за 2024 г. беше пуснато през последната седмица на юли. Нито една страна-членка не излезе невредима, но Италия и Словакия бяха особено критикувани. Първата заради законите си за клевета, правилата си за лобиране и политически дарения и липсата на национална институция, която да блъска тъпана за правата на човека. Словакия, от своя страна, беше изтъкната заради липсата на закони за лобирането, неуспеха да гарантира независимостта на своите обществени медии и недостатъчните обществени консултации относно законотворчеството. Може би предвидимо, Унгария също си го понесе немалко критики от страна на Брюксел: тя, както се каза, не успява да плаща достатъчно на съдиите си, протаква се със създаването на мощен независим медиен регулатор, не приема достатъчно закони за лобиране и въведе правила за международните неправителствени организации, за които е трудно да работят в Унгария, за да влияят на нейните политики.
Като изключим това, имаше многократни призиви към други страни да предоставят на организациите на гражданското общество определени правни предимства, да финансират независими обществени медии, да въведат правила за разпространението на правителствена реклама и т.н.
Стойността на всяка дадена критика може да се обсъжда, но има едно нещо, което не може: повечето от тях имат малко или никакво общо с върховенството на закона или поне с върховенството на закона, както се разбира традиционно. Това не е някакъв педантичен терминологичен въпрос; той има значение. Това, което имаме тук, е разширяване на една непротиворечива идея на места, които никога не е трябвало да достигне, и нейното въоръжение за други, по-противоречиви цели на политическа намеса.
Съвременният произход на идеята за върховенството на закона се крие в книга от 1885 г. на английския юрист Албърт Вен Дайси, Въведение в изучаването на конституционното право . В него той излага ясна, но ограничена концепция за върховенството на закона. Според него гражданите не трябва да бъдат подчинени на произволната власт на длъжностни лица и други да им казват какво да правят или да се намесват в тяхната личност или собственост. Вместо това публичните правомощия трябва да бъдат ограничени от ясни и точни правни правила, без да се допуска допълнителна свобода на действие поради тяхната позиция. Той вижда в това превъзходството на английската конституционна уредба над деспотизма, ширещ се на европейския континент, и на тази основа провъзгласява, че „англичаните се управляват от закона и само от закона“.
Това е привлекателна концепция, с която днес е трудно да се спори. За съжаление, това също е формалистично твърдение, както вероятно Дайси не би признал свободно. То не казва нищо за съдържанието на законите, на които всеки трябва да се подчинява; от което следва, че в най-добрия случай е необходимо, а не достатъчно условие за ефективна конституционна защита на правата.
Именно това в крайна сметка причинява преиначаването на термина “върховенство на закона”.
В Англия Центърът Бингам, водещата организация, насърчаваща върховенството на закона днес, не успя да устои на изкушението да превърне концепцията от формалистичната, с която всеки може да се съгласи, към по-съдържателен идеал, който, колкото и да изглежда привлекателен, е много по-противоречив политически. Визията му е, че съществува „в интерес на доброто управление и мира у дома и в света като цяло“. В съответствие с това той разшири идеята, за да обхване неща като агресивната защита на правата на човека, задължението на правителството да действа справедливо и разумно и задължението на държавните органи да спазват стриктно международното право. В резултат всички опити да се ограничи властта на съдилищата, сега редовно (и погрешно) са наричани като директни атаки срещу върховенството на закона, дори ако истинската им цел е да запазят целостта на демократичния политически процес.
Това ни отвежда до ЕС, където се случи нещо много подобно. Върховенството на закона, както е формулирано в член 2 от Договора за Европейския съюз, бавно започна да приобщава много други политически ценности; сега се тълкува разширително като обхващащ доста прогресивен либерален дневен ред, включващ не само демокрация, но и основни права, медиен плурализъм, насърчаване на мъгляво дефинирано „равенство“ от национални органи, създадени за тази цел, доста свобода на действие на НПО за влияние върху политиките в отделните държави и т.н. Това може да са добри или да не са добри неща, но едно е ясно: за разлика от първоначалната сравнително непротиворечива концепция на Дайси, те често са политически тенденциозни и със сигурност не са въпроси извън политическите аргументи.
Но има нещо повече от това. Трябва да помним, че ЕС е орган, чиито инстинкти почти всички са в полза на дискретната централизация на властта в Брюксел. Включването на върховенството на закона в Договора за Европейския съюз беше внимателно оркестрирано — поне отчасти — за да стане ясно, че върховенството на закона е до голяма степен работа на ЕС, както и на държавите-членки“, подсилена точка чрез добавянето на член 7 от същия договор, предвиждащ централни санкции за държавите-членки, за които се установи, че не го спазват. Освен това, погледнато по този начин, не е трудно да се разбере защо е в интерес на хората в сградата на Берлемон върховенството на закона да бъде дефинирано възможно най-широко. Колкото по-широко, толкова по-голяма е възможността за централните органи в Брюксел да критикуват законите на отделните държави-членки.
ЕС не се свени да използва този инструмент. През последните няколко години помислете за производствата, предприети срещу Унгария и Полша по въпроси като назначаването на национални съдии. Или, още по-конкретно, имаше приемането през 2020 г. на регламент, който изрично поставя плащанията на ЕС към страните членки в зависимост от тяхното спазване на гледната точка на Брюксел за върховенството на закона.
Което ни връща към доклада за 2024 г. Върховенството на закона може да звучи непротиворечиво; за редовния читател на лявата преса изявление, че Италия, или Словакия, или някоя друга страна се връща назад към нея, изглежда достатъчно осъдително. Но не трябва да се заблуждаваме. Сладкодумието на този доклад, както и тези преди него, представляват скрито заграбване на власт: пълзящо усилие на централните органи на ЕС да наложат в целия блок своите собствени прогресивни, либерални възгледи по въпроси, които далеч не са политически противоречиви. Ако сте гражданин на европейска страна, който цени собствените си демократични институции, трябва да сте нащрек. Не казвайте, че не сме ви предупредили.
Ексклузивно за България съдържание за “Консерваторъ” от нашите партньори “The European Conservative“
