Формациите демонстрират незаинтересованост от разпространението на визиите, а хората вече са загубили доверие. Как съдбата на България, а не злободневието, може отново да е в основата на диалога? Защо предизборните кампании спряха да бъдат арена на идеите?
Предстоящият вот дискутираме пред БНР Тома Ушев, редактор в дясна платформа Консерваторъ:
БНР: Наближаваме предизборна кампания. Да уточним, че това е месец, през който, даже в цял свят е така, формациите трябва да се срещат не със симпатизанти, а с гражданите. Трябва да разпространяват политики и най-вече визии. Това в България обаче не е така от известно време. Защо партиите отказват да изпълняват функциите си не само в парламента, но и тогава, когато трябва да бъдат близо до народа, за да го спечелят?
“Ако погледнем глобално, в целия западен свят се наблюдава един такъв процес, в който като че ли както партиите, така и голяма част от избирателите, са се изморили от този диалог, който демократичният процес изисква и се обособяват в две все по-радикално разделени групи, които сякаш се опитват да се съравновават чисто демографски и не толкова идейно “
БНР: Можем ли да потърсим вина и в избирателя, а не само в партиите?
“Вината винаги е нещо, което е споделено в такива ситуации. Животът, който живеем тук на Земята, винаги изисква две страни, които да участват. Дори едната страна да не изпълнява своите задължения, другата страна, която в случая е избирателите, следва да бъдат някакъв гарант и контрол върху случващото се, но това, което ние виждаме, е че обикновеният човек в България като че ли няма желание или няма капацитет да изпълнява тази си функция, което напълно улеснява политиците да правят каквото си искат“.
БНР: Може би е късно този проблем вече да бъде решен що се касае настоящите поколения. Това нещо не трябва ли по-скоро да бъде закърмено, да бъде обучено от най-ранна възраст? Ако до 40-годишна възраст не си се интересувал от политика, и после няма да го правиш.
“Ако се върнем към древната класическа гръцка философия още на Платон и Аристотел, техните теории за това как трябва да бъде устроена държавата и как е структурирано обществото… ние ще видим, че това е един процес, който надхвърля рамките на човешкия живот. Когато в обществото се появят определени тенденции, то по-скоро си продължават така в кривата, в която са зададени. Например, що се отнася до нашето обществото, то нещата, казано разговорно, са изтървани. Проблемите надхвърлят далеч строгите рамки на темата. Да кажем, това е свързано с други теми като хазарт, спорт, патриотизъм. Нали, говоря за политически не представен патриотизъм, така че да, обществото няма как да се справи с тези проблеми от днес за утре. Това не променя факта, че ние като граждани и като хора имаме своите отговорности и своите битки, които сме длъжни да проведем. Така както, ако се върнем към римската история, Катон се е борил с тиранията в своето време, въпреки че е знаел, че идването на Цезар е неотменимо“.
БНР: Разбира се, колкото и да е отчайващо положението, обществото има своята отговорност, своята функция. Не трябва да се отказва от нея. Но пък цялата сцена, която наблюдаваме, е един Параграф 22: партии, които не се интересуват от хората и хората, за които по всяка вероятност чашата е преляла. Практически е почти невъзможно да вярваш на настоящите изпълнители.
“Затова те не си дават и зор да обясняват или да дават обещания, да поемат някакви конкретни отговорности, тъй като системата, в която живеем, е олигархична. Партиите са просто изразител на волята на някаква част от тези олигарси. Неизменно е политиката преди всичко да привлича хора, които я виждат само като път към забогатяване, без да си дават сметка за значението на властта и отговорността на властта като такава. Съответно този тип хора не мислят дългосрочно, те няма и как да мислят дългосрочно, защото целите им са различни от това да се подобри всеобщото положение или да се извършат някакви необходими реформи”.
БНР: Често си говорим, при това с право, че обществото е недоволно, защото не вижда конкретни действия и решения. От какво се нуждаем? Какви приоритети искат хората да бъдат реализирани?
“Ако погледнем към нашата българска история, там виждаме ясно, че България като държава и съответно като общество е имала своите периоди на възход, когато е имала своята духовна, т.е църковна и образователна свобода. Независимо дали говорим за Първото българско царство или за Възраждането, през църквата и през образованието, през тези два стълба, е минавала нашата народностна себереализация. Затова мисля, че в момента онова, от което имаме най-голяма нужда, е именно образованието, защото ако има няколко училища, които съумяват да формират бъдещия елит на нацията, то българският народ ще продължи да се развива и да съществува. Що се отнася до непосредственото бъдеще – по-скоро трябва нашите сънародници да мислят как да се адаптират, за да бъдат успешни в бъдещето, а не толкова да бъдат фокусирани върху настоящето, тъй като то изглежда като една канара, която не може да бъде заобиколена лесно”.
БНР: Аз доста често обичам да казвам нещо, в което съм убеден. Човешката история го доказва. Просвещението си води след себе си политическата свобода, а не политическата свобода просвещение.
“Именно. Какво означава просвещение? Хора, които са грамотни, които имат себеуважение, които имат реална преценка за ситуацията, защото имат необходимите познания и нравственост… без такива хора няма как да имаме политическа свобода. Съответно и това, което виждаме в настоящето, че когато се загуби числото на тези хора, то с тях се губи и посоката, в която върви цялото общество и държавата върви към разпад“.
БНР: На прага сме на новата предизборна кампания, която не че не започна още със старта на 50-тото НС, но очаквате ли нещо по-различно? Част от анализаторите казват, знаете, че сега “чашата е преляла и сигурно са си взели поуки”.
“Да, съгласен съм, че чашата е преляла, но не съм съгласен, че са си взели поуки. Когато човек си взима поука, той променя своето поведение и отношение към проблемната тема. Докато това, което виждаме, е напротив… утвърждават се в своето поведение и стават все по-нагли”.
БНР: Случващото в ДПС и в БСП как ще го коментирате?
“Случващото се в ДПС е съвсем естествен развой на събитията, при който децата на революцията убиват своите бащи. Така, както сме го наблюдавали в хода на безброй революции. Това нещо е продукт на тиранията, която се разпрострира в обществото и на която Делян Пеевски е някакъв колективен изразител. Случващото се в БСП е просто продължаване на разпада. Това е някакъв опит на част от хората в тази партия да се борят с неумолимия ход на времето, но как ще се развие ситуацията – предполагам, че не е интересно на по-голяма част от населението, тъй като тази партия е затворена в чисто партийния си интерес и не обръща поглед към глобалната картинка в страната”.
БНР: Друг предизборен сюжет, който буди интерес. Надявам се, че не пресилвам, но лодката на ППДБ се поразклати предизборно. Очевидно е, че в демократичното обединение има някакви различия. Струва ми се, че липсва синхрон.
“Демократите иронично нямат синхрон, защото голяма част от хората в този сегмент самите те нямат демократична и либерална настройка към живота, което води до огромни личностни сблъсъци, които са изцяло личностни, а не идеологически. Съответно това води до безкрайното роене в дясно, което се случва в момента между ПП и ДБ, но се е случвало в миналото между ДБ и ДСБ, между ДСБ и СДС, имаше Реформаторски блок по едно време… то е един и същ процес там. В голяма степен и самите хора са все още същите. Не е нещо много изненадващо. Проблемът за тях идва от гледна точка, че самият им електорат е твърде малък, за да си позволят такова голямо его”.
БНР: Съгласявам се, че електоратът е малък. На моменти се чудя обаче дали не е твърде голям? Да оставим медийните престрелки настрани, постоянното споменаване на Борисов и Пеевски, които несъмнено са проблем… нека не забравяме, че отново двамата са на сцената благодарение на демократите.
“Това е другият голям проблем в демократичната общност, нали, както се казва – рибата се вмирисва откъм главата… Защото тези хора показаха, че властта е самоцел малко или много, отказаха се от всички свои дългосрочни цели, което абсолютно лиши целия ни политически живот от някакъв дебат, тъй като единствените теми допреди този им ход бяха техните теми за съдебна реформа. Сега обаче тези теми нямат никаква тежест, тъй като са обезсилени от безпринципното отношение на ръководството на демократичната общност“.
БНР: По-голямата част от обществото, мисля си аз, следи политиката, при все че може би не разбира от нея. Това, което ми прави впечатление, е че в пространството се подхвърлят термини, които не се използват правилно: либерали, консерватори, дори демократи. Аз не съм убеден, че ППДБ са класически дясна формация.
“Т.нар демократична общност у нас инстинктивно още от 90те години има така своята слабост към етикета дясно, тъй като управляващата партия, срещу която първоначално застава тази група хора, е лявата БКП. За да бъде нещо наистина дясно, то трябва да има дясна субстанция, дясна есенция. В нашата демократична общност това не присъства, тъй като те пък имат връзки с левите партии, които са в западния свят, което ги поставя в някаква много неудобна ситуация да балансират на един много тънък скален ръб, от едната страна на който има български електорат, който естествено не може да приеме думата ляво като нещо позитивно, а от другата страна са партньорите от Запада, които очакват от тях някакви конкретни политики. Отделно, че объркването идва и от факта, че в американския политически жаргон левите биват наричани либерали, докато в Европа исторически това не е точно така. Съответно бързо променящия се политически речник допълнително пречи да се изкомуникират необходимите послания с широката публика”.
БНР: От думите Ви до този момент мога да направя извод, че поне в краткосрочно бъдеще очаквате основната тема да продължи да бъде злободневието. Тоест ще продължим да наблюдаваме борба за надмощие между различни тъмни кръгове.
“Това е нашата съдба. Политиката е една скъпа игра, едно скъпо удоволствие, в което за да се включи човек, са необходими определени финансови ресурси, което малко или много предопределя настоящето положение. Дългосрочното планиране като феномен е продукт на една по-висока личностна култура, която, както говорихме вече, е разпространена сред все по-малка и по-малка част от населението. За да не бъдем напълно черногледи, можем да кажем, че у нас ситуацията е по-добре в някои отношения от други страни. Например, в западноевропейските, както вече виждаме, биват хора арестувани за публикации в социалните мрежи, което е път към диктатурата, подобна на тази в Китай”.
БНР: Има ли смисъл да се гласува на 27ми?
“Има смисъл, ако човек е политически ангажиран. В противен случай, наказателното негласуване, смислено или безсмислено, ще бъде все по-разпространено“.
БНР: Редица анализатори се обръщат към хората с твърдението, че има достатъчно формации, а човек трябва да се разрови да се запознае с техните програми. Има ли наистина толкова опции и сме пропуснали партия с огромен потенциал?
“Не мисля, че е задължение на гражданите да се ровят из някакви партии документи. Напротив, задължение на политиците е да комуникират своите послания ясно и до широк кръг от хора, в това число да използват и социални мрежи по предназначение, което те рядко правят. Съгласен съм, че партиите са много, но не са много от гледна точка на различията между тях. Гласуваме за Вълк 1, за Вълк 2 или Вълк 3, но не гласуваме за някой мъдър политик, защото нямаме този избор“.
