Тези дни либерал-прогресистките пропагандисти по всички земни кълбета пак истеризираха срещу Доналд Тръмп. И пак, както и през първата му кампания през 2016 г., когато заговори за изграждането на стена по границата с Мексико – по проблема с имиграцията. Сегашният повод е, че Тръмп атакува Камала Харис по темата с нелегалната миграция, за която тя носи отговорност като част от администрацията на Байдън, с думите: „В Спрингфийлд те ядат кучетата – хората, които са дошли, изяждат котките. Те ядат домашните любимци на местните хора, и това се случва в нашата страна и е срамно.“ Независимо от това, че използва един неособено политически коректен образ, с който се стереотипизират мигрантите, Тръмп постави за пореден път във фокуса на общественото внимание един реален социален конфликт, който властите и много от водещите медии в САЩ се опитват целенасочено да цензурират и да изключат от информационния поток. Нека обаче поставим темата в по-цялостен контекст.
Основна линия на либерал-прогресистката политика е насърчаването на нелегалната имиграция. Милиони влизат в страната, без да бъдат препятствани от граничните власти. Сред тях нахлуват и криминални банди, наркоразпространители, осъществява се трафик на хора с цел сексуална експлоатация. С благосклонното съдействие на властите в някои щати, нелегалните мигранти формират анклави в редица градове, в които властват сенчести структури и „законът на джунглата“, избуява престъпност, която разстройва драматично живота на местните общности, плъзват наркотици, проституция, насилие, изтощават се социалните системи, влошава се драматично жизнената среда.
Към нелегалната миграция се прибавя и целенасоченото „наводняване“ на редица градове с легален мигрантски поток по програмите за временна защита, които администрацията на Байдън и Харис прилагат спрямо някои провалени държави от Третия свят, като например Хаити. По силата на тези програми се предоставят право на работа и федерални помощи. Такъв именно е случаят с градчето Спрингфийлд в щата Охайо. Напоследък там са заселени повече от 20 хиляди души, предимно от Хаити, което е огромна демографска промяна, тъй като местното население е около 60 хиляди души. Там, както и в много други градчета, животът се влошава драматично.
Ако в големите градове подобни процеси по-лесно се претопяват в морето от хора, в малкия град това не е така. Всъщност, представете си типичен малък американски град – подреден, потънал в зеленина, тих, спокоен, сигурен. Гледали сте по филмите как вратите на къщите често не се заключват, дворовете са без огради? Толкова е спокоен местният живот там. А сега си представете, че в течение на броени месеци този начин на живот се обърне наопаки – събуждате се от викове и шумотевица и виждате, че на вашата морава са разпънати няколко палатки, разхвърляни са боклуци, някакви пришълци седят пред тях, други любопитно надничат през прозорците ви. Опитвате да ги подканите да напуснат, те се правят, че не ви чуват или направо ви заплашват. Звъните в полицията, оплаквате се на градските власти – обвиняват ви в „нетолерантност“. Постепенно улиците се покриват с фекалии, стените – с графити. Врати и прозорци се зарешетяват. Вечерно време по улиците става опасно. Бизнеси започват да затварят.
В общи линии това е процесът, който в различни мащаби се случва след наводняването с прекомерни мигрантски потоци. Разбира се, сред тях има и много хора, които идват и се заселват с най-искреното желание да изградят по-добър живот – работят, полагат усилия да се интегрират в местната общност. Но не те определят облика и последиците от разглеждания процес. Определят го тези, които пренасят и налагат социо-културни модели и дефицити, които влизат в остър сблъсък с местната социална среда. Като например, нелегалните мигранти от Венецуела в друго подобно американско градче – Аурора в щата Колорадо, които превзеха и окупираха с оръжие в ръка жилищен комплекс, заселиха се там и започнаха да тероризират обитателите, както става в клоаките на Каракас. Вече години наред пострадали от мигрантския тормоз жители на въпросния Спрингфилд в Охайо заливат местните власти с жалби и сигнали. Има много видеозаписи в Youtube от изслушванията им в тамошния общински съвет – вижте ги, чуйте разказите и оплакванията от първа ръка, не от манипулираните и цензурирани „информации“, не от грубо тенденциозния фактчекинг на либерал-прогресистките медии. Властите бездействат.
В такава среда обичайно избуяват също екстремизъм и расизъм. Но това не е основание да се пренебрегват или омаловажават реалностите. Най-съществена е радикалната подмяна на начина на живот на местните хора и нарушаването на техните права и сигурност. Ето тази атмосфера закономерно превръща темата с мигрантите отново в централен въпрос за предизборната кампания на Доналд Тръмп.
Защо либерал-прогресистите в САЩ причиняват всичко това на държавата си? Или техните проксита – в Европа? Защо с едната ръка говорят за „върховенство на закона“, а с другата толерират нелегалното нахлуване на мигрантски пълчища или беззакония? През 2002 г. Руи Техера и Джон Джудис, популярни политически анализатори в САЩ, издадоха книгата „Възникващото демократично мнозинство“. В нея развиха хипотезата, че демографската съдба на Америка принадлежи на демократите, защото констелация от многобройни малцинства и мигрантски общности, млади хора, жени и професионалисти в областта на икономиката на знанието щяла да им позволи да наложат трайна доминация.
Нелегалната миграция е част от тази политика, защото се смята, че разширява електоралния корпус на демократите. Целта им е дълбочинна промяна на социо-културната матрица на обществото. А покрай това – и осигуряване на нискоквалифицирана и непретенциозна работна ръка – нова работническа класа.
Възходът на Обама сякаш дойде в потвърждение на тази хипотеза. Но в нея имаше една стратегическа грешка. Радикализацията и културните войни, които насъскаха идеолозите на демократите, за да възпламенят малцинствата и да ги превърнат в бойни ескадрони на либерал-прогресистката доминация, отчужди традиционната работническа класа от тях и даде тласък на Доналд Тръмп. Неслучайно същите Руи Техера и Джон Джудис миналата година констатираха тази грешка в новата си книга, озаглавена „Къде се изгубиха демократите?“. Те вече призовават демократите за умереност и „примирие“ с консерваторите по четири ключови теми в либерал-прогресистката ортодоксия – имиграция, раса, джендър и климат. Разказвам в едър щрих тези идеологически и социално-политически процеси в САЩ, за да изпъкне по-релефно колко елементарен и неверен е дискурсът, който се опитват да налагат либерал-прогресистките пропагандисти, които критикуват Тръмп по мигрантския въпрос. Не, това не е въпрос нито на расизъм, нито на дискриминация. Това е защита на достойнството, правата и сигурността на тези, които с данъците и труда си съграждат своята държава, град, общност и не желаят техния начин на живот да бъде принудително и насилствено подменян с модели от Третия свят. Не е въпрос на „културен империализъм“ или на „ксенофобия“, както твърдят крайните левичари, а на взаимно зачитане и уважение, които са в основата на всяка устойчива и успешна човешка общност.
