Събитията от това лято едва ли биха могли да ни покажат по-ясно как безгръбначното и саморазрушително отношение на Европа към борбата с ислямизма тук и в чужбина излага на риск демокрацията и западната цивилизация. Въпреки това нашите лидери отказват да видят истината. До неотдавнашното обявяване на бъдещите им събиране и големи концерти, бритпоп групата от 90-те години на миналия век Oasis се появяваше в новините само когато имаше терористично нападение в Обединеното кралство; най-вече след бомбения атентат в Манчестър Арена през 2017г., когато ислямски атентатор самоубиец погуби 22 души, включително деца, и рани още хиляда на концерт на Ариана Гранде в родния град на групата. След поредната терористична атака властите пускаха класиката на Oasis „Don’t Look Back in Anger“ при всяка възможност, сякаш е държавен химн в тоталитарен режим. Посланието към обществеността е: бъдете тъжни, плачете пред камерите, но не показвайте „неправилния“ вид емоции; не се ядосвайте за ислямисткото избиване на невинни. А ако го направите, ние ще дойдем за вас.
Междувременно медиите се наговарят да използват неутрално звучащи термини като „трагичен инцидент“, за да опишат терористичните атаки, и ги изхвърлят от дневния ред на новините възможно най-скоро. През последното десетилетие неведнъж станахме свидетели на подобна реакция на нападенията в Европа. Последните събития обаче са ярко напомняне, че това пораженско отношение към ислямизма само влошава нещата и насърчава нови нападения. Крайно време е да започнем да казваме истината за опасността, надвиснала над всичко, което ни е скъпо – и да се ядосаме на отказа на жалките ни лидери да ѝ се противопоставят.
Вече знаем, че германските власти не само не са депортирали сириец, който не е успял да получи убежище в продължение на една година, но и са продължили да му отпускат държавни помощи в размер на 368 евро месечно. Исса ал Хасан се отплати за щедростта на домакините си, като закла трима души и рани още осем на „фестивал на разнообразието“ в град Золинген. Как реагира германската политическа и медийна върхушка на това убийство? Социалдемократическият канцлер Олаф Шолц първо се придържа към неутрализиращия сценарий, като нарича нападението „ужасно събитие“, сякаш е било природно бедствие. След това обеща да контролират ножовете – сякаш острието, купено с парите на германските данъкоплатци, само се е забило във врата на посетителите на фестивала, без помощта на нелегален мигрант.
Но най-вече партиите на естаблишмънта се притесняваха на глас, че „крайнодясната“ Алтернатива за Германия (AfD) ще „използва“ клането, за да постигне политически успехи на предстоящите избори. Докато ние си мислим, че проблемът е в терористичното убийство на германски граждани от ислямски мигрант, който не е имал право да живее в Германия, те си въобразяват, че истинската опасност е в това, че германските избиратели са разгневени. Същевременно терористите от ИДИЛ направиха изявление, в което обявиха убиеца от Солинген за „войник на Ислямска държава“. Те заявиха, че 26-годишният убиец е предприел страхливото си нападение, „за да отмъсти за мюсюлманите в Палестина и навсякъде“. Независимо дали твърдението за пряка връзка с ИДИЛ се окаже вярно или не, изявлението беше брутална илюстрация на връзката между борбата срещу ислямизма в Европа и по-широката война срещу ислямския тероризъм, съсредоточена във войната на Израел срещу Хамас в Газа.
Как реагираха лидерите на Европейския съюз? Като обсъдиха предложение за налагане на санкции на министри от израелското правителство и осъдиха Израелските отбранителни сили за започването на операцията на Западния бряг, целяща да попречи на ислямските терористи там да организират планирано повторение на кланетата на Хамас в Израел от 7-ми октомври. Човек почти би си представил, че именно Израел, а не ИДИЛ, току-що е поел отговорност за хладнокръвното убийство на цивилни граждани по европейските улици.
Някои от нас може би си мислят, че заплахата, за която трябва да се притесняваме, идва от геноцидните ислямисти, които искат да унищожат Израел – единствената демокрация в Близкия изток. А у нас – от западните левичари, които израелският министър-председател Бенямин Нетаняху с право нарича „полезни идиоти“ на Иран и неговите ислямистки съюзници и чието скандиране „от реката до морето“ е код за изтриване на държавата Израел от картата и прогонване на евреите. За лидерите на ЕС като ръководителя на външната политика Жозеп Борел обаче изглежда, че далеч по-големият проблем е, че тези досадни израелци ще настояват да се борят за оцеляването си, водейки война с култа към смъртта на Хамас и Хизбула, и по този начин рискуват да разстроят ислямския свят. Докато ЦАХАЛ напредва във войната си срещу терора, ЕС отстъпва от подкрепата си за Израел на всички фронтове. Междувременно в Обединеното кралство, исторически верен израелски съюзник, летаргичната държава вече ефективно обяви война на Израел, тъй като висши служители действат за спирането на нов износ на оръжие още преди лейбъристкото правителство официално да е обявило промяна в политиката си.
Разбира се, ако се осмелите да се отклоните от конформисткия сценарий, рискувате да бъдете политически оклеветен. Поставяте ли под въпрос въздействието на неконтролираната имиграция върху европейското общество? Това ви прави „крайно десен“ ислямофоб. Предполагате, че Израел има право да се защитава в борба на живот и смърт? Следователно, вие не сте нищо по-малко от „апологет на геноцида“. Ето докъде са стигнали нещата в черните пропагандни войни. Когато AfD заклейми убийствата в Золинген като последица от германската имиграционна политика на отворени врати, Politico – гласът на естаблишмънта на ЕС – възкликна, че „крайно десните критики на фона на липсата на информация за нападателя напомниха за неотдавнашните бунтове в Обединеното кралство, които бяха разпалени от неверни твърдения, че заподозреният нападател, който уби три млади момичета, е новопристигнал имигрант.“
В Германия, разбира се, AfD бяха прави – убиецът беше нелегален мюсюлмански имигрант и ислямист, който, поне според изявлението на ИДИЛ, е убил тези германци, защото са били християни. Но никога не обръщайте внимание на такива дреболии като фактите. Ако кажете, че това е достатъчно, може да бъдете наклеветени с четката на „крайно десните“ и обвинени в подстрекаване към бунт.
Със сигурност е време да проявим гняв пред лицето на смъртни заплахи и да кажем истината за ислямистите и техните полезни идиоти, независимо дали става дума за левичари, които споделят омразата на Хамас към западната цивилизация, или за жалките фигури на естаблишмънта, които не желаят да защитят ценностите на собствената си цивилизация. Трябва да им кажем, че сме твърдо решени да защитаваме националния си суверенитет и демокрация срещу Брюксел и елита на отворените граници и да подкрепяме израелската демокрация срещу всички желаещи. И че независимо от това какви клевети ще хвърлят по нас „крайно десните бунтовници“, ние ще откажем да бъдем емоционално изнудвани и политически клеветени, за да си мълчим.
Ексклузивно за България съдържание за “Консерваторъ” от нашите партньори “The European Conservative“
