В контекста на събитията от войната между Израел и терористичните групировки Хамас и Хизбула, все по-често стои и въпросът какви са рисковете пред нашата страна. Макар и не в пряка близост до сблъсъците, за България сериозният въпрос е свързан с потоците бежанци и мигранти, които винаги тръгват към Европа след подобни конфликти.
Ако отворим статистиките, изнесени от Държавната агенция за бежанците, няма как да не ни направят впечатление няколко неща. Първото е, че преобладават мъжете (на графиката долу извадката е за м.август, но останалите не правят изключение). Те са огромен процент. И макар всички, които широко са разтворили обятията си, размахвайки плакати с „Refugees Welcome” да твърдят, че милиони деца и жени са бежанци, а всеки, който се противопоставя на неверния им наратив да бъде заклеймяван като расист и хомофоб, всъщност истинските жертви на всякакви военни конфликти – най-малките и беззащитни деца и лицата от женски пол, явно не напускат страните си. Дали не им позволяват или те не искат, е отделен въпрос, но истината е, че използвайки оправданието за войната, към Европа плъзват милиони мъже в разцвета на силите си. Тоест, не говорим за бежанци, а за мигранти.
Истината за мъжете и децата, които се регистрират у нас
Представляват огромния процент от тези, на които е предоставен бежански или хуманитарен статут. Следващи са децата, но там трябва да подчертаем, че първо – доста е трудно да се установи дали възрастта отговаря на твърденията им – много често се представят за малолетни или непълнолетни, за да получат по-лесно право на убежище или пребиваване; второ – дори да се установи, отнема много време. Както се случи с шофьора на автобуса с мигранти, който прегази двамата полицаи в Бургас преди две години. И едва преди няколко седмици, комплексната съдебно-медицинска експертиза, потвърди, че е бил пълнолетен, когато е предизвикал трагедията, въпреки че той твърдеше обратното. Да повторим – две години, и то при положение, че се касае за убийство на служители на реда. Нали се сещате в обикновени ситуации колко време би отнело и как в действителност нямаме нито ресурсите, нито времето да прилагаме тази процедура спрямо всеки, представящ се за малолетен или непълнолетен. Още повече, ако предостави документ – най-често фалшив, че е на възрастта, която твърди.
И трето, но не по маловажност – страните, от които идват въпросните, са с доста по- различни порядки и култура. Едно е дете на 14-16 от европейска страна, едно е 14-16 годишен мюсюлманин от страна във война или с продължителни военни действия през годините, където и на 8-9 годишните им се дава оръжие в ръцете, за да убиват друговерци и врагове.
Доказателство за това са и редицата престъпления, които извършват на наша територия. Един от най-бруталните случаи е регистриран през 2019г., когато двама афганистанци изнасилиха 15 годишно момиче. Мустафа Хан и Лахаб Юсуфзай са съответно на 16 и 17 години към онзи момент, по данни, предоставени от Държавната агенция за бежанците. Не по-малко притеснително е, че както вероятно малцина знаят или се замислят, че въпросните, както и всички като тях, пребиваващи у нас, са на свободен режим в общежитията за мигранти (часови диапазон 8:00 ч.-22:00 ч. през лятото и 8:00 ч. -20:00 ч. зимно време, който диапазон обаче въобще не се спазва), а пък конкретните двама даже са били подали документи и всеки момент се е очаквало да получат статут на бежанци.
Или пък в случая от тази година, в София, когато след разправия между няколко човека, 17-годишен с хуманитарен статут е намушкан от 19 годишен, също с такъв статут. И това са само два от стотиците инциденти, при които уж деца – по нашите критерии – извършват тежки престъпления или участват в такива.
Не по-малко сериозните тревоги – както и нас, така и в останалата част на Европа, касаят
Терористичните действия
Този риск за континента, в частност – за страната ни, съществува отдавна, като най- сериозно се усети и по време на войната в Сирия. По данни на Международния център за изследване на радикализацията, базиран в Лондон, между 2022 и 2023г. са се увеличили 4 пъти опитите за осъществяване на терористични атаки на територията на Европа, а покрай конфликти като сегашния нараства и опасността и от радикализация на прииждащите, както и на вече установените в европейски страни лица от Близкия Изток и Африка. А според експерти (Атанас Русев, директор на програма „Сигурност“ в Центъра за изследване на демокрацията), „най-уязвими към радикализация са младежите от имигрантските общности в Европа между 13 и 19 години”. Такива у нас си имаме в излишък…
Не е тайна, че терористичните групировки използват именно подобни ситуации, за да планират атентати в различни страни на нашия континент, като разчитат на милионния бежански поток, който тръгва към континента ни. Да обясняваме колко неподготвени сме, както и положението по границата ни с Турция, е излишно, всичко го знаем, най- наясно са управниците ни.
Прави впечатление, отново според данните от ДАБ, че и у нас продължават да пристигат лица от места, на които към момента няма военни действия. С всеки месец нарастват и молбите за закрила. Продължават да искат убежище и предимно сирийци, следвани от афганистанци, в които страни вече няма активни военни действия.
Не е трудно да си отговорим на въпроса какви са тези мъже, които вместо да възстановяват разрушените си страни, предпочитат да поемат към Европа. Едните са икономически мигранти, които търсят по-лесен начин на живот, предимно разчитайки на щедрите социални системи, върху които предпочитат да вегетират, а не да се впишат в начина ни на живот. И наглед парадоксално, вместо да са благодарни за сигурността и прехраната, която нашият континент им предоставя, те се радикализират. Поради същата причина жени/те им обикновено не стигат до Европа – те са излишни в цялото уравнение, макар различни НПО-та да продължават да ни карат да се чувстваме виновни за всички конфликти по света, за битите и убивани от ислямисти жени, за положението им в част от Азия и Африка.
Изправени сме пред сериозен риск
И без това постоянно увеличаващите се у нас мигранти да ни залеят, ако конфликтът не приключи скоро. И освен бройката, още по-сериозният проблем е вече споменатият свободен режим на въпросните, както и това, че никой не следи и не знае къде и как може да намери дори лица, свидетели или самите те извършили престъпление. За пример отново се връщаме към трагедията с полицаите отпреди две години в Бургас, като при започването на делото по същество, стана ясно, че в съдебната зала трябваше да бъдат и част от мигрантите в автобуса, които обаче оказа се, са… изчезнали. Буквално нито един от тях не се яви за разпит по време на заседанието – някои са напуснали лагера за бежанци в Харманли и са в неизвестност, други не са открити на адресите им, трети са напуснали страната ни. И нашите отговорни органи не могат да ги намеря. Разграден двор…
А че в близко бъдеще не се очаква разрешаване на конфликта, напротив – всичко говори за задълбочаването му, индикира и призивът на Израел от днес (05.10 – бел.авт.) към ливанските бежанци да не се връщат по домовете си, защото ударите по селища в Ливан ще продължат. И на този фон, стряскащо звучат данните, че палестинците в Близкия изток са близо седем милиона души, от които агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA) казва, че в момента по различни начини подкрепя близо 6млн. души в региона, които живеят в 58 бежански лагера в Йордания, Сирия, Газа, Ливан и други. Излишно е въобще да напомняме какво ни очаква, ако дори само малък процент от тези милиони поеме към европейските страни, които – да не забравяме – вече имат доста по-стриктни изисквания за оставане на тяхна територия.
Така например, както наскоро стана ясно, немското правителство планира да стимулира трансферите на страните-първоприемци от ЕС, което включва и т.нар. миграционен пакт. Именно България е такава страна първоприемник… Подобни промени въвеждат и в Австрия. А ние все още не знаем и само гадаем какво точно е обещал и подписал бившият министър председател Николай Денков, макар едно поне да стана категорично ясно – длъжни сме да приемем върнатите ни мигранти.
Конфликтът вече излиза извън рамките на оста Израел – Хамас/Хизбула и както винаги при подобни случаи, последствията са трудно предвидими – както в по-широк геополитически план, така и конкретно за България.
