Ще бъде ли направена първата крачка към решението или политическата криза ще продължи да се задълбочава?
Това ще зависи от осемте формации 51-вото Народно събрание.
Предстои ли исторически компромис или начертаните червени линии предопределят нов вот през пролетта?
Бъдещето на политическия живот в страната дни след като България се произнесе за следващата изпълнителна и законодателна власт дискутира Теодор Димокенчев, юрист и автор в дясната платформа Консерваторъ в БНР:
БНР: България се произнесе за новата изпълнителна и законодателна власт. Какви са изводите от изборните резултати?
“Изборните резултати показват още от същото, че не излизаме от този водовъртеж, в който сме влезли. Аз и преди съм казвал при вас, че това не е точно политическа криза, тъй като нашата конституция си е предвидила какво се случва в такива случаи. Основният проблем сега e, че в голяма степен последните промени в Конституцията, част от които все пак бяха отменени от Конституционния съд, но част от тях останаха, те леко счупиха тази система. Като цяло нашите политици като пипнат Конституцията и все нещо счупват. Правят се конюнктурни промени в един документ, който би трябвало да е основополагащ. Разбира се, това разклаща цялата политическа система. Това, което виждаме, е че продължават хората да са изключително раздробени в желанията си кой да управлява. Основните играчи запазват грубо дяловете си в парламента. Това трудно ще доведе до някакво стабилно управление. Решението вероятно няма да е нови избори, тези бяха седми подред. Ще трябва нещо качествено ново да се появи. Дали някой от играчите да изчезне по някаква причина, дали да се появи нов играч, който наистина да успее да увлече достатъчно хора така, както го направи Слави Трифонов преди провала си, както го направиха Продължаваме промяната преди провала им… някакъв такъв играч, който да размести нещата. В момента ние сме в едно състояние на гражданска война без оръжия, това е нашата политика“.
БНР: Пред Президентството в последните дни група хора протестират, искайки изборите да се касират, да се проведат нови. Да, всички ние можем да се обединим около тезата, че сегашната политическа класа е изчерпана. От друга страна, безсмислено е да ходим до урните постоянно, когато ни се предлага едно и също. Това са формациите в страната. Ако не се появи нов играч, е безсмислено да повтаряме едно и също.
“Абсолютно е безсмислено. Имайте предвид, че такова безвремие е най-удобният момент за организираните групировки, за престъпните олигарси, да се ширят така, както си поискат. Ако има междувластие, това значи, че по места властта се корумпира, разяжда се, покварява се, много по-лесно е, когато нямаш едно стабилно управление, да започнат да се разлагат държавните институции, да се разлага реда, който полицията налага, а нека да не се правим на луди, редът и върховенството на закона никога не са били изрядни в България. Винаги е имало какво да се желае от тях. В момента е очевидно, че особено извън София и големите градове, нещата не са наред. Нещата, които виждаме по секциите, като записи, истории, които чуваме,с всеки следващи избори се задълбочават откъм нередности, откъм измами. Разбира се, във всяка демокрация винаги има такива неща в някаква степен, но въпросът е да са толкова малки, до толкова малко ниво сведени, че да не влияят чак толкова на целия процес. Сега в случая с Величие виждаме наистина един фотофиниш, в който за 30 гласа, които има достатъчно индикации, че от много секции са били премахвани гласове не само за тях, но и за други партии, навсякъде има манипулации, това вече наистина засяга самата демокрация. Ако си спомняте, на едни от предните избори имаше едно абсурдно решение два дни преди вота да не се ползват машини. Имаше всякакви манипулации в тази насока. Защо се прави това? Защото някой не иска машинен вот да се ползва. Някой иска по тези секции, които са податливи на манипулация, да си ги прави тях. То е елементарно. Най-простата причина вероятно е най-вярната. Ние влизаме в една спирала, в която нашето население, което става все по-неграмотно, понеже образователната система не работи добре, ние разчитаме на мнозинство такива хора да ходят по секциите да броят и очакваме да не са податливи на корупция, на манипулации, на някакъв натиск. Няма как да стане това нещо. Когато имаш зависими по места хора, дали в някое село или в някой малък град, където олигархията доминира, много лесно става, дори не чрез паричен натиск, чисто неформален, тези хора да се склонят така че да манипулират изборите. Това е една опасна спирала, която трябва с твърда ръка да се пресече. Тази твърда ръка няма да дойде от сегашното политическо представителство, защото то най-малкото не може да сформира правителство, което да изкара повече от година”.
БНР: На 21 септември 2023 година с Вас разговаряхме за кабинета на Денков. Тогава се аргументирахте, че моментът за фундаментални промени е отминал. От днешна гледна точка не съществува ли такава възможност все още?
“Не. Аз смятах, че има наистина възможност за промяна, докато беше тази обществена енергия с новите играчи – ПП, ИТН. Тогава напрежението все още беше много остро. Имаше достатъчно енергия зад тях. А и те успяваха да се разграничат от наистина системните играчи преди тях. Това, което видяхме от последното правителство и като цяло последната година – Сглобки, договорки, всички тези радикално разделящи новите играчи от старите червени линии – всички те паднаха. В такова състояние, в което всички търсят да направят някаква Сглобка просто за да има правителство за колкото и да е време – това не е среда, в която могат да се направят фундаментални промени. Има нужда от обществена енергия, от политическа воля, от достатъчно здраво държане на властта, за да могат да се наложат тези промени. Нека сме реалисти, виждали сме много пъти как за изключително дребни промени излизат т.нар зелени на площада и Борисов обръща палачинката. Всички вече са показали, че искат или да тупат топката, което досега беше ситуацията в ГЕРБ, партия със стабилен електорат, която просто и е изгодно да няма правителство, защото не търпи негативи от това нещо, а другите партии вече се ослушват в някакво отчаяние да оцелеят и да останат релевантни, ослушват се за правенето на следващата Сглобка. Това не е среда, в която могат да се направят радикални промени. Новият стар фактор в цялата тази картинка е разцеплението в ДПС. Там Пеевски показва, че е феномен, както го нарече Доган, за пореден път. Двете ДПС-та вдигнаха целия резултат на ДПС като беше едно. Това променя нещата, защото общият им резултат въобще не е малък. Да, вярно, те в момента не са играч, който ще играе заедно, но вече не видяхме ли достатъчно обрати в нашата политика? Пеевски продължава здраво да държи нещата, продължава да напредва в марша си към взимането на властта. Аз няма да се учудя, ако той продължи да подобрява резултата си с някакви други мерки, не само с мерките, за които го обвиняват, че е получил този висок резултат. Засега сериозни реформи аз не мисля, че са възможни. Както виждаме, отворят ли Конституцията, отворят ли някой по-сериозен закон нашите политици, се случват невъобразими нелепости. Може би просто нямат професионализма да направят нещо, което да работи“.
БНР: От това, което говорят партиите, прави впечатление, при все че обиквено обещания и действия се разминават, но слушаме как “с всички, но без Пеевски”. Иронията, разбира се, че това са хората, които изпраха Борисов и Пеевски. Другото е, че формациите не намесват в своя разказ Доган. Не трябва да забравяме кой е той. Спомнете си, че Иван Костов го определи като проклятието на България.
“За мен при избора между Пеевски и Доган очевидно първият е човекът, с който трябва да се играе. Може би това е нещо, което води това поведение спрямо него. От една страна, всички са наясно, че Пеевски е зло, това е публичната риторика. Нормално е да има червени линии от поне половината партии. От друга страна, всички знаят Доган що за зло е, що за проблеми е причинил в нашата страна. За мен това игнориране на Доган има две страни. Едната е, че всички искат Пеевски наистина да се разправи с Доган и да бъде неутрализиран вторият най-после от българската политика. От друга страна, Пеевски очевидно е в силната позиция в момента. Така че е нормално да искаш да преговаряш или дори да се караш с човека в силната позиция, отколкото с човека, който може би съвсем скоро няма да бъде релевантен за каквото и да е, дори не знаем дали при продължаване на тенденцията той изобщо ще остане в България. Защото не изключвам възможността който загуби между Доган и Пеевски да емигрира заради собствената си сигурност. Виждали сме го и преди. Пеевски беше избягал в топлите страни преди няколко години, преди да се върне на бял кон. Очаквам всичко, но за мен е нормално Доган да се игнорира. Никой не иска да пипа Доган, но може да се мине просто с необръщане на внимание. Той е напът да си тръгне, ако не получим някоя изненада в тази насока”.
БНР: Редица анализатори твърдят, че “той, Ахмед Доган, е изключително важен за етническия мир в България”. Аз съм на мнение, че тази тема е изключително изчерпана, превърнала се е в клише, което се ползва за плашило. Виждали ли сте как живеят хората в Родопите? Етническо напрежение между българи и други етноси е напълно невъзможно.
“Аз не мисля, че Доган е способен да влияяе по някакъв негативен начин на етническия мир. Съгласен съм с Вас. За мен, изучавайки историята и като цяло такива етнически конфликти, особено по нашите ширини, ако има проблем с етническия мир, той ще дойде отвън. Това е голямата опасност в сегашното пренареждане в геополитиката: дали няма България да остане в някаква безтегловност, която да направи лесно външни фактори да мобилизират определен етнос, не говоря задължително за турците, да мобилизират етнос и да се стигне до Косовски сценарий или до напрежение. Ако някой иска да взриви България и съвсем да я направи нерелевантна, това е най-лесният начин: с целенасочена пропаганда. Ако не се противодейства от държавата, за десетина години могат да се мобилизират достатъчно етнически малцинства, за да направят достатъчно проблеми на България, които да пречат за воденето на адекватна политика. Това е доста екзотичен вариант и не мисля, че Доган има общо с него. Виждайки как Пеевски и креативно измисля нови и нови начини да е релевантен в политиката, да се държи за властта, не бих изключил точно той да тръгне по тази линия. Той е показал, че няма никакви граници пред себе си. Ако той счита за жизнено важно, за въпрос на оцеляване, да направи нещо такова, като да създава етнически конфликт в България, аз мисля, че той е много по-способен, отколкото Доган. Нека да следим внимателно какво се случва в тази насока, да не го отписваме, защото когато човек се отпусне, точно тогава стават най-големите проблеми. Но шансът е малък. Като цяло съм съгласен, че това е остаряла дъвка. Да, може би е било проблем през 90те след престъпния Възродителен процес на БКП, тогава е нормално да е имало напрежение, създадено от Комунистическата партия, но в днешно време не мисля, че шансът е чак толкова голям“.
БНР: Историята е цикличност. Родните формации често представят своите исторически компромиси като нещо гръмко пред обществото, като обединение в името на голямата цел. Дали е възможно Пеевски да бъде сполетен от съдбата, която застигна Иван Гешев? Това е теза, която влиза в обръщание от анализаторите напоследък.
“Какъвто и да е бил Иван Гешев, той в крайна сметка е чиновник, главен или не. Той беше част от бюрокрацията на Прокуратурата. Най-връхната и част, да, но един бюрократ, който може да бъде заменен с друг – точно това, което видяхме. Правилно или не, справедлива кампания или не срещу него, това няма значение. Той беше заменен от друг главен прокурор. Сега всички забравиха за него. Това се видя и от резултатите на неговата партия на миналите избори, сега дори не обърнах внимание дали участва на сегашните. При Пеевски говорим за човек с очевидно много дълбоко влияние, със структури, които работят по същия начин, по който работи мафията в Италия или както е работил мафията в Америка преди доста десетилетия. Тази система на влияние, без да притежаваш ти нищо, защото на Пеевски всичко му е под наем, както се вижда от неговите имотни декларации, тази система на упражняване на неформален натиск, тази система на влияние, която е чисто корупционна – това са мафиотски структури. Очевидно това са изключително влиятелни мафиотски структури, които си имат собствена партия, буквално откраднаха една цяла партия от истинските и собственици… имаха по-добър резултат от Доган. Ако просто някой хитрец беше откраднал марката ДПС, той нямаше изобщо да влезе в Парламента, а Доган щеше да си има стандартен резултат. Щеше да бъде буря в чаша вода. Но очевидно Пеевски може да си позволи да мобилизира такива ресурси, че не просто да открадне партия, която е етническа, а той самият не е турчин, но и да постигне по-добър резултат от остатъците от истинските собственици на тази партия. Никога не подценявайте Делян Пеевски. Той със сигурност е новото проклятие на България. Той е не просто достоен наследник на Доган, но и надграждане на злото, което не можете да си представите в какви размери е. Аз също не мога да си представя. Не знаем всъщност всичките начини, по които той влияяе негативно на системата. Без да звуча банално, но това е факт. Пеевски е новото зло в България. Пеевски е изключително вреден. Ако има една кауза, която да обедини сегашните играчи, то би могла да бъде изчистване на Пеевски изобщо от страната. Не виждам как ще стане. Виждаме, че Пеевски има и влияние в останалите партии. Да, в голяма степен се разчита на слухове, но когато се работи с човек като Пеевски, всичко е слухове. Там няма нищо конкретно. Всичко е ефимерно”.
БНР: Вотът беше предшестван от предизборната кампания, която по неписан закон вече е изчерпана откъм съдържание. Дори партия като Възраждане, която заявява, че е антисистема, но в риториката си започва да не предлага конкретност. Напротив, затъва в безмислени теми като ситуацията в Палестина, за вдигането на данъци. Сякаш това е черта на цялата политическа класа и няма разделение между антисистемни и статукво.
“Възраждане достигна своя естествен таван. Аз преди доста години, още когато бяха на 4-5 %, още като влязоха за пръв път, предвидих 15 % като техен таван. Проблемът при тях е, че този маркетингов модел, който имат – проруска, националистическа партия, която може би коментира въпроси, които се замитат под килима, важни въпроси понякога, но в същото време реалните решения, както и Вие казахте, са по-скоро търсещи сензацията, отколкото да изглеждат професионални… виждаме, че този модел достигна своя пик. Докато Възраждане продължава по този начин, ще има същите резултати, а и вероятно все по-ниски. Хората се уморяват от едно и също, колкото и да е скандално и хващащо вниманието в началото. Ще се появи след това следващият патриотичен играч, който да вземе тези гласове. Това е и голямата драма на т.нар патриотични формации в България: те просто се редуват, някоя изкарва няколко години, хората виждат, че нищо съществено не се случва с нея, не участва реално във властта, а ако участва – не е по такъв начин, който да привлича по-големи маси, който да се възприема като успешен, а след това идва следващият играч. Това е един кръговрат, който се развива от 5-10 години. Виждали сме го с Атака, с коалициите патриотични, които се изредиха, с участието на ВМРО във властта, след което техният резултат. Сега пък го виждаме с Възраждане. Докато има нестабилна политическа система, ще продължават да са фактор, но не повече, отколкото са в момента. Големият въпрос е, дали няма да има някакъв пробив и те да участват наистина в управлението? Това не сме го виждали. Ако влязат в управлението под някаква коалиция с определен ресор, тогава може би ще покажат някое ново лице. Тогава ще трябва да видим дали това лице ще се хареса на повече хора или по-скоро ще им навреди, както се случи с ВМРО“.
БНР: Видно е, че тази партия има много остър тон с българските медии. Понякога самите те носят вина, защото сякаш целенасочено търсят конфронтация, която винаги е в полза на Костадинов. От друга страна, многократно вече Възраждане не са допускали на свои брифинги журналисти от дадени медии. Това не е европейско държание.
“Има два момента. Първият е, че това е част от маркетинга на Възраждане, те търсят да са в устите на хората ала Тръмп: казват нещо скандално, имат конфликт с даден журналист или дадена медия, съответно журналистите реагират, започват да се жалват колко са онеправдани, започват да се жалват какво авторитарно и недемократично държание е това. Нека обаче да не забравяме, че с малки изключения, журналистиката в България е просто идеологическа платформа, която се опитва да манипулира общественото мнение. Когато видиш като човек или организация, че дадена медия тенденциозно те отразява по даден начин, без значение какви са реалните ти позиции, без значение, че истината е малко по-комплексна от това, което медията прави, а това се прави редовно с ежеседмични публикации, изгражда се определен негативен имидж тенденциозно… нормално е в тези случаи ти да реагираш. Ще ми се да спрем с това величаене на журналистите колко са чисти, колко са онеправдани, скачане да се защитават непременно във всеки случай. Те имат своята не малка вина за това някои определени субекти, конкретно така в патриотичния спектър, имат своята вина винаги да ги отразяват по много тенденциозен начин. Забелязали ли сте, че не само журналисти, но и почитателите на определени медии, когато стане дума за нещо патриотично, те винаги го наричат патриотарщина? За тях никога нищо не е автентично патриотично. Има тяхното разбиране, което е озападнено, за това кое е почитане на родината, любов към родината, а всичко, което е в малко по-традиционния спектър, е патриотарщина. Това е тенденциозно виждане, за едни стереотипи, които се налагат чрез медиите, чрез определени медии, за този тип субект. Разбира се, това с патриотичните формации е само пример, но ако сме обективни за ролята на медиите в омразата към тях – те имат много голяма вина за това нещо. Ако бяха толкова безгрешни, хората нямаше да загубят пълно доверие в медиите и да имат такова негативно отношение, да търсят произволни ютюбъри и всякакви неясни източници на информация само с надеждата да прочетат нещо, което не е манипулирано в определена конюнктурна позиция“.
БНР: Ние в момента наблюдаваме това с медиите, което Вие описахте, като го приемаме едва ли не за нормално. Когато обаче беше дългото властване на Борисов, а ситуацията беше идентична, медиите го обслужваха, той беше император, но пък всички критикуваха. Глупаво е сега да се прави също, но в друга насока.
“Да. Това е първородният грях на нашите медии, на нашите журналисти. Грехът, от който тръгват…. това, което виждаме с Възраждане, е естествено развитие на десетилетното държане на българските медии. Ако те бяха държали високо ниво и наистина не бяха загубили доверието на хората, щеше да има обществена енергия, която да иска автентично да защити нашите журналисти. Когато човек се е нагледал на манипулации, на лъжи, на пропаганда, нормално е да не му е първият инстинкт да скочи да защитава журналисти. Как журналисти, които знаем, че лъжат за определено нещо или тенденциозно отразяват определено нещо, как да имаме добри чувства към тях и да тръгнем да ги защитаваме? Разбира се, това е много опасно. Опасно е като тенденция, като разбиране. Можем ли наистина да искаме от хората да защитават чистосърдечно грешници? Не мисля, че много хора са чак толкова добронамерено настроени, чак толкова вярващи християни, че да искат да защитават хора, които до вчера са ги манипулирали… Не е рационално да се мисли, че това ще стане. Нека медиите си изчистят своите грехове, а нататък нещата ще си дойдат на мястото. Това не е феномен само в България. По целия свят виждаме пълният колапс на традиционните медии. Ние сме просто на върха на тенденцията в това отношение“.
БНР: Анализаторите са масово на мнение, че “този път ще бъде различно, защото формациите са си взели поука”. Аз виждам и големи проблеми в сферата на финансите. Изобщо няма да е по-лесно да се състави кабинет. Очаквате ли компромис?
“Не се наемам този път да правя прогнози. Единственото, което ще кажа, е че ако се случи исторически компромис, той ще има кратък живот“.
