Не се заблуждавайте – зад принудителните си поздравления повечето европейски лидери са в състояние на шок и ужас от историческото избиране на Доналд Тръмп за 47-ия президент на Съединените американски щати.
В личен план мнозина вероятно споделят налудничавото мнение на британския външен министър от Лейбъристката партия Дейвид Лами, който веднъж нарече президента Тръмп „мразещ жените, симпатизиращ на неонацистите социопат“.
Сегашните настроения по върховете на Европейския съюз бяха уловени от Politico, библията на брюкселската олигархия, чието предизборно заглавие предупреждаваше, че завръщането на популисткия бивш президент ще бъде „Кошмарът Тръмп за Европа“.
И все пак самият факт, че ляволибералният политически и медиен елит на ЕС е толкова ужасен от победата на Тръмп, със сигурност трябва да вдъхне надежда на останалите. Каквото и да мислят тези неизбрани от никого олигарси в ЕС, триумфът на Тръмп не е кошмар за народите на Европа.
На първо място, изборът на Тръмп е победа на народната демокрация срещу антидемократичните сили на американския eстаблишмънт.
Те поискаха от съдилищата да забранят на Тръмп дори да се кандидатира за изборите, за да лишат американците от демократичния избор да гласуват за него. Те отстраниха Джо Байдън от листата на Демократическата партия, напук на 14-те милиона демократи, които го избраха на първичните избори, и го замениха с Харис, за която точно никой не беше гласувал.
По време на кампанията те клеветят Тръмп като „фашист“, „нацист“, „авторитарен популист“ и „заплаха за самата демокрация“. Всички тези обиди всъщност имаха за цел да осмеят и дисциплинират непокорните избиратели, които „заплашваха” да подкрепят Тръмп.
В огледалния свят на съвременната политика тези елити дори могат да твърдят, че „защитават демокрацията“, като се опитват да я ограничат и контролират. Те смятат, че двата класически елемента на демокрацията, определени от древните атиняни – демос, народ, и кратос, власт – са в конфликт, и се стремят да държат единия възможно най-далеч от другия.
Демократите се опитаха да отхвърлят прословутото изявление на президента Байдън, че поддръжниците на Тръмп са „боклук“, като някакъв вид грешен цитат. Всъщност тя напълно съответстваше на мнението на естаблишмънта за много американски избиратели, като се върна към Хилари Клинтън, която на изборите през 2016 г. заклейми избирателите на Тръмп като „нещастници“. Не е необходимо да сте почитател на Тръмп, за да признаете, че истинската заплаха за демокрацията идва отгоре, а не отдолу.
И все пак, въпреки враждебността на политическия естаблишмънт и лъжите на водещите медии, милиони обикновени американци предизвикателно се обединиха в подкрепа на Тръмп. Те направиха това и в разрез с религията на елита – политиката на идентичността.
Всички, от Обама надолу, изискваха от американските малцинства и жени автоматично да гласуват за жената от смесен етнос Харис, независимо от качествата ѝ на политически празен технократ. Вместо това рязкото нарастване на подкрепата за Тръмп сред малцинствените групи и младите хора показа как едно народно демократично движение – далеч по-широко от старата Републиканска партия – може да обедини хората отвъд такива изкуствени разделения.
Победата на Тръмп срещу властта на либералния естаблишмънт е последният връх в световния популистки бунт. Видяхме вълната от подкрепа за националните суверенни партии на европейските избори. Сега САЩ, които преди повече от век помогнаха да се роди популизмът като положително движение, а не като елитарна обида, попаднаха под ударите на демократичния популистки импулс.
Това е само началото. Навсякъде на Запад политиката се преобръща с главата надолу, тъй като милиони хора заявяват: “Стига”. Това би трябвало да вдъхнови европейците да продължат да изискват промяна.
Но предстоят ожесточени битки. Вече виждаме как озлобените либерални елити отправят истерични предупреждения за фашизъм в Белия дом и се опитват да се организират за сваляне на администрацията на Тръмп още преди той да встъпи в длъжност.
Малко преди изборите двама професори по държавно управление от Харвард ефективно използваха елитарната платформа на „Ню Йорк Таймс“, за да призоват корпоративните ръководители, религиозните лидери и други високопоставени американци да оглавят контрапреврат срещу президентството на Тръмп – преврат, представен като „последния бастион на демокрацията“, разбира се. За да спасят американската демокрация от самата нея, изглежда, че елитите трябва да държат в шах волята на демоса. Което може да звучи на някои малко като онзи майор от американската армия във Виетнам, за който журналистът Питър Арнет съобщава, че обяснява как „стана необходимо да се разруши градът, за да се спаси“.
Разбира се, новоизбраният президент Тръмп ще трябва да докаже, че е достоен защитник на движението, което го е избрало.
Но не може да се отрече, че популисткият бунт, който върна Тръмп в Белия дом, представлява голямата надежда за бъдещето на западните общества, тъй като връща демоса в демокрацията.
Ексклузивно за България съдържание за “Консерваторъ” от нашите партньори “The European Conservative“
