Преди години описах в „Труд“ какво означава понятието „дълбока държава“ (deep state). Това е неофициална мрежа за влияние върху държавното управление, която контролира значителни административни, политически, финансово-икономически, разузнавателни и медийни ресурси, чрез които е способна да насочва държавните дела според своите неофициални и извънинституционални интереси, независимо от волята за политическата власт, която е легитимирана чрез демократични избори.
Още през 1956 г. известният американски социолог Чарлз Милс описва в „Управляваща класа“ съществуването на властова каста, която дирижира управлението извънинституционално и често – въпреки волята на избирателите. В определен смисъл, това е – по думите на проф. Джейсън Линдзи от Университета в Минесота – „царството на тайната власт, упражнявана от специалните служби“. В американския научен и публичен дискурс се смята, че тази мрежа има своите опорни хора и агенти на влияние в ключовите държавни институции, специалните служби, законодателната власт на щатско и федерално равнище, медиите и управлението на социалните мрежи. През 70-те години на ХХ век тази мрежа успя да се разправи с Ричард Никсън, чието дългогодишно политическо могъщество дразнеше „дълбоката държава“, изтласка традиционните американски консерватори в миманса и така отвори път на симбиозата на неоконсерватори и неолиберали, която превзе двете американски партии след ерата на Роналд Рейгън. Оттогава официалната политическа власт във Вашингтон действаше безусловно като върха на айсберга на „дълбоката държава“.
Спечелването на президентските избори през 2016 г. от Доналд Тръмп обаче разтресе системата, защото изведе в мейнстрийма мощно консервативно политическо и интелектуално течение, чиято генерална цел е да разруши дълбоката държава в САЩ и нейните метастази в глобален мащаб. Тази ексзистенциална заплаха накара дълбоката държава да се мобилизира до краен предел и без да подбира средства през 2020 г., да отстрани Тръмп от властта. С цената на масирано използване на държавния апарат, специалните служби, прокуратурата и съда срещу легитимния президент; с гьобелсова цензура в медиите и социалните мрежи, с изборни манипулации. Това, което не можаха да предвидят обаче, е устойчивостта на Доналд Тръмп, който не се преклони и отказа да отиде в политическа пенсия, както обичайно правят бившите американски президенти. Той не само остана на политическата арена, но и предприе мащабен поход за разширяване на MAGA движението и разчупване на монопола на дълбоката държава върху публичния дискурс. Затова се опитаха дори да го убият. Както убиха братята Кенеди и Мартин Лутър Кинг. Но по Божия промисъл, пъклените им замисли този път се провалиха. Така, в последните избори, Тръмп получи мощна подкрепа от мнозинството от американската нация, а това значи и категоричен политически мандат да осъществи своята програма. Централно място в нея заема разрушаването на дълбоката държава.
Още в самото начало на предизборната кампания Доналд Тръмп обяви категорично: “Или ние ще разрушим дълбоката държава, или тя ще разруши Америка“. Ситуацията сега е радикално различна от предходния мандат, когато Тръмп беше в кръгова отбрана почти през цялото време, защото нямаше достатъчна подкрепа в Републиканската партия, а срещу него беше надигната мощна анти-Тръмп вълна, дирижирана от дълбоката държава. Сега в негова полза са легитимацията, която дава спечелването на народния вот, гигантският властови ресурс на Белия дом и двете камари на Конгреса, които ще бъдат контролирани от републиканците поне през следващите две години, безпрекословната доминация на Тръмп в самата партия, както и – особено важно! – привличането на могъщи стратегически съюзници като Илън Мъск и Вивек Рамасвами.
Ключов етап от битката с дълбоката държава ще е премахването на нейните мрежи на влияние, имплантирани през последните три десетилетия в цялата система на федералното управление. Това ще бъде постигнато чрез дълбоки структурни реформи. От мозъчния тръст на Илън Мъск и Вивек Рамасвами вече обявиха намерението буквално да изличат от лицето на Америка около 75 процента от федералните агенции. Те се ангажират също така да минимизират федералната намеса в ключова сфера като образованието, за да се възстановят конституционните компетенции, които имат щатските власти в тази сфера. Това значи – освобождаване от налаганите от дълбоката държава неомарксистки програми – критическата расова теория и джендър-идеологията.
За кадровите промени и оптимизацията на държавния апарат няма да е необходима никаква законодателна интервенция. Юридическият инструмент, който ще бъде използван, е т.нар. Schedule F, който ще бъде приведен в действие с президентски указ. Накратко, това означава промяна в правния статус на цели категории държавни служители, които ще загубят защитите и привилегиите, които им дава държавната служба. Законовото основание е в изрична норма от федералния закон, която постановява, че федералните служители, чиято длъжност е свързана с изпълнение на поверителни задачи или пък с пряко участие във формирането и осъществяването на съответната държавна политика, могат да бъдат коасифицираеи като “политически назначения” и съответно лишени с акт на президента на САЩ от защитата срещу уволнение, която дава държавната служба. Разбира се, че ще има ожесточена шумотевица и профсъюзни истерии. Но те няма да постигнат нищо. Защото това са мерките, които получиха подкрепата на мнозинството от американците. И защото федералният дълг възлиза на повече от 35 трилиона долара, което означава, че всеки американец „дължи“ цели 104 хиляди долара, които са потънали в бюрократичното блато на Вашингтон или по негово решение – във всевъзможи нерационални, а понякога и абсурдни харчове. Съществена част от тях са всъщност парите за изхранване на клиентелната мрежа на дълбоката държава в институции, университети и колежи, медии, НПО.
През годините, от 1980-те насам, Доналд Тръмп е описвал с конкретни примери в своите четири книги на обществено-политическа тематика, с които критикува федералното управление, далеч преди да стане президент, как се пилеят бюджетни пари за абсурдни дейности. Сега такива актуални примери вадят на бял свят Илън Мъск и Вивек Рамасвами от името на обявения мозъчен тръст DOGE. Да речем – 45 милиона долара са дадени на Бирма за обучение по „дайвърсити“, разбирай LGBT. Или 3 милиона – за момичешки акции срещу климатичната промяна. Или пък – грантове по 100 хиляди долара за псевдонаучни „проучвания“ дали текилата или джинът правят определени видове тропически риби по-агресивни, или дали кокаинът кара японските пъдпъдъци да бъдат по-разскрепостени сексуално. И прочие. Защо го правят ли? Защото така се изхранва с бюджетни пари клиентела, която при нужда да бъде мобилизирана „по ведомост“ в подкрепа на либерал-прогресистите.
Номинациите за новата администрация на Тръмп досега подсказват, че такъв твърд подход ще се прилага безапелационно във всички сектори на управлението. След като встъпи в длъжност на 20 януари 2025 г., Тръмп ще започне пълномащабна „война“ срещу дълбоката държава. Изходът от нея ще предопредели облика не само на Америка, но в немалка степен и на света.
