„Честит празник, другари!“

Честит празник, другари! Питате ме какво празнуваме днес? И аз не знам. Но знам, че е празник. Или поне така изглежда покрай всички готвени манифестации, събирания и чествания на днешния ден. Толкова голямо оживление ще означава само празник. Но осъзнаваме ли какво празнуваме днес? Може би има такива калинки, но масата просто следва утвърдените „традиции“ и изобщо не се замисля, а и не знае, какво празнува днес.

Нека си зададем някои въпроси и се опитаме да им отговорим. Какво празнуваме днес?

1. Вариант първи – Освобождение от фашистко робство.

Ако погледнем икономически, политически и чисто идеологически, фашизъм в България не е съществувал. Винаги съм твърдял, че Италия трябва да е примерът-образец за фашизъм, тъй като тя е неговата родина и е първата държава, приложила го. Едно бързо сравнение между двете ще разбие мита за „фашистко робство“ в България.

2. Вариант втори – Победа над „Фашистка Германия“.

Този мит се развенчава най-лесно. Като за начало Германия, по това време, не е фашистка, а национал-социалистическа. Разликите са съществени. И е крайно време етикетът „фашистки“ да спре да се лепи на всичко, неудобно за лявата част на политическия спектър. България къса дипломатически отношения с Германия на 5 септември (малко след като Съветския съюз ѝ обявява война) и ѝ обявява война на 8 септември. Макар, че Втората световна война приключва на 8 май 1945г., България прекратява състоянието си на война с Германия на 1 март 1955г. Виждаме, че нито една от тези дати не съвпада с днешната, което убива смисъла от твърдението, че на 9-ти побеждаваме „Фашистка Германия“.

3. Вариант трети – Край на репресиите и установяване на мир.

Макар, че масовите усещания сред населението са именно такива, това, което идва след 9-ти, е крайно далеч от надеждите, които хората таят в себе си. Масовите гонения на всички „нацисти“, „фашисти“ и противници Българската работническа партия (комунисти) са едни от първите промени, които новият вятър от изток донася. До установяването на Народния съд, са избити стотици хора, които никога няма да могат да бъдат установени като точна цифра, поради липсата на документи. Допълнително, Народният съд издава 2730 смъртни присъди, от които 2138 са изпълнени, което е и най-големият брой от всички държави, осъждащи „виновниците за войната“. Отделно, България взема участие в заключителния етап на войната срещу Германия, в който българската армия дава поне 12 000 жертви (http://archives.bg/wars/SEARCH-s-2). Определено не е мирът, на който са се надявали хората.

4. Вариант четвърти – Свалянето на „фашисткото правителство“.

Важно е да се отбележи, че на 9 септември  премиер е Константин Муравиев от БЗНС, но упреците към про-фашистка политика са към това на Богдан Филов. Тук отново може да се спори идеологически, но много са малко аргументите, с които можем да определим правителството на Богдан Филов като фашистко. Единствените аргументи са про-германския курс и Закона за защита на нацията. Първото е външнополитически курс, който не е обвързан с идеологията и с налагането на национал-социализъм в България. Второто е безспорно един антисемитски и национал-социалистически закон (който е копиран почти дословно от Нюрнбергските закони). Но един закон не прави цялото правителство национал-социалистическо. Факт е, че Богдан Филов е имал своите виждания, които са били близки до тези на национал-социалистите. Но е редно да погледнем какво е политическото и държавно устройство на държавата и какви политики са прокарвани през този период. Ако го направим обективно, ще видим, че най-близкото до истината определение е авторитарен царски режим. Но в никакъв случай фашистки или национал-социалистически.

5. Вариант пети – Установяване на комунизъм.

Дори това твърдение, което е най-популярното, не се е случило на днешната дата, колкото и някои непознавачи на българската история да го повтарят. На 9-ти септември се извършва вътрешен преврат, с който се сваля едно правителство и се издига друго. Формално България е все още монархия с регентски състав (Богдан Филов, Никола Михов и Княз Кирил Преславски) и жив престолонаследник (Цар Симеон II). Такава ще бъде чак до 15 септември 1946, когато България е обявена за република. Правителството, което идва на власт, на хартия (и не само) е широка коалиция от партии, наречена Отечествен фронт и в нея влизат Звено, БРП (к), БЗНС, БРСДП и РП. Реално все още има политически плурализъм, частна собственост и свобода на движението. Поне до края на войната, налагане на комунистически режим е немислимо, тъй като СССР още е в активна война с Германия и има съюзници, в лицето на САЩ и Великобритания, които държат в Българи да се проведат „демократични избори“.

Тогава какво празнуваме днес? Малко хора са в състояние да отговорят на този въпрос и да го подкрепят с аргументи. А този малък брой не отговаря на реалната цифра хора, които ще излязат днес да „празнуват“. Хубаво е, когато един човек чества, празнува или отбелязва нещо, да има логика и мотив зад действието си. В противен случай се превръща в кукла на конци, която просто следва тълпата. А на такава тълпа само ѝ трябва водач, който да я политизира, идеологизира и индоктринира, за да се получи един краен продукт, който и днес би се радвал на едно подобно „освобождение“ като деветосептемврийското.