*заглавието е на Мисъль
Когато ураганът Исак удари южна Луизиана миналата седмица, бурята прекъсна един от най-дългите периоди на липса на ураганна активност в историята на САЩ. В търсене на начин да отклони вниманието от тази успокоителна статистика, алармистите за глобалното затопляне се опитаха да излязат с фалшив глас, давайки публични твърдения, че спада на ураганната активност прикрива увеличение на силните, унищожителни урагани.
“Ураганите, които наистина имат значение, тези които нанасят щети, се увеличават.” казва Джон Абрахам, инженер механик в малко известния университет Св. Томас, Минесота пред Discovery News.
Обикновено, субективното мнение за глобалното затопляне на един инженер механик в невизвестен университет не биха били национална новина. Този път обаче, алармистите за глобалното затопляне (и на вас ли ви звучи като секта? бел. ред.) поставят Абрахам във центъра на техния т.нар. Екип за бързо реагиране на климатичните науки. Но пък, ако Абрахам е най-доброто, което могат да предложат, нека е така.
Абрахам казва, че големите урагани са единствените, които са от значение и че те зачестяват. Ако това наистина е така, тогава може би имаме повод за притеснение. Нека погледнем направо данните за да открием дали наистина големите урагани наистина зачестяват.
Националният център за урагани предоставя информация за големите урагани в САЩ през последните над 100г. Според комитета, 70 големи урагана са ударили САЩ в годините от 1911 до 2010. Това прави средно 7 големи урагана на десетилетие. Какви са трендовете през този 100 годишен период? Нека погледнем:
Нека разделим стогодишните данни наполовина, започвайки с големите урагани през последните 50г.
През последното десетилетие, 2001-2010, 7 големи урагана удрат САЩ. Това е точно колкото стогодишната средна стойност.
През предходното десетилетие, 1991-2000, 6 големи урагана удрят САЩ. Това е под стогодишната средна стойност.
В периода 1981-1990, големите урагани са 4, което е значително под стогодишната средна стойност и е най-малкия брой такива за десетилетие.
В периода 1971-1980, големите урагани са също 4, което е значително под стогодишната средна стойност и е най-малкия брой такива отчетени за десетилетие, заедно с тези в периода 1981-1990.
През годините от 1961 до 1970, 7 големи урагана удрят САЩ. Отново това е средната стойност за последните 100г.
Невероятно, но през нито едно десетилетие от последните 50г. не виждаме брой значими (по думите на Абрахам) урагани над средното за столетие назад.
Сега нека погледнем предходните 50 години, за които имаме данни. Годините преди т.нар. причинена от човека криза с глобалното затопляне.
През десетилетието 1951-1960, 9 големи урагана удрят САЩ. Това е над средното.
1941-1950, бройката е 11. Много над средното.
През 1931-1940, тя е 8, което е малко над средното.
През 1921-1930, ураганите са 6. Малко под-средното
В периода 1911-1920, 8 големи урагана удрят САЩ. Това е над средното за последните 100г.
Алармистите за глобалното затопляне и инженери механици в неизвестни университети може би лъжат, но обективните данни, с които разполагаме няма как да лъжат. През последните 5 десетилетия, средно 5,6 големи урагана удрят САЩ. През предходните 5 десетилетия, тази средна стойност е 8,4.
“Ураганите, които имат значение, които нанасят щети” не се увеличават. Обективните данни показват точно обратното. Наистина, през последните 4 десетилетия, периодът през който алармистите за глобалното затопляне твърдят, че причиненото от човека глобално затопляне бързо се усилва и е станало неуправляемо, са десетилетията, през които САЩ е ударен от най-малък брой големи урагани поне от 19в. насам.
А да, освен това през първите две години на сегашното десетилетие точно нула големи урагани достигат САЩ.
Алармистите за глобалното затопляне е добре да започнат да се надяват да видим бум на големите урагани скоро, защото ако това не се случи по всичко личи, че ще имаме най-спокойното откъм урагани десетилетие в историята(големите урагани от степен поне 3 в периода 2011-2017 към момента са Ирма и Харви. Оригиналната статия е от 2012г. бел. ред.). Докато и ако това стане, обективните данни ни показват, че Екипът за бързо реагиране на климатичните науки е всъщност Екип за пропаганда на климатичните науки.
Но пък ако това е най-доброто, което могат – нека е така.
Оригинална публикация във Forbes.com
Джеймс Тейлър
автор на оригиналната публикация във Forbes.com
Джеймс Тейлър е президент на фондацията “Spark of Freedom”. Пише по енергийни проблеми, както и такива сързани с околната среда, често фокусирани с глобалното затопляне. Презентирал е климатични анализи в CNN, CBS, MSNBC, Fox News и др. Анализите му са публикувание на практика във всеки национален вестник в САЩ. Учил е атмосферни науки, както и държавно управление в колежа Дартмут и университета Сиракуза.
