#НаДнешнияДен почитаме Св. Патриарх Евтимий Търновски – виден български средновековен духовник, книжовник, патриарх на България, последен предстоятел на църквата на Второто българско царство.
„Ако Аарон, древен свещеник от Стария завет, чрез жертвите на безсловесните, поръсвайки с кръв от юнци и козли и с пепел от юници осквернените, ги освещаваше за телесно очистване и поради това е удостоен с помен, естествен за слугите Божи, за да го споменава винаги в църква пророкът, като казва в книгата на псалмите: „Мойсей и Аарон между Неговите свещеници“; и пак: „Изпрати Мойсея, своя раб, и Аарона, когото си избра“; и пак: „Извел Си като овце Своя народ чрез ръката на Мойсей и Аарон“; не е ли много повече достоен за похвали Евтимий, изпълнител на неведомите тайнства и съпричастник на апостолската слава, свещеник на онази велика жертва и учител на истината, в която ангелите желаят да вникнат и която прочее той чисто спази и непорочно преживя; и най-сетне светителят чрез многообразните страдания сам себе си принесе в свещена жертва, благоугодна на Господа?“ пише Григорий Цамблак в своето „Похвално слово за св. Патриарх Евтимий“ създадено в началото на 15 век.
Рядко си даваме сметка за личността и ролята в историята на България на човека, чийто паметник столичани разговорно наричат „Попа“ – всъщност последният български патриарх преди падането на страната ни под османско иго.
Роден около 1320 г. в знатният род на Цамблаковци, Евтимий Търновски е просветител и исихаст, ученик на Теодосий Търновски. Привлечен от славата на знаменитият си учител, Евтимий постъпва в Килифаревския манастир около тридесет годишен. През годините пребивава последователно в прословутият Студийски манастир, в атонската лавра св Атанасий и в Зографския манастир. След Атон Евтимий се завръща в България, за да основе манастира „Света Троица“ край тогавашната столица Търново, който се превръща в основата на Търновската книжовна школа. Последовател на исихазма и борец срещу нароилите се по това време разнородни ереси, Евтимий развива книжковна дейност, установява правила за правопис, превежда трудове от гръцки и поправя редица богослужебни текстове. Автор е на десетки похвални слова, жития, послания, голяма част от които безвъзвратно изгубени за историята.
През 1375 г. при кончината на тогавашният български патриарх Йоаникий II е избран за негов приемник. При обсадата на столицата Търново от турският султан Баязид патриарх Евтимий ръководи отбраната на града и остава последното светило в изоставеният дори от царя си град. След тримесечна обсада турците превземат Търново с щурм на 17 юли 1393 г. и мнозина видни столичани са убити. Легендата разказва, че при опит Евтимий да бъде посечен, ръката на палача се вкаменява нашествениците разбират, че срещу им седи Божи човек. Последният български патриарх обаче е изпратен на заточение в Бачковския манастир, където по всяка вероятност умира.
Малко се знае за светският живот на патриарх Евтимий преди започване на служението му, но споменът за „вторият Моисей“ не изчезва от паметта на българите.
Православната църква чества личността и делото на патриарх Евтимий на 20 януари.
