Аржентинският президент успя да свие размера на държавния сектор с една четвърт, без да загуби популярност.
Филип Багус е професор в университета „Крал Хуан Карлос“ в Мадрид, където преподава уводна икономика, микроикономика, макроикономика и методология на Австрийската школа. Той е член на Института Мизес, стипендиант на Международния преглед на икономиката и финансите (IREF) и автор на множество книги, сред които „В защита на дефлацията“ , преведенa на единадесет езика. Ето какво споделя той в интервю пред Алваро Пеняс от The European Conservative.
Много медии Ви наричат главния икономист на Хавиер Милей, защото аржентинският президент препоръча книгата Ви „В защита на дефлацията“.
Да, той я препоръча и много я харесва. Това беше моята докторска дисертация, в която обяснявам различните видове дефлация. Тя има голямо практическо значение, защото инфлационните мерки често се оправдават със страха от дефлация, която очевидно е нещо ужасно. Така че белият рицар, централната банка, започва да печата пари, за да спаси човечеството. За щастие Хавиер Милей е прочел и разбрал книгата и споделя моята теза.
Каква е оценката ви за икономическата политика на Хавиер Милей?
Първата година от мандата на Милей беше много успешна. Аржентина беше на ръба на колапса, тъй като инфлацията на цените се ускоряваше и вървеше към хиперинфлация. Имаше 5 % дефицит в държавната хазна и 10 % дефицит в централната банка, която беше допълнително задълбочила дълговата криза в страната, тъй като този дълг беше изплатен чрез печатане на нови пари. Аржентина вече имаше лоша репутация и най-вероятният резултат беше изпадане в хиперинфлация, което щеше да потопи страната в мизерия с много високи нива на бедност, които щяха да причинят много страдания. Милей, без да има мнозинство в парламента, успя да избегне тази хиперинфлация. Как го направи? Още от първия месец той имаше бюджетен излишък и намали публичните разходи с 25 %, т.е. съкрати правителството с една четвърт.
В историята няма сравнение с това, което направи Милей, за да свие правителството толкова бързо, поне в мирно време. Не беше никак лесно, но, и това е много важно, той го направи, без да стане непопулярен. Много политици се страхуват да намалят публичните разходи, защото смятат, че ще станат непопулярни и ще загубят изборите. Но Милей намали размера на правителството с една четвърт, без да загуби популярността си, което е изключително.
Освен това той извърши дерегулация и започна приватизация, а в същото време води културна битка на глобално ниво, с глобални последици. Достатъчно е да видите церемонията по встъпване в длъжност на президента на САЩ. Доналд Тръмп, Елон Мъск и Вивек Рамасуами са вдъхновени от това, което Милей прави в Аржентина.
Милей оприличи тези съкращения на моторна резачка, която слага край на един напълно нежизнеспособен модел.
Да, Аржентина е била една от най-богатите страни в света, а за сто години е била сведена до мизерия заради тази социалистическа и етатистка система, пълна с непотизъм и корупция.
Може ли да се изнася моделът „Милей“, или това е явление, което може да се случи само в Аржентина поради специфичните му характеристики?
Съществуват универсални икономически закони, които действат в целия свят. Ако намалите размера на правителството, оставяте място за развитие на частната икономика. Това е универсално и ако намалите правителството в Испания с 25 %, ще се случи точно същото – ще има 25 % повече пространство за частната икономика да се развива, да прави иновации и да постига много високи темпове на растеж. Аржентина имаше и все още има същите проблеми като западните страни: прекомерни разходи, инфлация, публичен дефицит, много висок дълг, неустойчива пенсионна система и свръхрегулиране. Всички страни имат тези проблеми, но в Аржентина те бяха много по-силно изразени, така че ако тези либертариански рецепти работят в Аржентина, то, разбира се, те ще работят и в Европа или САЩ.
Въпросът е дали има политическа воля за това.
Аржентина имаше предимството, така да се каже, че вече беше ударила дъното, беше на ръба на пропастта и хората не знаеха какво да правят, защото старите политики не решаваха нищо. С Милей те се осмелиха да опитат нещо различно. Но в Европа няма същата ситуация на мизерия. Германия, например, е в свободно падане, но хората все още живеят доста добре, не са стигнали до бедност като в Аржентина и не смеят да опитат нещо различно като това, което направи Милей.
Споменахте културната битка. Колко важна е тя за това аржентинците да разберат необходимостта от тези икономически реформи?
Милей води културна битка в продължение на десет години по телевизията, радиото и медиите и само благодарение на това дойде на власт, защото хората разбраха какво иска да направи. Когато стана президент, той каза: „Няма пари“ и хората го аплодираха. Той направи обратното на това, което би направил друг политик. Вместо да обещава невъзможни неща, той каза истината: „Няма пари“. И те го аплодираха благодарение на културната битка, която улесни промяната в манталитета; промяна, която се случи, защото той обясняваше отново и отново какво ще направи и защо трябва да го направи, и хората го разбраха. Той е цитирал и авторите [на които се опира], така че всеки, който иска да се задълбочи в идеите на свободата, може да го направи. Милей е показал значението на културната битка и ние можем да научим много от него.
Смятате ли, че партията на Милей, La Libertad Avanza (Свободата настъпва – бел.ред.), ще увеличи значително представителството си на парламентарните избори през октомври?
Надявам се да е така. Милей запази популярността си по време на рецесията, която вероятно ще приключи през април/май. Сега има ясен икономически растеж, макроикономическа стабилност, инфлацията е под контрол, нивото на бедност намалява, реалните заплати растат и т.н. Ако икономиката продължи да расте и Милей запази популярността си, не се съмнявам, че ще спечели изборите през октомври. В такъв случай парламентарното мнозинство ще му позволи да направи неща, които не може да направи с указ, като например трудова реформа, която да сложи край на безработицата.
Заедно с професор Майкъл Есфелд популяризирахте „Декларация на Запада“, която се подкрепя от личности като Хавиер Милей и Джордан Питърсън. Какво представлява тази декларация?
„Декларацията на Запада“ има за цел да защити ценностите, които са направили Запада велик. Европа е първият континент, който се отказва от масовата бедност и постига най-големия технологичен напредък благодарение на науката и рационалността. Континент, основан на ценностите на християнството, където всяко човешко същество е уникално и има неограничена стойност.
Но тези ценности са застрашени от прогресизма и уокизма, които нападнаха Запада, представяйки завистта и недоволството за социална справедливост, и настроиха обществото срещу себе си: мъже срещу жени, чернокожи срещу бели, хетеросексуални срещу хомосексуални и т.н. Прогресизмът представя държавата като единствения гарант за прекратяване на тези несправедливости и разделения и се стреми да унищожи нашата западна цивилизация.
Тази декларация има за цел да защити нашата цивилизация и е подкрепена от Хавиер Милей, бившия чешки президент Вацлав Клаус и канадския консерватор Джордан Питърсън, което показва, че е възможно да се създадат съюзи, за да се сложи край на това унищожение.
С идването на Тръмп в Белия дом изглежда очевидно, че има промяна в курса. Смятате ли обаче, че страни като Германия или Испания трябва да ударят дъното, както направи Аржентина, за да настъпи тази реакция?
Надявам се, че няма да се наложи да стигнем дъното. Има надежда, защото Хавиер Милей показа как може да се спечели културната битка и Аржентина сега е пример за това. Левичарите треперят, защото ако Хавиер Милей, напук на всичко, се превърне в пример за целия свят, ще можем да обърнем всички социалистически политики. Това се случва и в други страни, като например в САЩ, и все повече хора искат да се доближат до идеите на свободата, до Хавиер Милей и неговото аржентинско чудо.
Ексклузивно за България съдържание за „Консерваторъ“ от нашите партньори „The European Conservative„
