Препубликувано от фейсбук с разрешението на автора
Диктатура на пролетариата. Това е диагнозата.
Тази идейна цел на комунистите, заради която погубиха милиони и почерниха живота на поколения така и не успя да се случи. Пролетариатът се обуржоази, замогна и разхайти и го удари през просото.
След краха на комунизма, новият ляв идеолог Хърбърт Маркузе констатира, че от работническата класа явно революция няма да излезе, затова трябва да се потърси нов пролетариат – малцинствата. Всяко едно от тях поотделно е маргинално, но когато обединиш ЛГБТьъюя , феминистките, мигрантите, веганите, зелените, всички, които изпитват историческа вина от робството…. и се получава могъща креслива сила с достатъчно свободно време, пари и гняв. Тази нова троцкистка платформа започна да шества и да превзема институции, закони, медии, университети, киноиндустрията, пропагандата и социалните мрежи. Драматичната и грешка беше, че налагаше победите си по болшевишки, с огромен цинизъм, нетърпимост към чуждо мнение (наричайки фашист всеки, който има каквито и да е несъгласия), цензура и съвсем официално преследване, уволняване и остракиране на всяка опозиция. И днес дори, ако пишете европроект в областта на квантовата физика например, ще трябва да попълните формуляр, в който да разкажете как вашият проект допринася за многообразието и за включването на малцинствените групи. Ама вашият проект е по квантова физика? Нищо. Намерете квантов физик от някакво малцинство или уязвима група. Ще получите бонус при класирането.
Тази нова, официално формулирана от левите идеолози диктатура на новия пролетариат не се случи естествено, а беше силово налагана. С мека сила, но и с твърд натиск. Нелегитимно, на ръба на правото. Например, ако някоя тема според правото на ЕС е изричен въпрос на национално законодателство, това не пречи държавите, които не прилагат новата идеология да получават постоянен груб натиск да я прилагат. Публични писма от посолствата, заплахи, че ще им спрат парите, финансиране на вътрешни лобита в медии и НПО, които да оказват натиск.
Всичко това все пак не предизвика истинска диктатура на пролетариата, но доведе до тежки разделения в Западните общества, особено видими в Източна Европа, където един злонамерен външен фактор се възползва максимално от естествената дълбока погнуса на достатъчно много хора към тези неща.
Резултатът е, че европейците вече не са единни. За ужасно много от тях ЕС вече не е скъп, не се припознават с него и не биха умирали за него. Просто тази идеология, за тях е неприемлиева, циничният оруеловски начин, по който животът около тях се подменя с идейните фетиши на несериозни хора води до рефлекс за повръщане и отхвърляне с всяко едно възможно средство.
И всякотоедновъзможно_средство разбира се не закъснява. Има достатъчно вътрешни тарикати и външни злодеи, които да се възползват от справедливия гняв и нетърпимост към маркузеанството.
Истинската диктатура на пролетариата обаче, дойде не през комунистическата идеология, не през грубия натиск на новите леви лидери и лобита на Запада, тя дойде през социалните мрежи.
Социалните мрежи убиха медиите, които досега бяха филтър, който разграничаваше условно „елит“ и „авторитет“ от „зрители“ и „народ“. Те просто седяха от двете страни на телевизонния екран, на радиоапарата, на вестника. Фейсбук промени всичко това. Всяка трудно завършила средно образование фризьорка от малък град с токсична връзка на съпружески начала и натрупан гняв, днес може да посажда по целия свят и по цял ден мнението си за ваксините, за историята, за международното положение, за Е-тата в храните, за тайната азбука на траките и заговора на Ротшилд да открадне панагюрското злато, като запали Холивуд. Нейното мнение е напълно равнопоставено с това на всеки професор в съответната област. И естествената склонност на други като нея да се обединяват в общ балон, огласен от собственото им ехо е безкраен ефект на снежната топка.
Колкото хората са по-невежи, по-некултурни, необразовани и затворени в балона си, толкова по-лесно е да бъдат манипулирани, да вярват на конспиративни теории, да посрещат извънземни на селското летище до Русе и да пият белина против уроки в Тексас.
Ето тази, нова вълна на пролетариат яхнаха днешните популисти, за да я противопоставят на дълбоко опротивялия маркузеански пролетариат на малцинствата, създаден от одъртелите хипита от поколението 68-ма. И тъй като простотията винаги е по-могъща сила от …. стията, то стария пролетариат беше пометен, абортиран от новия.
Днес имаме политици, които се държат като осемгодишни във фарсов епизод на „Сам вкъщи“. Само че вместо да пързалят бандитите по разпилени топчета, те ги заплашват с атомни бомби.
Новият пролетариат не се състои от добронамерени, кротки и хрисими християни, макар и те да са някъде там, в миманса му, от немай къде (защото онова другото просто е No deal, на никваква цена) Новият пролетариат е от губещите. Губещите от прехода им казваме у нас, губещите от глобализацията им казват по света. Губещите от изнесената изцяло индустрия към Китай и Индия, губещите от това, че не говорят езици и са неконкурентни извън своята малка общност, губещите от това, че много професии се заменят от технологии. И тук под губещи далеч не значи действително губещи, а всички, които се чувстват така. Защото например хората в Източна Европа днес живеят няколко пъти по-добре и по-богато от преди 30 години по всеки един показател и това е безспорно. Но в същото време се чувстват по-бедни, смачкани и използвани. Просто защото тогава мизерията важеше за всички около тях, (като изключим ДС- династиите и ЦК- династиите), а днес има все по-тежко разделение на богати и „губещи“.
Ето защо, независимо дали някакви анонимни европейски чиновници глупаво ще развеят знамето на дъгата над сградата на ЕК, символизираща общата воля и мечта на 500 милиона европейци, ще изберат брадата жена на Евровизия, или ще забранят на германската индустрия да произвежда автомобили с ДВГ, или пък от другата страна на барикадата някакви червендалести психопати ще прокудят преждеспоменатите трепетлики, но ще спрат парите за наука, ще уволнят работещите в областта на космическите изследвания и ще прекръстят с декрет връх Еверест на връх“К@р“, то знайте, че това не е консервативна революция, точно както онова на извратеняците не е свобода и човешки права. макар и едните, и другите нервно да настояват, че е точно това. И двете са едно и също нещо – и двете са диктатура на пролетариата, еднакви са в девиацията си от приличието, разума и цивилизованата добронамереност.
