В продължение на десетилетия европейските страни пренебрегваха отбранителните си способности и ги възлагаха на Съединените щати. Дори Обединеното кралство, което има най-силните въоръжени сили в Европа, разполага само с около 150 танка и може би дузина изправни артилерийски оръдия с голям обсег. Франция, номер две, има по-малко от 90 тежки артилерийски оръдия, приблизително еквивалентни на това, което Русия губи всеки месец на украинското бойно поле. Дания не разполага с тежка артилерия, подводници или системи за противовъздушна отбрана. Германската армия разполага с достатъчно боеприпаси за два дни битка.
Белгия, която харчи едва 1,3% от БВП за отбрана, не разполага с танкове или зенитна артилерия, които са необходими за защита на пристанището на Антверпен например. За щастие нещата се подобряват с новото белгийско правителство. Холандия сега отговаря на стандарта на НАТО от 2%, но само след години на пренебрегване на въоръжените си сили.
По този начин Европа сама се постави в ролята на второстепенна сила. Въпреки това много европейски лидери са възмутени, че Тръмп почти не се е консултирал с тях, ако изобщо ги е въвлякъл, в преговорите за прекратяване на войната в Украйна. Чисто лицемерие.
Добре е, че ситуацията най-накрая събуди европейските правителства. По-специално Германия сега отново ще инвестира изцяло в собствената си отбрана. „Каквото и да е необходимо“ е кредото на Фридрих Мерц, вероятният нов канцлер. Дали това трябва да оправдае изоставянето на част от фискалната дисциплина, която подкрепя кредитната надеждност на Германия, е друг въпрос.
Дори и да се подкрепи идеята за нов съвместно емитиран европейски дълг, важно е първо да се вземат предвид значителните ресурси, които вече са налични в европейския бюджет, например 367 милиарда евро, отпуснати за разходи, свързани с климата. Почти никой не говори за това.
Планът на Европейската комисия предвижда 150 милиарда евро под формата на благоприятни заеми и облекчаване на бюджетните правила на ЕС. За около двадесет държави-членки на ЕС заемът от ЕС е привлекателен, тъй като самостоятелното заемане би довело до по-високи лихвени проценти. Освен това те ще разполагат с 45 години, за да изплатят заема от ЕС.
Все пак това не е достатъчно за някои. Франция и Гърция, наред с други, биха предпочели Брюксел да вземе пари назаем, за да ги раздаде като подаръци – без значение, че заем с изкуствено нисък лихвен процент вече е подарък, от икономическа гледна точка. Словения и испанският премиер социалист Педро Санчес отиват още по-далеч и искат да използват парите, за да се „защитят“ от изменението на климата. Италианският премиер Джорджа Мелони от своя страна иска да похарчи парите за граничен контрол.
Друг проблем е, че служителите на Европейската комисия сега виждат шанс да се възползват от ситуацията, докато настояват за нов кръг от общ европейски дълг на принципа „Никога не пропилявайте добра криза“. Те се подкрепят в това начинание от групата на ЕНП.
Холандският всекидневник De Telegraaf отбелязва, че „в централите на бюрократите вече наричат плана за финансиране „стартов изстрел“, тъй като планът за отбрана на Комисията съдържа параграф, който предвижда, че ако „ако търсенето от страна на страните-членки за финансиране на заеми надхвърли предлагането, Комисията ще продължи да търси иновативни инструменти“. Последният включва Европейския механизъм за стабилност, един от спасителните фондове, използвани по време на кризата на еврото. Ясната надежда е, че това ще помогне на тези, които контролират финансирането – еврократите – да придобият контрол и върху отбранителната политика. Да се надяваме, че не е необходимо много обяснение защо да се довери на нещо толкова чувствително като отбраната на наднационалната бюрокрация е ужасна идея. Националните политици вече имат трудности да оправдаят трудните компромиси, които идват с това.
Ясно е, че използването на необходимия кръг от инвестиции в отбраната като претекст за натрупване на повече дълг, централизиране на властта или увеличаване на разходите за климата не е оптималният подход за укрепване на отбранителните способности. Европейските политици вероятно дори няма да се налага да обясняват на избирателите, че това е или оръжие, или масло. Има достатъчно възможности за намиране на спестявания в раздутите социални държави в Европа, което прави напълно възможно намирането на ресурси за укрепване на армията.
Белгия е пример за това: тя има една от най-щедрите социални държави в Европа, като 25% от БВП отива за социално осигуряване – в сравнение с 15% през 1970 г. Разходите за отбрана са намалели от около 3% тогава до 1,3% днес. Със сигурност целта на НАТО от 2% е постижима и новото белгийско правителство е посветено на нея.
Дори ако някой си мисли, че Съединените щати ще изоставят сегашните си съюзници, реалността е, че Европа в момента е в слаба позиция във военно отношение. Ето защо не би било разумно да изхвърляте стари обувки, преди да сте купили нови.
Европа също има влияние върху въпроса дали Америка ще я изостави. За Европа, която включва и Обединеното кралство, е от ключово значение да помни, че истинският съюз е съюз между равни. Ето защо е от изключителна важност за поддръжниците на Трансатлантическия алианс европейските страни отново да се отнесат сериозно към собствената си отбрана, така че Съединените щати също да имат какво да спечелят от НАТО.
Ексклузивно за България съдържание за „Консерваторъ“ от нашите партньори „The European Conservative„
