Наскоро на кафе в Будапеща гостуващ европейски адвокат ми каза, че синът ѝ се е оттеглил като студент в Sciences Po – познатото име на елитния Парижки институт за политически изследвания – защото вече не се чувства в безопасност там. Причината? Атмосфера на сплашване около пропалестинския активизъм и антисемитизма.
Младият мъж е християнин, но заключава, че администрацията на Sciences Po е загубила контрол над ситуацията и няма намерение да възстановява реда. Не бяха само протестите в кампуса през 2024 г., които в крайна сметка бяха разпръснати от полицията. Това беше по-скоро въпрос на цялостна култура на нетолерантност и тормоз в една от най-добрите висши учебни заведения във Франция.
Свикнете с това. Тъй като Европа се движи стабилно към ислямизация, подобни неща ще се превърнат в норма.
Френското правителство също го знае. Миналия месец някой от правителството на Макрон изтече поверителен доклад на разузнаването, в който подробно се описва как „Мюсюлмански братя“ са проникнали във френското общество на много нива. Докладът, който е предназначен само за очите на висши служители, документира как „Мюсюлманските братя“, добре финансирана международна ислямистка организация, се стремят да превърнат западните страни в шериатски държави не чрез пряка конфронтация, а чрез мека стратегия за трансформация отвътре.
Това не е нищо ново. През 2007 г. федерален процес срещу фронт за набиране на средства на Хамас, действащ в Северен Тексас под прикритието на ислямска благотворителна организация, разкри стратегически документ на Мюсюлманското братство, иззет при акция на ФБР (Хамас, според член 2 от устава му, е Мюсюлманското братство в палестинските територии). Документът гласи:
Процесът на уреждане [на исляма в Съединените щати] е процес на „цивилизационен джихад“ с всички думи средства. Ихван (Мюсюлманското братство) трябва да разберат, че цялата им работа в Америка е един вид велик джихад в елиминирането и унищожаването на западната цивилизация отвътре и „изземването“ на мизерния им дом от ръцете им и ръцете на вярващите, така че тя да бъде елиминирана и Божията религия да победи над всички религии. Без това ниво на разбиране ние не сме готови за това предизвикателство и все още не сме се подготвили за джихад. Съдбата на мюсюлманина е да извършва джихад и да работи, където и да е и където и да кацне, докато дойде последният час, и няма спасение от тази съдба
Човек би си помислил, че подобен документ би привлякъл вниманието на американските медии, тъй като се появи само шест години след атаките от 11 септември. Не. Както писах тогава, американските медии не се интересуваха от това. Всъщност, годините ми на отразяване като колумнист на радикализиращите дейности на „Мюсюлманските братя“ в региона, включително чрез Централната джамия в Далас, най-голямата в Тексас, доведоха до силен натиск от страна на местните мюсюлмански активисти върху моя вестник да ме накарат да замълча. На срещи с активисти те се опитаха да ме представят като фанатик, посветен на демонизирането на мюсюлмани, които просто искат да бъдат част от общността.
Всъщност се регистрирах за онлайн списък за местни мюсюлмани. Те откриха присъствието ми в рамките на един ден, но не и преди да изтегля редица съобщения, в които обсъждаха необходимостта да призоват религиозните лидери в Далас да се присъединят към кампания за натиск, за да ме „съсипят“. Тяхната стратегия е да се представят като миролюбиви малцинства, които са жертва на кръстоносен десен лунатик.
Те не успяха – тъй като бях подредил фактите си и отстоявах позицията си, с подкрепата на моя редактор, продължих да пиша. Но нито нюзрумът на моя вестник, нито други местни медии разбраха доказателствата, които открих. На една редакционна среща либерален редактор от редакцията ме обвини, че се фокусирам несправедливо върху ислямския екстремизъм, когато би трябвало да обърна внимание на опасността от християнските консерватори.
Така става. Ислямистките организации познават добре враговете си. Те знаят как да се възползват от либерализма на западните институционални елити, за да ги подчинят на волята си. Работи.
Онзи ден във Великобритания се случи нещо необикновено. Кюрдски атеист беше осъден по обвинения, свързани с изгарянето на Корана в знак на протест пред турското посолство. Хамит Коскун е признат за виновен за „религиозно нарушение на обществения ред“, тъй като според съдията постъпката на Коскун вероятно е мотивирана от към мюсюлманите. Коскун твърди, че не мрази мюсюлманите, а само исляма.
Защитниците на свободата на словото правилно характеризираха решението като де факто възстановяване на закона за богохулството във Великобритания. Забележете добре, че Коскун не е нападнал мюсюлманин. Той изгори мюсюлманска книга. Колкото и неприятно да е това, то трябва да се разбира като защитена от закона реч, както би било изгарянето на Библия. Решението на съдията създава опасен прецедент във Великобритания, страна, чието правителство в момента позволява на мюсюлманите да казват всякакви неща по време на публични протести, но също така строго наказва речта на немюсюлманските британци за забележки, критични към исляма и мюсюлманите.
Нищо от това не се прави от любов и уважение към мюсюлманите. Това се прави, защото властите се страхуват от тях. И също така вероятно се прави, защото уважаваното мнение на статуквото обикновено гледа благосклонно на хора, които могат да бъдат тълкувани като „Другия“. Това е същият рефлексивен манталитет, който накара американския редактор преди години да преглътне камилата на ислямисткия екстремизъм, дори насилствените му изрази, докато прецеждаше комарите на миролюбивите християни-фундаменталисти.
Както и във Франция, Великобритания със сигурност ще има повече от това, тъй като страната се движи стабилно към ислямизация чрез деанглицизация. Преди петдесет години мюсюлманското население на Обединеното кралство е било около 0,6% от общото население на Великобритания. Днес тя е 7% – зашеметяващо увеличение за период от време от по-малко от един живот.
Изследване, публикувано в The Telegraph тази седмица, прогнозира, че до 2050 г. повече от един на всеки десет британци ще бъде мюсюлманин. До края на този век съотношението ще бъде едно към пет. Политическият ефект от това ще бъде обезсилване на консервативните гласоподаватели, тъй като европейските мюсюлмани гласуват силно за левицата.
Във Франция тази стратегия „ислямо-готист“ е широко призната. Левият лидер Жан-Люк Меланшон, сериозен претендент за френския президент, често хвали ислямските групи и осъжда „ислямофобията“. Днес мюсюлманското население на Франция възлиза на около 13% – с три процентни пункта повече от само преди две години. Въпреки че е трудно да се получат надеждни данни, поради забраната на Франция за събиране на данни от религиозните преброявания, се смята, че през 1975 г. само 3-4% от французите са били мюсюлмани, което означава, че броят на френските мюсюлмани се е увеличил четири пъти само за половин век.
До 2050 г. мюсюлманското население на Франция ще наближава 20%. Както и във Великобритания, мюсюлманите са концентрирани в градовете, където им е по-лесно да поддържат сплотени общности, устойчиви на асимилация. Освен това 10% от французите днес са мигранти, като приблизително един на всеки трима французи е или мигрант, или е потомък на мигранти в продължение на три поколения.
Това – голямото население от неместни жители и гетоизацията – е основната причина, поради която професорът по военни изследвания в Кингс Колидж в Лондон Дейвид Бец казва, че гражданската война – дефинирана като насилствени сблъсъци между местното население от една страна и мюсюлманите и мигрантите от другата – се очертава като отделна възможност за западноевропейските страни.
Историците наричат периода на масова миграция на германски племена в Западната Римска империя „варварски нашествия“ (въпреки че терминът е излязъл от мода, поради неприязън към отрицателни преценки за тези примитивни същества). Това обозначава периода от времето между преминаването на римска територия от първите германски племена до свалянето от готския племенен вожд Одоакър на последния западен римски император през 476 г. Днес Европа прави същия процес много по-ефективен. В края на краищата римляните се съпротивляват на тези нашествия; нашите европейски елити ги приветстват.
Падането на Римската империя е пълна социална, културна и икономическа катастрофа за Европа. Ще бъде така отново, ако Европа не промени курса бързо. Фактическото повторно въвеждане на закони за богохулството във Великобритания, за да се успокои ислямския гняв, е само един знак на времето. Няма да е последният.
Ексклузивно за България съдържание за „Консерваторъ“ от нашите партньори „The European Conservative„
