Семейства със знамена, млади хора с самоделни знамена, възрастни мъже и жени, увити в червено-бели шалове, наводниха улиците на Варшава, за да станат свидетели на встъпването в длъжност на президента Карол Навроцки. Пеша, с кола, в автобуси, наети от енории и местни асоциации, те идват от всички краища на страната, за да станат свидетели на това, което мнозина тук наричат без колебание „началото на реконструкцията“.
В десет часа миналата сряда Карол Навроцки положи клетва като президент на Република Полша пред Народното събрание. Той го прави без излишна театралност или празна реторика. Около Сейма – полския парламент – напрежението сред силите за сигурност контрастира с радостта на хората. „Полша вече не се срамува, че е себе си“, каза разплакана жена, докато вдигаше националния флаг. „Отче наш“, се прочете на площад „Пилсудски“, където новият президент по-късно официално поема командването на въоръжените сили. След това дойде и химнът: „Jeszcze Polska nie zginęła“ (Полша все още не е изгубена), рев на идентичността, отекващ в сърцето на столицата.
Мъж на средна възраст го нарече „чудо“, признавайки, че има малка надежда да види толкова бърза промяна на един от ключовите постове в страната след прогресивните години под ръководството на Туск. „Карол Навроцки, полски президент“, скандираха те – рима, която резонира на полски.
Ясно послание: „Полша на първо място“
Речта на президента Навроцки беше трезва, твърда и безкомпромисна. Той се обърна към своите поддръжници и към тези, които не гласуваха за него:
„Нацията упражнява върховна власт в републиката“, напомни им той от трибуната, задавайки тона на президентството, фокусирано върху възстановяването на суверенитета, ценностите и ясно дефинираните граници – както физически, така и юридически.
Всяко споменаване на Конституцията и противопоставянето на нелегалната имиграция предизвикваше спонтанни аплодисменти от тълпата, гледаща на големи екрани на площад „Три кръста“. Навроцки се закле във вярност към План 21, своята правителствена програма, и обяви целта си да превърне полската армия в най-мощната сила на източния фланг на НАТО. Американската делегация, водена от пратеника на Доналд Тръмп Кели Льофлер, не пропусна нито дума. Като се има предвид сегашното напрежение в Европа и с Русия, Полша сега е една от най-геополитически жизненоважните страни на континента.
След парламентарната церемония новият президент избра да върви пеша от площад „Пилсудски“ до президентския дворец, придружен от скандирания „Карол! Карол!“ и „Polska jest nasza!“ (Полша е наша). Градът имаше осезаема енергия и чувство на предпазлива надежда.
Нация, която копнее да се помири със себе си
През целия ден Варшава се превърна в мозайка от дълго сдържани емоции. Бяло-червеният марш събра повече от сто хиляди души в изблик на надежда, невъобразима само преди няколко месеца.
С падането на вечерта последните групи граждани останаха да пеят пред президентския дворец. Майка, която държеше детето си, му обясни, че тази сграда сега също им принадлежи – проява на гордост от националните символи. В близкия ъгъл свещеник поведе импровизирана молитва за Полша, към която се присъединиха мнозина.
Градът, затворен на ключови места от полицията, пулсира от смесица от официални сирени и популярни песни. Камбаните на катедралата „Свети Йоан Кръстител“ звучаха след сутрешната литургия. Никой не говореше за отмъщение; Всички говореха за ново начало. Дали това е възможно под контрола на Туск и Фон дер Лайен, предстои да видим.
Коалицията на Доналд Туск присъства на встъпването в длъжност мълчаливо. Техните изражения отразяват не само политическо поражение, но и признаването на променящата се епоха. В продължение на почти две години тяхното правителство обтягаше отношенията с църквата, военните, съдебната система и полските семейства. Навроцки е напълно наясно с всичко това. И макар да обеща диалог, той също така очерта твърда червена линия:
„Полша трябва да се върне към върховенството на закона. И съдиите трябва да служат на републиката, а не на собствените си планове.“
Това, което е заложено на карта сега, не е само президентството, но и визията за нацията, която се бори да остане твърда в разпадаща се Европа.
Ексклузивно за България съдържание за „Консерваторъ“ от нашите партньори „The European Conservative„
