Илия Минев не е забравен. Той просто не съществува в съзнанието на огромна част от българите, родени малко преди или след демократичните промени в България. Ако попитате десетима произволни свои познати дали някога са чували за една от най-знаковите фигури на съпротивата срещу комунистическия режим, едва ли повече от двама ще отговорят утвърдително. Ето защо е толкова важно излизането през тази седмица на второто преработено и допълнено издание на биографичната му книга „Непримиримият“.

Тя е публикувана за първи път в далечната 2003г. и отдавна не е налична в нито една от българските книжарници. Авторът Иван Гаджев е български политически емигрант, живял в САЩ близо пет десетилетия. Животът му е посветен в служба на България, неуморно участва в дейността на българската емиграция, събира огромен архив от книги и документи, които премества в нарочно построена за целта сграда в центъра на родния му град Гоце Делчев. Автор е на 12 книги. В началото на 1990г. съдбата довежда Илия Минев в дома му в Детройт. Там той успява да запише на аудиокасети спомените на бившия легионер.

В периода между края на Втората световна война и краха на комунистическия режим Илия Минев прекарва като затворник в различен режим 33 години – от тях 1860 дни в карцер, а 460 – в гладни стачки. За съжаление, през първите години след 10-ти ноември той и подобните на него достойни люде са умишлено изтласкани от българската политическа сцена. По думите на самия Иван Гаджев, „бай Илия едва ли би могъл да конкурира по витиеватост и убедителност в масови прояви младите, нахъсани, жадни за власт перестройчици, някои от които си бяха достойни възпитаници на презрения вече строй. Трябва да признаем, че дори по чисто биологични причини, след дългите гладни стачки и мъченията, той не можеше пълноценно да участва в политическите игри, където макиавелщината, личните интереси, хитруването, компромисът и дори откровената лъжа често вървят ръка за ръка. И той не би го приел. Никога не са го блазнили власт и постове, които според него развращават съзнанието.“
Илия Минев напуска този свят на 6 януари 2000 г. Четвърт век по-късно за него напомня само един малък паметник в градинката между столичните булеварди „Черни връх“ и „България“. Повечето хора, които минават оттам, нямат представа кой е този човек.
Един повторен опит ценният труд на Иван Гаджев, както и стореното и изтърпяното от Илия Минев, да достигнат до повече наши сънародници, за да могат те да бъдат пример в безпътното време, което живеем напоследък.
