Многобройните ужаси в убийството на Ирина Заруцка

 Убийството на Ирина Заруцка е многопластова и ужасна трагедия. 23-годишната жена избяга от родната си страна Украйна след нахлуването на Русия през 2022 г., търсейки убежище в Северна Каролина. Вместо да намери безопасност, тя е брутално убита, докато се вози във влака в Шарлот, Северна Каролина.

Един особено шокиращ елемент е, че целият инцидент беше заснет от камери за видеонаблюдение. На 22 август Заруцка може да бъде видяна да се качва на влака около 22:00 часа, след като току-що е приключила смяната си в пицарията на Зепеди. Тя сяда пред заподозрения в убийството, 34-годишния Декарлос Браун-младши, и гледа в телефона си. Само четири минути по-късно заподозреният изважда нещо, което прилича на нож от джоба на дрехата си и намушква Заруцка три пъти, поне веднъж във врата. Атаката изглеждаше напълно без каквато и да е предварителна подготовка. Жертвата и заподозреният не се познават. Преди това не бяха споделяли никакво думи във влака. Заруцка просто се опитваше да се прибере от работа в края на деня. Тази сцена да премине толкова бързо от обикновено пътуване до безсмислено убийство е кошмар.

След това бяха изнесени факти, че Браун е познат на властите – тази страховита фраза, която виждаме да се появява отново и отново в случаи като тези. Браун, който в момента е бездомен, е прекарал по-голямата част от живота си влизайки и излизайки от затвора, като се е явявал в съда не по-малко от 14 пъти. Преди това той излежава петгодишна присъда за въоръжен грабеж и е арестуван отново за нападение над сестра си, само месеци след като е освободен през 2020 г. Той също така има анамнеза за проблеми с психичното здраве и е диагностициран с шизофрения. По-рано тази година той е обвинен в злоупотреба с номера за спешни повиквания 911, когато се обадил, за да се оплаче, че има „изкуствен“ материал в тялото си, който според него контролира действията му.

Ирина Заруцка и Декарлос Браун – младши

Защо на този човек, който постоянно се оказва опасен за себе си и за другите, бе позволено да се разхожда свободно по улиците? Спомням си за подобен случай тук, в Обединеното кралство, също включващ опасен, тежко психично болен човек, когото властите не успяха да се излекуват и овладеят правилно. През 2023 г. Валдо Калокейн случайно започна да атакува минувачи в центъра на Нотингам, убивайки трима души – двама 19-годишни ученици, Грейс О’Мали-Кумар и Барнаби Уебър, и 65-годишният училищен пазач Иън Коутс. Подобно на Браун, Калокейн е известен на властите и е диагностициран с шизофрения. Той трябваше да бъде под грижите на NHS, (Национална здравноосигурителна служба на Обединеното Кралство – б.ред.) но продължи да отказва лечение, защото се страхуваше от игли. Никой не изглеждаше загрижен да гарантира, че Калокейн наистина получава антипсихотичните лекарства, от които се нуждае. Цената на тази небрежност и апатия беше живота на трима души. 

В друг, зловещо подобен случай от Германия миналия месец, 16-годишната Лиана К.– също бежанка от Украйна – беше убита, когато беше бутната на случаен принцип пред движещ се влак. Смята се, че заподозреният е неуспешно търсещ убежище иракчанин, който е трябвало да бъде депортиран преди години. За пореден път заподозреният също страда от параноидна шизофрения. Подобно на Заруцка, Лиана и семейството ѝ са избягали в Германия, вярвайки, че там ще бъдат в безопасност. Вместо това неуспехът на властите да наложат закона доведе до смъртта на 16-годишно момиче. 

Лиана К.

Очевидно така се справяме с престъпниците и психично болните на Запад сега – като ги игнорираме и се надяваме, че проблемът ще се реши от само себе си. В много отношения това е прекомерна корекция за приютите от 20-ти век, където обезпокоените и уязвимите са били заключени и третирани с малко състрадание или разбиране. Днес културната памет за варварски практики като насилствено хранене, електрошокова терапия и лоботомия изглежда пречи на западните общества да предприемат каквито и да било стъпки за задържане и лечение на психично болните.

Това отношение е обобщено от изявление на Ви Лайлс, кмет на Шарлот, в което тя описва бруталното убийство на Заруцка като „трагична ситуация, която хвърля светлина върху проблемите с обществените предпазни мрежи, свързани с психичното здраве“ и призова хората да „разгледат цялата ситуация“. Лайлс също така подчерта, че тя не „се нахвърля върху тези, които се борят с психичното си състояние или тези, които са без дом. Заболяването на психичното здраве е точно това – заболяване като всяко друго, което трябва да се лекува със същото състрадание, усърдие и ангажираност като рака или сърдечното заболяване.“ Основната разлика, разбира се, е, че ракът или сърдечните заболявания обикновено не карат човек да атакува или убива хората около него. Този мек подход към психичното здраве не може да се толерира, когато пациентът е потенциална опасност за себе си и другите. 

Показателно е, че изявлението на Лайлс ни насърчава да имаме „състрадание“ към извършителя, отколкото в призоваване за справедливост за самата жертва. Заруцка почти не получава споменаване от кмета, освен за да изрази някои общи мисли и молитви и да призове потребителите на социалните медии да не споделят кадри от камери за видеонаблюдение на моментите, довели до атаката. Нежеланието на Лайлс да говори за убийството на Заруцка също не прави изключение. Като цяло прогресивните национални медии на практика игнорираха инцидента. Въпреки широко разпространената ярост в социалните медии, The New York Times, Washington Post и дори номинално неутралната BBC все още не са публикували нито една история за това. Към момента на писане на статията (8 септември – б.ред.) CNN току-що публикува първата си статия за Заруцка преди час. 

Причината за това мълчание отляво трябва да е доста очевидна. Както посочва Мери Харингтън в UnHerd, „просто няма очевиден начин убийството на [Заруцка] да стане разбираемо в американската расова политика по начин, който не служи на десните наративи“. Нищо чудно, че прогресивните хора предпочитат да се преструват, че това никога не се е случвало – това противоречи на фундаменталното им убеждение, че определени части от населението са постоянни „жертви“ и следователно никога не могат да направят нищо лошо. Според логиката на политиката на идентичността, Браун трябва да е близо до самия връх на йерархията на жертвите. Той е чернокож, бездомен и психично болен. В идентитарния светоглед няма място за него да бъде нещо друго освен жертва – на бялото превъзходство, на капитализма, на полицейската бруталност, на системния расизъм в съдебната система или каквото и да е друго. Идеята, че някой като него може жестоко да нападне и убие друг човек без провокация, е отвъд разбирането. Това не се вписва в наратива. 

Колкото и да се иска левицата да вярва в обратното, пренебрегването на престъпността не я кара да изчезне. Оставянето на тежко психично болни хора с множество криминални присъди да се разхождат по улиците не е грижовната опция за никого. Особено безразсъдно е да се оправдаваме или да поставяме ниски очаквания към насилствените престъпници, защото те идват от групи „жертви“ – каквото и да означава това. Твърде често животите можеха да бъдат спасени, ако властите бяха изпълнили задължението си да поддържат обществената безопасност. Истинското състрадание започва със защитата на невинните.


Ексклузивно за България съдържание за „Консерваторъ“ от нашите партньори „The European Conservative

Споделете:
Лорън Смит
Лорън Смит

Лорън Смит е журналистка, базирана в Лондон и работила в редица авторитетни медии като spiked и europeanconservative