В сряда, 10 септември, в колежански кампус в Юта, прозвуча един изстрел, който ще отеква в американската политика в продължение на години.
Куршумът, който рани смъртоносно Чарли Кърк, 31-годишен консервативен активист, беше сигнал за събуждане за консерваторите навсякъде, не само в Америка. Това беше може би последният ни сигнал за събуждане: ако левицата може да убие млад мъж, чиито единствени оръжия в политиката са остроумие, хумор и оптимистичен поглед към бъдещето – тогава какъв е смисълът да говорим с тях?
Ако има един човек в американската политика, който представлява диалог и уважение, това е Чарли Кърк. Лектор и политически преподавател, той пътува в Америка за Turning Point USA, организацията, на която е съосновател, и посещава колежански кампуси. Той говори за консервативни политически идеи и принципи и дискутира с публиката – особено с тези, които не са съгласни с него – в увлекателни сесии с въпроси и отговори.
Благодарение на сдържания си стил, уважението си към политическите си опоненти и неумолимия си фокус върху диалога, Кърк се превръща в един от най-известните консервативни активисти в Америка. Той дори беше изградил международно признание. Но нещо повече, той беше олицетворение на консервативното желание да изложи младите, плодородни умове на по-широка перспектива на мнения от това, което предлагаха техните гимназиални учители и преподаватели в колежите.
Чарли Кърк беше изключително успешен в това, което прави. На него му се приписва спечелването на достатъчно млади гласоподаватели, за да може Тръмп да помогне да се променят изборите през 2024 г. в полза на Тръмп.
Точно поради това той беше убит.
ФБР е задържало лица, представляващи интерес, въпреки че към момента на писане на статията изглежда не са разпознали стрелец. Това обаче не означава, че не можем да заключим защо Чарли Кърк е бил застрелян. Той умря за много успешния си консервативен политически активизъм. Публичната обстановка, обектът на събитието и широко известните идеологически наклонности на Кърк предполагат политическо убийство, дори терористичен акт, насочен към сеене на шок и страх сред консерваторите – и да ги накара да замлъкнат.
В това отношение днешното убийство в Юта прилича на покушение срещу президента Тръмп на 13 юли миналата година (вторият опит за убийство така и не стигна до точката, в която предполагаемият стрелец може да се прицели в Тръмп). И в двата случая стрелецът се опита да заглуши видна дясноцентристка обществена фигура, точно защото беше консерватор.
Консерваторите трябва да направят правилните заключения, особено от смъртта на Чарли Кърк. Трябва да признаем пред себе си и да признаем заедно, че дори и да не сме във война с левицата, те са във война с нас.
Дори и да не ги смятаме за свои врагове, те ни смятат за свои врагове. Дори ако просто мислим за левицата като за наши политически опоненти, левицата мисли за нас като за свои лични врагове. Тяхната идеология предписва точно този подход към политиката: от декларацията на Ленин, че комунистическата партия е въплъщение на работническата класа, до „Правила за радикалите“ на Саул Алински, левицата е научила – поколение след поколение – че консерваторите не са опоненти. Те са врагове и трябва да бъдат третирани като такива.
Трябва да признаем, че левицата по дефиниция ни смята за недостойни да водим диалог с тях. Трябва да отвърнем със същото. Не се нуждаем и не трябва да искаме диалог с левицата.
Много консерватори интуитивно ще отхвърлят тази идея. За тях диалогът с опонентите ви е единственият път напред в цивилизованото общество – в края на краищата, не беше ли това смисълът на Чарли Кърк?
Да, Чарли Кърк искаше диалог с опонентите си. Но убийството му доказва, че тези, които той смята за свои идеологически опоненти в действителност, са негови врагове.
Враговете няма да се поколебаят да използват насилие. Те атакуват, унищожават и не спират пред нищо, за да заглушат всеки, който не споделя техните възгледи.
Враговете не се уважават. Те се мразят и воюват с този, когото мразят.
Чарли Кърк изпитва това през 13-те си години в Turning Point USA. Той го видя как расте, как се разпространява, как се подготвя и как се приближава. Когато отказва да бъде накаран да бъде заглушен и когато продължава да убеждава младите американци да не купуват безкритично леви идеи, омразата, която гори във враговете му, най-накрая сложи край на живота му.
Често е трудно за хората в Америка, както и в Европа, да приемат, че омразата може да гори толкова ярко в нашата политика. Знаем, че омразата може да убие, но най-крещящите преживявания, които европейците са имали с политическа мотивация, са с ислямските терористични атаки с масови жертви.
Американците са малко по-запознати с политическата. Двата опита за убийство на президента Тръмп бяха изключително необичайни, но някак си не извън сферата на въобразимото. Там са убивали президенти и кандидати за президент и преди, от Джон и Робърт Кенеди до покушението за убийство на президента Рейгън.
В същото време повечето американци не очакваха политическата омраза е да отнеме живота на човек, чиято най-важна политическа черта на характера е диалогът. Някак си беше невъобразимо да има достатъчно омраза към консерваторите, за да се сложи край на живота на човек, чието най-важно оръжие беше неговият остър ум и енергична, но уважителна реторика.
И все пак доказателствата са пред нас. Както други вече посочиха, левицата е във война с консерваторите; Те ни направиха свои врагове и затова ни мразят. Време е да спрем да отричаме това – и тук идва голямата ирония със смъртта на Чарли Кърк: трябва да спрем да се опитваме да се ангажираме с уважение с онези, които се смятат за наши врагове.
Да, голямата, жестока ирония с убийството на Чарли Кърк, майсторът на диалозите, е, че левицата ни показа, както в убийството, така и в реакциите си към него, че времето за диалог е приключило.
Трябва да спрем да се опитваме да водим продуктивен диалог с тези, които ни мразят. Тя няма да ни отведе никъде и няма да постигне нищо. Време е да приемем сериозно нивото на, което левицата изпитва към нас, консерваторите, както в Америка, така и в Европа. Това означава три неща.
Първо, трябва да пренебрегнем реториката на най-пламенните „хейтъри“. Безсмислено е да говорите с някой, който не вярва, че имате същите права като човешко същество като него.
Второ, трябва да удвоим усилията си, за да достигнем до тези, които са отворени да чуят какво имат да кажат и двете страни на идеологическия разрив. Правейки това обаче, трябва безмилостно да разобличаваме „хейтърите“ от другата страна. Трябва постоянно да напомняме на тези, които са отворени за диалог, че фанатиците са превърнали насилието и омразата в своя политическа методология. Трябва да противопоставим нашето цивилизовано общество на техния кошмар, който се основава на потисничество на инакомислието, без значение колко е малко.
Трето, трябва да представим нашата визия за консерватизма, свободата и мира като много ярък контраст на злобния хаос, представен от онези, които наричат себе си наши врагове. Трябва да използваме всяка възможност, за да разобличим хейтърите за това кои са, какво искат и които ще платят цената за разрушителния си авторитаризъм.
Нека Чарли Кърк почива в мир. Нека нашият Господ Исус Христос благослови съпругата и децата си.
И нека ние, консерваторите, най-накрая се събудим и разберем, че любезните разговори и помирителните усмивки на нашите политически врагове са нещо от миналото.
Ексклузивно за България съдържание за „Консерваторъ“ от нашите партньори „The European Conservative„
