Огромните тълпи, събрани в Лондон миналата събота, размахвайки флаговете на Обединеното Кралство и тези на Англия, имаха ясно послание към върхушката: на британците им е писнало.
Огромният брой хора, които излязоха в Лондон миналата събота, имаха много неща, от които да им писне. Митингът „Обединете кралството“ беше организиран от Томи Робинсън и включваше речи на други известни десни фигури, като Кейти Хопкинс, Бен Хабиб и дори Илон Мъск, който се появи чрез видеовръзка. Фокусът на протеста беше широк – той се противопостави на разпространението на разделителната политика на идентичността, в полза на свободата на словото в контраст с изпълнените с пропалестински протести, които измъчват Лондон – и всъщност цялото Обединеното кралство – от 2023 г. насам. Някои оратори подчертаха значението на християнството за британската култура, а “ Christ is King “ беше популярно скандиране. Всички се оплакаха от културата на национална самоомраза, която допринесе за стагнацията и разпадането на страната.
Имиграцията беше тънката червена линия, която свързваше всички тези проблеми. „Искаме страната си обратно“, настояха протестиращите. Това може да означава различни неща за различните хора. Но, безспорно, това означава да се сложи край на неконтролираната масова миграция.
За мейнстрийм медиите едно от най-предизвикателните неща, с които трябва да се борят в митинга „Обединете кралството“, е, че участниците в него бяха толкова обикновени. Това не беше марш, състоящ се предимно от футболни хулигани или неонацисти, търсещи неприятности. Разбира се, такива хора винаги ще присъстват, но походът миналия уикенд беше много повече. Хора са пътували от цялата страна – хора от всички раси, религии и възрасти (включително семейства). Протестиращите бяха нормални, спазващи закона хора. Както каза лидерът на Reform UK Найджъл Фараж на пресконференция днес, маршът беше „колективен среден пръст против британския естаблишмънт, от който [избирателите] се чувстват напълно предадени по всеки един начин“.
Имаше известен дебат за това колко хора всъщност присъстваха на митинга. Официалните полицейски оценки оценяват тълпата някъде между 110 000 и 150 000 души. Организаторите твърдят, че са били повече от милион. Независимо от истинския брой, това, което не може да се отрече, е колко значителен е бе този протест. Както други посочиха, преди десет години митинг като този щеше да бъде приветстван като голям успех, ако съумееше да привлече само няколко хиляди души. За сравнение, набъбналите тълпи, които видяхме в събота, са белег на нещо наистина важно.
По същия начин, дори само преди няколко години, критичното говорене за масовата миграция остана в сферата на така наречените крайнодесни екстремисти. Това беше пълно табу. Днес имиграцията е един от основните проблеми за британските гласоподаватели и по-голямата част от хората– включително гласоподавателите на лейбъристите и либералните демократи – подкрепят депортирането на мигранти, които извършват престъпления в Обединеното кралство. Дори нашият лейбъристки премиер беше принуден да признае, че има проблем, оплаквайки се, че Обединеното кралство се е превърнало в „остров на непознати“ – въпреки че по-късно се отдръпна и каза, че съжалява за това. Това лято британците изразиха гнева си, протестирайки пред хотелите за убежище, които бяха разположени без съгласие в техните общности, и настояваха правителството да спре потока от нелегални мигранти, пристигащи с малки лодки през Ламанша.
Викът „искаме страната си обратно“ може да се чуе в цяла Европа. Гласоподавателите вече задължават лидерите да се изправят най-накрая срещу масовата миграция. През юли 80 полски града бяха домакини на подобни протести като митинга „Обединете кралството“, като също настояваше за прекратяване на политиката на отворени граници през последното десетилетие. В Германия канцлерът Фридрих Мерц беше принуден да признае наскоро, че политиката на отворени граници на предшественика му Ангела Меркел „очевидно не е успяла“. Нито Германия, нито която и да е друга страна, която улесни културата на посрещане на бежанци, успя да се справи с огромния приток на новодошли с ниски доходи от култури, неразбираемо различни от нашата. Даже Швеция, някога нарицателно за мултикултурализма, ограничава миграцията, въвежда политики, които затрудняват получаването на гражданство и ограничава броя на членовете на семейството, които могат да бъдат доведени. През 2024 г. Швеция предостави най-ниския брой разрешения за пребиваване.
Това не е само гласовито малцинство, което излиза на улицата. Във Великобритания последните проучвания показват, че ReformUK има ясна преднина, което предполага, че гласоподавателите са повече от готови за правителство, което се бори с неконтролираната миграция. По същия начин „Алтернатива за Германия“ (АзГ) постигна безпрецедентни резултати напоследък. Популистите сега са втората по големина партия в Бундестага и в социологическите проучвания понякога излизат начело. Съвсем наскоро, миналата неделя, АзГ успя да утрои предишните си резултати на местните избори в Северна Рейн-Вестфалия, като спечели 14,5% от гласовете. (б.ред. спрямо предишни местни избори, не както някои български евродепутати се опитват да манипулират midwit избирателите си – б.ред.) Нарастващият натиск от десницата принуди сегашното коалиционно правителство да заеме по-твърда позиция по отношение на миграцията. Дори ако в момента това не е на нивото, което трябва, все пак е окуражаващо начало. Посоката на движение е ясна.
Ето защо очернянето на митинга „Обединете кралството“ и други подобни като расистки и екстремистки този път няма да проработи. Това е движение, което сега е твърде голямо, за да бъде отхвърлено или игнорирано. Това не са фанатици, а по-скоро гласоподаватели, които си искат обратно самите основи на държавността. За по-стриктен граничен контрол сега безспорно е мнението на мнозинството. Подигравките от страна на елитите в Лондон, Берлин, Варшава или Брюксел няма да накарат това да изчезне. Ако не друго, това само ще засили решимостта на гласоподавателите да ги накажат на изборите. Твърде дълго бяхме управлявани от екстремисти, маскирани като „центристи“. Сега, най-накрая, истинският здрав разум ще надделее. Мълчаливото мнозинство вече няма да мълчи.
Ексклузивно за България съдържание за „Консерваторъ“ от нашите партньори „The European Conservative„
