Мануел Остерман е първи заместник председател на Федералния полицейски съюз DPolG в Германия. Той също така е говорител по вътрешната политика на Junge Union, младежката организация на управляващия алианс ХДС/ХСС в провинция Северен Рейн-Вестфалия, и експерт по вътрешна сигурност. С него разговаря Золтан Коташ в кулоарите на конференция по повод десетата годишнина от европейската миграционна криза, организирана от колегиума „Матиас Корвинус“ (MCC) и Института за изследване на миграцията (MRI).
Европейската миграционна криза започна с Willkommenskultur на Ангела Меркел и нейните известни думи Wir schaffen das („Можем да се справим“). Десет години по-късно, какво научи Германия?
На първо място, днес знаем – и всъщност вече знаехме още през декември 2015 г. – че това историческо изречение няма нищо общо с ежедневната реалност. Германия се насочваше към непредвидени предизвикателства. Поглеждайки назад, трябва да се каже, че с това решение канцлерът не направи услуга на вътрешната сигурност или на германското население. Днес имаме работа с разпадаща се инфраструктура, претоварени социални системи, финансова тежест, спираловидна престъпност и вдъхновена от ислямистите заплаха, която е ясно свързана с миграцията.
Германските полицейски синдикати са сред най-отявлените критици на миграцията. Дали това е така, защото служителите виждат проблемите от първа ръка всеки ден?
Да. Като полицейски синдикат нашето основно задължение е да защитаваме благосъстоянието на служителите – и ние виждаме с какво се сблъскват ежедневно. В Германия полицаите стават жертва на престъпления на всеки пет минути. Насилието срещу полицаи е широко разпространено. Насилствените престъпления като цяло, сексуалните престъпления и престъпленията срещу личната свобода се увеличават. Всеки ден полицаите излизат, за да пазят хората и ако е необходимо да рискуват живота си за непознати. Това не е преувеличение – това е реалността сега в Германия. Ето защо не можем да мълчим. Нашата отговорност е да говорим, защото в крайна сметка става въпрос за защита на живота на нашите полицейски сили. Като синдикат ние виждаме като наш дълг да бъдем техния глас.
В изказването си казахте, че справянето с нарушители от мигрантски произход е особено трудно. Какво показват цифрите?
Статистиката е ясна. Според федералния доклад за престъпността от 2023 г. мъжете от основните страни на убежище, които съставляват по-малко от 1% от населението на Германия, са отговорни за 8,800 сексуални престъпления. Това са 24 всеки ден. Преди 2015 г. числа от този мащаб просто не съществуваха. Виждаме го и при младежките престъпления и престъпленията, свързани с хладни оръжия: заподозрените от този произход представляват почти половината от всички случаи. Пренебрегването на тези факти само създава повече проблеми – разделение, екстремизъм и ерозия на колективните свободи. Вече е статистически доказано, че тази миграционна вълна подхранва престъпността. Да се отрече това би било безотговорно.
Дали политиците приемат полицейските синдикати по-сериозно днес, отколкото преди десетилетие?
През 2015 и 2016 г. никой не слушаше. Бяхме уволнявани, игнорирани, етикетирани като десни радикали. Днес ситуацията е различна. Нашият глас има реална тежест, включително и в публичната сфера. Сега имаме федерален министър на вътрешните работи, който върши отлична работа и виждаме, че нещата започват да се движат – в политиката и в обществото. Ключът сега е да останем сериозни, но ясни в исканията си. В крайна сметка става въпрос за инфраструктурата за сигурност на Германия и не може да има компромис. Политическата коректност, която ни вкара в тази бъркотия на първо място, трябва да приключи. Числата и фактите не лъжат – те трябва да ръководят действията.
Въпреки това докладите показват, че мигрантите все още получават германско гражданство твърде лесно. Това не е ли причина за безпокойство?
При старото правителство имахме така наречената турбонатурализация: мигрантите можеха да кандидатстват за германски паспорт само след три години. За щастие, това вече е променено със закон, въпреки че все още не е в сила. Предишната администрация беше лява и създаваше хаос – поле от развалини, честно казано. Сегашното правителство е на власт отскоро, така че трябва да му дадем известно време, но поне има признаци на промяна. Един от проблемите на Германия е нейната бюрокрация: до пет различни органа могат да отговарят за един мигрант. Не е просто. Спешно трябва да рационализираме процедурите. Оптимист съм, че се движим в правилната посока, но ако правителството не го направи, то ще бъде съдено по действията си.
Колко голяма пречка са социалдемократите, младшият коалиционен партньор, пред тези антимиграционни мерки?
Със сигурност не помага, че левите социалдемократи многократно се опитват да блокират последователна и реалистична политика за убежище. Все пак съм уверен, че вътрешният министър има силата да се справи с тях. Ако правителството не се справи решително с този въпрос, гласоподавателите ще се обърнат другаде – с резултати, които означават само радикализация и разделение. Ето защо на социалдемократите трябва да се каже ясно: не остава време за безкрайни преговори. Или сега ще действаме в съответствие с върховенството на закона, или радикални сили ще вземат властта. И никой от нас не иска това.
Значи сътрудничеството между ХДС и АзГ не може да става и дума?
Това не е моя работа – аз не съм политик. Това, което ще кажа е, че не вярвам в реториката на защитната стена. Аз съм демократ през цялото време. Не е нужно да харесвам партия или да се съгласявам с нейната платформа, но трябва да уважавам, че всяка партия, която е демократично избрана в парламента, има право да участва в политически дебат. Отричането на това само засилва крайностите. Демокрацията не може да означава да говорим с някои и да изключваме други. В крайна сметка избирателите – хората – са тези, които решават кой да управлява. Ако утвърдените партии продължат да изключват другите, резултатът няма да бъде по-малко радикализация, а повече. Ето защо призовавам към демократичната отговорност на всеки.
Ексклузивно за България съдържание за „Консерваторъ“ от нашите партньори „The European Conservative„
